Правителство и реално лидерство на Румен Радев – как и докога? Той ще сменя ли държавния модел – знае ли, може ли, ще го направи ли? Рейтинговите проучвания са точен инструмент, но разминаванията с резултатите на ЦИК повдигат въпроси за неща, извън измеримото
Към Част I
Проф. Мирчев, вече знаем състава на Правителството. Премиерът Румен Радев произнесе две програмни речи и заяви ускорена работа за озаптяване на цените и финансова стабилност, за ефективна администрация и подкрепа на българския бизнес, за дигитализация и прозрачна работа за гражданите на страната. Как ви се струва началото?
Да, вече започнаха. Изборите бяха на 19 април, а на 8 май – само 20 дни по-късно, България вече има легитимно правителство, премиерът си пое функциите, изговориха реалните управленски приоритети поне за следващите няколко месеца. Такова нещо не се е случвало след парламентарни избори у нас. Очевидно са включили на ВИСОКА СКОРОСТ, демонстрират оперативност и решимост обещанията бързо да се превърнат в дела и обществени реалности. Бързат и избързват масово разочарование да не ги затисне и да ги направи смешни на фона на свръхочакванията и обожествяването на Румен Радев.
Дотук добре, но виждате каква вълна от критичност и вадене на КИРЛИВИ РИЗИ започна още с първите часове след обявяване състава на правителството. Тези министри били на партийно убитите вече ИТН – всъщност не на тях, а на задкулисните сили и олигарси, които и самите тях навремето от сценаристи ги превърнаха в почти управляваща партия. Тази министърка била чиста соросоидка, без подготовка за дипломат и с неубедително излъчване, специалист по вирусология и съответна глобалистка политика. Онази министърка била сключила Споразумението със СЗО, за да могат сега да ни побъркат за втори път под алибито на новия световен смъртоносен вирус. Онзи министър бил приближен на нарко-барона Таки и основните мафиоти в земеделието. Другият министър бил се клел в любов и вярност към нациста Зеленски и сега щял да подари и последното въоръжение на България за него. Следващият министър бил не знам какъв си, и т.н, и. т.н.
Знаменателен уж неочакван факт е, че Николай КОПРИНКОВ го извадиха от килера. Бяха го затулили там, дълбоко прикрит и законспириран, по време на цялата подготовка и кампанията за спечелване на изборите – но от 17 април, когато го избраха в управителния орган на партията, заподозряхме, че той реално и оперативно ще УПРАВЛЯВА новата партия „Прогресивна България“ (ПБ), а сега от 8 май вече знаем, че той като НАЧАЛНИК в кабинета на премиера по същество ще управлява и него в някаква голяма степен – чрез филтриране на информация, чрез организиране на времето му, чрез връзките му с приближените им олигарси, чрез процедурни интриги и административни хитрости, чрез пробутване на кадри и номенклатура, чрез анализи за ситуацията.
Виждаме, никакви 100 дни изчакване и поне относителна доверчива толерантност, веднага се отприщи атака по линия на истина и шарлатания, относно поети обещания и правене на нещо обратно, по линия на напудрена видимост и старо грозно задкулисие. В това отношение Румен Радев не само, че няма да бъде ПОЩАДЕН, но ще го подложат на безпрецедентен политически и медиен, кадрови и корпоративен, морален и психологически натиск – то ще си бъде направо личностна РЕПРЕСИЯ над него. Искаш да си на абсолютния връх, е добре, но там духат свирепи ветрове, усещат се неочаквани земетресения, стават опустошаващи наводнения – бъди готов, винаги готов, всепобеждаващо готов! Дали Радев ще удържи, в какво ще се огъне, къде ще поддаде, в какво ще покаже истинското си лице и замисли?
Всичкото това ще го видим на практика – и не далеч във времето, а в някои от следващите дни, в предстоящите няколко седмици. На никого другиго това не му се е случвало от юни 1990 г. досега. „Президентът“ Румен Радев бе демонстриран в кампанията му за премиер като СИЛНА ЛИЧНОСТ, устремен и непоколебим – облечен в черен костюм като политически лидер, облечен в свежа бяла риза като красив мъж. Ами сега, нали политиката била „изкуство на възможното“, когато му се наложи да се гъне и огъва, да прави недопустими КОМПРОМИСИ, и отново да не обяснява защо и как – кой ще му повярва, кои негови избиратели ще проявят милост и състрадание, кои негови опоненти и опозиция ще му пожалят самочувствието и звездната му амбициозност?
В кампанията си Румен Радев говореше основно за борба срещу ОЛИГАРХИЯТА в държавата ни. Какво се крие зад това?
Да, той с това започна, с това и завърши кампанията си. Но това е тънък лед за Радев и започналата му кариера на Премиер. Добре звучеше тази му клетвена БОРБЕНОСТ срещу „олигархията“ в България, но той така и НЕ УТОЧНИ ЗА КОЯ И ЧИЯ олигархия конкретно говори, визира, прицелва се в нея. И ето, още в деня на Правителството, 8-ми май, вече се повиха и разпространяват списъци с „неговите олигарси“. Става дума за „добре обосновани предположения“, както преди 12-ина години се изразяваше предишният Николай Копринков – Цветан Цветанов, политическият сиамски близнак на тогавашния върховен лидер Бойко Борисов. Говори се, обсъждат ги, вади се фактология относно братя Бобокови, братя Домусчиеви, за онзи Таки, Людмил Стойков от Перник, сам му се врече Васил Божков. Още по време на кампанията се говореше за местни феодали, които му организираха изборите, вкл. с някаква доза манипулации и изкривяване в негова полза, с цената на това те да си вкарат свои хора в депутатското тяло, сред зам. министрите и шефове на държавни агенции, и сега чрез тях ще го дърпат към различни страни.
В логиката на горното Румен Радев стои на върха в поза на властник, но по същество цялата конструкция под него не е единна, няма НИКАКВА СПОЙКА – освен личната и груповата амбиция за овластяване и в повечето случаи за злоупотреба с обществен ресурс и държавни инструменти. Но тази НЕЧИСТОПЛЪТНА ГРУПОВЩИНА под него и около него ще започне да ври от конфликти още в понеделник, от началото на първата властова седмица. Копринков ще може ли да ги удържа зад Радев, Петър Витанов ще ли е в състояние да ги удържа в подкрепа на Радев?
Гледах резултата от гласуването за Правителството и виждам „ЗА“ само 122 от общо 131 мандата от партията ПБ, само 124 гласа лично за Радев като премиер. Къде са останалите 9 и 7 депутата, защо са си вкъщи, защо пият кафе навън, защо се разсейват, точно по време на това символно и показно гласуване? Те какво, да не би вече да са на дистанция и да казват, подсказват на Радев: „Внимавай, съобразявай се с нашите интереси и искания, не се прави на велик, иначе ще те бламираме. Дори можем да се отделим в парламентарна група на „независими“ и ти да останеш само със 119 или дори по-малко депутата“. Пеевски, ако е успял да внедри свои депутати при Радев това му го готви, готви му го и Борисов, готви му го и Таки. Готвят му го и олигарсите, които днес уж са с него, но утре могат да се обърнат. Готви му го и някоя конкурентна масонска ложа; знаем, че те не са нещо единно и гарантирано. Такъв вид парламентарна конструкция е принципно неустойчива, това са ПЛАВАЩИ ПЯСЪЦИ под засега изглеждащата непоклатима властова конструкция на Радев – предстои много да си играят с него.
Има още нещо символно и важно. Официалната ОПОЗИЦИЯ срещу Радев и ПБ ясно се обозначи при гласуването за Правителството: „против“ бяха ДПС – Пеевски, ДБ – Атанасов, ПП – Василев, „Възраждане“ – Костадинов. Но ГЕРБ – Борисов, останаха на „една ръка разстояние“, само те гласуваха „въздържал се“. Според мен това е показно към Радев: „Само ние сме готови и имаме реален ресурс да те подкрепяме в критични моменти, бъди внимателен с нас, заобикаляй нашите олигарси, премълчавай нашите злодеяния, направи реален процес за крадците на КТБ (2014 г.), но нас ни остави в сянка, и т.н.“. За една такава властова „коалиционна“ перспектива аз си позволявам да предупреждавам още от декември 2025 г.
И така, хубавото мина – взеха властта, но проблемното им предстои – как ще устоят в единство, с визия за обществена полза и държавническа загриженост, с достойнство и мъжка чест?
Погледнато по-мащабно и в по-дългосрочен план от един – два мандата може ли да се каже кои фактори ще определят дали моделът на Румен Радев ще бъде успешен?
Бих започнал с предпазливост, би било добре да не избързваме по тази толкова важна тема и да поизчакаме поне един – два месеца, за да видим от самите действия на премиер Румен Радев и хората му дали той и те ще предложат на обществото и държавата ни РАЗЛИЧЕН СВОЙ МОДЕЛ за управляване и държавна власт. Модел, който по същество и практически резултати да се различава принципно от модела „Борисов-Пеевски-Сарафов“.
Тук нека поясним, че има ТРИ ОСНОВНИ практически варианта:
(1) Моделът на Радев и хората му да се окаже КАТО ДОСЕГАШНИЯ – само с някакви козметични подобрявания, само с малко по-възпитан публичен език; само с малко на брой и по-дребни, но полезни за народа и държавата неща, които поне временно ще успокоят и дадат оптимизъм. Този вариант в по-дългосрочен план, напр. до зимата на тази 2026 г. или до една – две години напред, би бил отново крайно разочароващ и масово отчайващ за гласувалите за „генерала“ българи. Тук си спомняме: „Преоблякъл се Илия – и пак в тия, като тия, със тия!“. Лично аз това не го пожелавам на България и на българите;
(2) Модел с АЛТЕРНАТИВНОСТ на досегашния мутро-модел – с фундаментални и принципни промени и изменения. Напр. българската власт да стане власт със собствен разум, а не само страхлив и плиткоумен слугинаж под западните „Началници“ (циничен термин от Борисов). Напр. да си съхраним доброкачествения енергиен микс, запазвайки високо-технологичните си въглищни централи, запазвайки АЕЦ „Козлодуй“ и търсене на възможност отново да тръгне АЕЦ „Белене“. Напр. озаптяване на алчното погубване на земеделска природна земя чрез покриването й с огромни панелни паркове за слънчева енергия. Напр. възстановяване на могъщите ни високо-планински централи като ПАВЕЦ „Чаира“ (спряна след нещо като атентат през 2022 г.) и други подобни уникални български технологии и могъщи съоръжения. Напр. реформа в здравната ни система, за да върнем болниците и лекарите към стимули за грижа за пациентите и народното здраве, а не сегашните стимули за търговия с тях и зловещо печалбарство от болестите. Напр. връщане на патриотичната история в учебниците на учениците от пети до десети клас, а не сегашното гнусно извращаване на българското в „българска история“. Напр. активизиране на Министерство на културата и Министерство на образованието, за да се разгърне дължимата политика спрямо културното ни наследство, за българската ни родова идентичност, за опазване на уникалните ни културни ценности и развиване на един цивилизован арт бизнес и търговия с културни произведения – вместо сегашното разрушително иманярство, доминирането на музейна пасивност, феодализирането на археологията у нас;
(3) Може да има и КОНТРА-МОДЕЛ – за него сега няма никакви предпоставки, но за него си мечтаеха колко много от гласувалите за Радев. Напр. връщане към българската валута ЛЕВ, здравословно излизане от Еврозоната и диктаторската власт от Франкфурт. Напр. страната да застане на анти-фашистка и про-православна платформа – и то не защото са „източни“ или „русофилски“, а просто защото са хуманни и разумни. Напр. политиците и администрациите отново да се интелектуализират и да спрат затъването в доскоро недопустима примитивност и простащина. Напр. държавата да възпре антидържавния бизнес у нас, който през последните три години с печалбарски ентусиазъм внася чужди работници от цивилизационно рискови за нас световни зони – вместо да развие работодателска порядъчност в грижа за български работници и специалисти, с човешки условия за работа и развитие, със социална корпоративна отговорност за семействата им. Накрая напр. властта и администрациите да се загрижат и грижат най-после за природата, за съхраняване и използване на плодородната ни земя, за опазване на пчелите и чрез тях на живота, за спиране на отровните храни и незаконните препарати от чужбина, за стимулиране на българско екоземеделие, за разгръщане на индустрията на розите в „страната на розите“, както и други конкурентни български ресурси.
Ето, виждате ли, ТРИ РАЗЛИЧНИ ТИПА МОДЕЛИ за управляване и държавна власт. Първият е негативен, но е доста възможен – за жалост и вещае ново горчиво масово РАЗОЧАРОВАНИЕ от поредните политици. Вторият е РЕАЛИСТИЧЕН, но изисква доста смелост, добро средно и дългосрочно планиране, продуктивна финансова изобретателност, изисква добре дозиран икономически протекционизъм и социален патриотизъм. Третият е УТОПИЧЕН, поне засега, поне при сегашните външни условия, поне според инерцията в увредените мозъци и психика на огромна част от сега плаващите по повърхността политици, икономисти и експерти, чиновници и администратори, журналисти и медии в нашата страна.
Второто важно нещо при обсъждане МОДЕЛ на Румен Радев и неговия евентуален УСПЕХ е въпросът за КАДРИТЕ. „Кадрите, кадрите, ама нали кадрите решават всичко!“ Кой го бе казал това?
Радев вече в статуса си на нов вожд в България може да има чудесни ЛИЧНИ НАМЕРЕНИЯ, може да сънува купища благини за народ и държава, които той с мъдрото и самоотверженото си управляване щял да им поднесе на трапезата, вместо онази мизантропска и постна пица на Симеон Дянков и Борисов от преди 15 години. Това добре, нека му поверваме и верваме. Но имаме право на едно голямо и тревожно НО.
И „царят“ преди 25 години ни увещаваше да му „верваме“, търпеливо очаквайки благините след 800 дни, а после просто „когато му дойде времето“, ама какво се случи и получи тогава? Пенсиите останаха мизерни, разпарчетосаха могъщата ни армия, закриха четири реактора от АЕЦ „Козлодуй“, мутрите превзеха МВР, и … огромният му към юни 2001 г. партиен и личен рейтинг само за една година намаля три пъти, намаля тройно. Това е било у нас, това е прецедент в политиката, това би било поучително за сегашните, също обещаващи ни благини.
Тогава „царят“ бе спънат и препънат от кадрите. От кадрите на ген. Бриго Аспарухов, който го закопча с „ченгета“, които злоупотребяваха с банковата система и всякакъв друг мащабен бизнес. От продажни адвокати като Меглена Кунева, която унизи и смачка България при влизането ни в ЕС. От мутрата Бойко Борисов, който бе поставен в МВР като главен секретар, за да разчисти полето от конкурентни мафиоти. От лондонските юпита Милен Велчев и „Малкия Мук“, които си направиха прекрасен личен бизнес. От кадрите на Ахмед Доган, които управляваха от сянката и превземаха огромна феодализирана територия в страната, овладяха монополно поне няколко стратегически бизнеса, превзеха поне половината от върха в политиката на държавата – сегашният Делян Пеевски е второ издание на тогавашния супер кадър Доган. И така, не е нужно да продължавам, че ме заболя стомахът от тези мрачни спомени и аналогии.
Сегашното голямо предизвикателство пред премиер Румен Радев е аналогично – кадрите, кадрите, кадрите! Но вече видяхме няколко озадачаващи и стъписващи кадрови решения на Радев в парламента. Сега председателката на НС не Ви ли напомня на плевенската Цецка Цачева? Сегашният ген. Румен Миланов не Ви ли напомня на тогавашния ген. Бриго Аспарухов? Сегашният Петър Витанов не зная с кого да го съпоставя – не става с Искра Фидосова, не става с Цветан Цветанов, нещо ми се изплъзва точната личностна и функционална аналогия, кажете Вие. Дано пък да е положително изключение, млад човек е, да го изчакаме да се прояви. Сегашният Николай Копринков не е ли влошено копие на тогавашния Цветан Цветанов?
Вече в няколко интервюта припомних, че за да бъде овладяна от една нова партия такава държавна и административна машина като нашата, в демократична и европейска България, са нужни ХИЛЯДИ проверени и лоялни, компетентни и държавнически мислещи кадри. Става дума също за важно измерение на това Радев да наложи свой собствен модел на власт в държавата – без негови лоялни кадри това няма как да стане на практика.
Става дума за общо число около ТРИ ХИЛЯДИ души лична номенклатура на Румен Радев, те са му нужни, ако иска да управлява дълго, ако си осигури кой ще го пази откъм гърба, ако бъде истински управленец, а не позьор от телевизора. Преди дни седнах и набързо направих една сметка: (1) правителство, министри и зам. министри, гл. секретари на министерства, ключови отдели; (2) 200 държавни агенции – огромни и средни, мащабни и малки, с ръководители и заместници, ключови специалисти; (3) регулаторни органи, НСИ, ГРАО, ЦИК, държавни АТ институции; (4) служби за сигурност, специални органи; (5) дипломатически корпус – посланици, ключови дипломати, културни институти в чужбина; (6) приближени съдии, прокурори, следователи; (7) държавни и други ключови медии; (8) висшата и местната номенклатура на партията, дето щяла да става сериозна партийна организация и ефективен организъм; (9) и още, и още.
Е, броих, преброявах, сумирах и изкарах, че само ядрото и носещата кадрова конструкция би следвало да се състои от не по-малко от 1 900 души – това е нужният обем на ЛИЧНАТА НОМЕНКЛАТУРА на Румен Радев и вярната му партия като властелини в страната ни. В предишната епоха Тодор Живков имаше в ръцете си такъв кадрови потенциал и сила, специално се грижеше за хората, образоваше ги, ротираше ги, проверяваше ги, мотивираше ги, защитаваше ги – и успя да овладее България за 10-ина години, а после за още 25 бе авторитарен вожд в страната.
В новото време това се опита да направи Андрей Луканов, но за 7 години успя само частично – а после го разстреляха, за да не би да успее. Имаше подобна идея и корпоративният колос Илия Павлов („Мулти груп“), но и него навреме разстреляха, за да не би да успее. „Царят“ Симеон дори не се опита да направи нещо подобно; бе дал кадруването в ръцете на лица като Стоян Ганев и други адвокати – Ганев бързо сдаде багажа, емигрира в братска САЩ и отдаде организаторския си талант на сектата „Обединителна църква“ на Мун. Сергей Станишев също не се опита да го направи, просто той имаше разбиране, че е млад и лично е немощен за да води хорото на държавата, поради което той за всяко важно нещо се допитваше до „Царя“ и до „стратегическия партньор“ Доган – и после властово, партийно, морално катастрофира през 2009, а после още веднъж през 2014 г.
Бойко Борисов е единственият от новото време, който успя в тази колосална кадрова задача и изпитание. Той успя да изгради свои всепоглъщащи КАДРОВИ МРЕЖИ и функционални ЙЕРАРХИИ – във всички централни власти и институции, в големите и средните градове по страната, в гранични селища със специално значение, в мрежите на легалния бизнес наред със сивия и черния бизнес и организирани престъпни структури. Това е структурно-функционално обяснение за неговото политическо и властово дълголетие, това е вътрешната му сила – лоялни кадри плюс ефективна организация. Практическият резултат е, че Борисов и хората му така или иначе са на власт от 2009 до настоящата 2026 г. Това наистина си е едно респектиращо Тодорживковско лично властово постижение и дълголетие.
Е, сега е ред на Румен Радев, той е дал личната си заявка за върховна държавна власт, поне за два мандата напред – от 2026 до 2034 г. Ще успее ли, няма ли – ще видим на практика. Можем само отсега да предупреждаваме за аналози и какво се е случвало с тях, какво се е случвало в предишното време.
Накрая нека отбележим, че в нашето доста изродено политическо време все още се говори повече за образование, опитност и КВАЛИФИКАЦИЯ на политици и министри, а не се говори за етичност, за морал и НРАВСТВЕНОСТ, за лична порядъчност. За това става дума само когато се вадят злобни компромати срещу някой от избраниците – за предишни злоупотреби и конфликти на интереси, за връзки с нечисти хора и зависимости от компрометирани структури. Четем вълна от такива компромати, които се отприщиха по повод няколко имена в правителството, но масово спрямо зам. министри в много от ключовите министерства.
Тук само да припомня, че сега в Европа се говори интензивно за ЕТИКА, за политическа етичност и човешка порядъчност – когато нещо липсва фатално, то натам се концентрира и вниманието. На съвременен английски не случайно „етично“ се превежда като integrity – това дали не означава, че морално уродливите в политиката и властта дезинтегрират обществото, разпадат държавността, поразявайки гражданското усещане за базова справедливост в социалния живот? Точно в това ЦЕННОСТНО ПОЛЕ изпитанието на Радев ще бъде огромно – вниманието е вторачено в него, потъпкването ще води към безкомпромисно разочарование. Такива като Копринков зад Радев би следвало това добре да го проумяват, някой да им го обяснява, че не се чудят след време какво им се е случило.
Третото важно нещо за един дългосрочен и респектиращ властови успех на Румен Радев се нарича „Русия, православие, български традиционни културни кодове, историческо достойнство, български дух и душевност“.
Ситуативно ние сега сме в ОБРАТНА ОРБИТА, във враждебна геополитическа зона. Сега ние сме под власт на поне два глобалистки проекта, които предвиждат радикално обезличаване, обезсилване и смачкване на такива народи и държави като нас. Война с ракети и бомби до нас се води вече 5 години. Война, „студена“ и враждебно пропагандистка, с огромна настойчивост и интензивност се води вече 12 години. Война ценностна и джендърска, психологическа и поколенческа, мисловна и дигитална се води във все по-тоталитарни форми вече поне 2 десетилетия. Война в Близкия Изток и израелско-арабския и мюсюлмански свят се води вече от 3 години. А виждаме, че и двете основни военни огнища – Украйна и Иран, сега са доведени до прага на атомен апокалипсис.
Е, в такава враждебна за нас обстановка остава ли някаква СТЕПЕН НА СВОБОДА за български изконен русофилски рефлекс и културна принадлежност, за алтернативност по примера на вече смачкания Орбан в Унгария и полупревзетия Фицо в Словакия, за собствени военни решения и икономически протекционизъм? Не, няма такива български степени на свобода, сега сме в ситуация на тотална превзетост и подконтролност. Особено след насилственото ни включване в еврозоната от януари 2026 год. Особено след превземане на Софийското летище от американски военни цистерни. Особено след поредица външни министри, които са с манталитет на плиткоумни слуги пред западните началници и господари – опасявам се, че сегашната министърка на Радев ще се окаже отличникът в тази поредица.
Някой може да възкликне: „Не казвате нищо ново, ние всички тези горчиви неща си ги знаем“. Да, но нека в тази връзка се вгледаме в проблема на Румен Радев. Проблемът на Румен Радев е, че в последните 10 дни от кампанията той символно и векторно я завъртя на 180 градуса и по този начин ПОДЛЪГА едни допълнителни 300 – 400 хиляди българи да гласуват за него, защото, видите ли, той бил нещо като русофил, привидя им се като смелчага пред западните началници, мъж с решимост да започне балансирана външна политика. Радев им се привидя като самоотвержен при отстояване на специфичен и изконен български народен и държавен интерес.
„Да, ама не!“, както оригиналничеше навремето Петко Бочаров. Това, че „НЕ“ го казаха още в първите дни след изборите лични говорители на Радев – ген. Румен Миланов, Антон Кутев, Слави Василев. Казаха го и попариха ентусиазма и надеждата на горните 100-тици хиляди допълнителни гласове за Радев. И моля ви, сега не очаквайте да чуем нещо различно и от самия Радев, на дело ще виждаме само обратното, поне през не малко месеци напред в тази преломна 2026 г.
Радев може да има някакви частични и поради бедствена ситуация „прагматични“ отношения с уж враговете от Русия – само за ДЕРОГАЦИЯ относно доставки на руски петрол и газ за България и „Нефтохим“, само за фаталните КЛАПАНИ и радиоактивни ФИЛТРИ за Шести реактор в АЕЦ „Козлодуй“, и още нещо подобно. Само това, поради наша безизходица, а и поради това, че и ЕС вече го прави – дори започнаха срамежливо да говорят за започване на преговори с Путин и Русия. Да, но това би било само някаква дреболия на фона на доминиращата народна нагласа, в качеството ни на най-русофилската нации в Европа и на Балканите, на дълбоко закодираното ни чувство за историческо родство, за екзистенция на българската културна и духовна традиция. Електорално всичко това означава ЗАГУБА НА РЕЙТИНГ в порядъка на няколко 100-тин хиляди гласа и сподвижници за Радев, още някоя и друга стъпка и това ще стане обективен факт в страната.
Моля, кажете нещо и по повод Украйна и българския ангажимент. Румен Радев как ще се справи с това изпитание?
В близката до нас Украйна вече пета година се води зловеща война – отново Западът срещу Русия, срещу православието и славянството. Очевидно е, че въвличането на България през 2026 г. ще бъде основно изпитание пред Румен Радев. От една страна, той ще бъде мачкан за съгласие и съдействие, но от другата страна, стои ясно открояващият се ПОБЕДИТЕЛ.
Победителят, това е забранена дума все още, но вижте раздвижването сред войнолюбива Западна Европа: (1) обявиха, че вече започват да подготвят някаква своя подготовка за преговори с „агресора“ Путин и „злата“ Русия; (2) на фона с обрата на Петер Мадяр в Унгария (12 април 2026 г.) тази неделя се проведоха потресаващи частични местни избори в Англия и Британия – управляващите загубиха гръмотевично, спечели онзи креслив националист Найджъл Фараж, който вече успя да извади Британия от ЕС, а сега какво ще успее – да ги извади от антируската истерия или нещо друго с подобна важност?; (3) вижте поведението на Испания, на Кралството, на премиера Педро Санчес – срещу Израел за безчинствата в Газа, срещу САЩ за войната с Иран, демонстративно не отиде в Ереван на 8-мата среща на European Political Community под негласното лидерство на канадеца-лондончанин Марк Карни; (4) Путин си проведе Парад на Победата на 9 май, въпреки заплахите откъм Киев – 45 минути съкратен вариант, този път без дрънкане на метал и оръжие, но с изключителна концентрация и видимо самочувствие, с нов ръководител на Парада – ген. Андрей Мордвичев, а до Путин бяха не само Лукашенко от съюзна Беларус, но и непослушния Касъми-Жомарт Токаев от разкъсван да го предаде Казахстан.
Всички тези и други подобни неща са знакови, те чертаят лятната битка във войната във и чрез Украйна срещу Русия и вероятната победа на Путин към есента на преломната 2026 г. Е, къде в този водовъртеж ще се позиционира Румен Радев, къде с тази външна министърка, къде в желанието си да бъде верен на едните, но и да стане прагматичен спрямо другите? Става дума за голямо политическо изпитание, за СЪДБОНОСНА личностна проверка – залог за добруването на България пред следващото десетилетие.
Аз се надявам, че към края на тази 2026 г. тук ще има някаква радикална промяна в политическата конструкция, в общата политическа ориентация. Говоря за едно разумно поне полуобръщане към Русия, със съответно здравословно за България дистанциране, а в някои неща и опониране на сегашните ястреби от Германия и Брюксел, от Лондон и Париж. Полуобръщане по подобие на Испания и Санчес, по подобие на опитите за обръщане на Мелони в Италия, по подобие на бившия Орбан в Унгария и все още потенциалния Фицо в Словакия. Както се казва, живеем в интересни времена. Те, че са интересни, интересни са, но по-важното е, че са съдбоносни за Европа и християнската ни цивилизация, за Балканите и особено за България, за мирът и оцеляването на населението по света.
Говорите за външния контекст за власт на Румен Радев, но все пак как ще се разгръща неговата изпълнителна власт според Вас?
В момента той овладява две от властите в демократичната ни република – доминира в Народното събрание и законодателната власт, има авторитарна власт в Правителството и изпълнителната власт. Освен това ще посегне и към третата власт – Съдебната, чрез кадрова и вероятно конституционна реформа в нея. Така той би овладял в голяма степен и ТРИТЕ уж „разделени“ държавни власти в републиката ни. Освен това очакваме и президентските избори през ноември 2026 г. Ако успее да наложи свой приближен като президент, Радев би имал и четвъртата представителна власт близо до себе си. Президентството не е самостоятелна власт, но е изключително важен субект в структурата на държавата.
Така Румен Радев, ако черна котка не му пресече устрема, би станал наистина АВТОРИТАРЕН управител на България. Това е стратегическият ПРОЕКТ със и чрез Радев, той това играе на публичната сцена, както и зад нея.
Първата и подготвителна фаза на проекта бе „Президент Радев“ – спуснат от самолета, даден на една от големите партии за избиране, после 9 години, два мандата, изграждане на висок и устойчив личен рейтинг, вграждане в специфични структури. После, във втората фаза, го прехвърлиха към „Премиер Радев“. Видяхме, че изборната задача бе изпълнена повече от успешно. Сега предстои третата фаза – утвърждаването му в изпълнителната власт, доминиране чрез законодателната власт, както и овладяване на съдебната власт.
И толкоз. Доколкото проектът успее, то дотолкова ние ще си имаме трети Тодор Живков и втори Бойко Борисов. Има всички външни условия това да бъде реализирано, има и достатъчно вътрешни условия този проект да успее в третата си фаза. Единственото, което може да осуети проекта, е така нар. „СУБЕКТивен фактор“ – лично Радев с реалните си личностни и делови качества, приближените му с техните делови и морални качества, личната му номенклатура с нейните обобщени човешки и поведенчески качества, а и встрани от него – възприятията и реактивността на народа, участието на интелигенцията и образованите съсловия, критичността на младите поколения, медийната и духовната среда в страната. Обективното и материалното са налични, проблемно е субективното и ценностното. Какво и как ще стане с този властови проект в България предстои да наблюдаваме и анализираме, а и да участваме.
Откъде ще повлияват на Румен Радев?
Очевидно е, че той ще е под РЕПРЕСИВНО влияние от страна на Евроатлантиците и Лондон, на Брюксел и Франкфурт, които в момента ДИРЕКТНО УПРАВЛЯВАТ основни министерства у нас, както и финансовите параметри на финансовата криза, на дълговата спирала, в която успешно ни завъртяха и замотаха.
Съществена ще е предстоящата БАНКОВА РЕФОРМА и цифровото евро, заедно с тоталитарната цифрова идентичност на всеки гражданин. Приготвили са ни ново феодално, а в някои измерения и ново робовладелско общество. В него банкерите ще бъдат изведени в ранг на боляри, банките ще са позлатени сгради на върха на новата Вавилонска кула.
Това са централизирани европолитики, които през настоящата 2026 г. вече ускорено се внедряват в България. Румен Радев като премиер ще бъде задължен да не пречи и да прокарва всичко това. Можем само да разчитаме на ГЪВКАВО УСИЛИЕ от негова страна, докато ги внедрява и прилага на практика у нас, да ОМЕКОТЯВА гражданското смачкване и превръщането на демокрацията в откровена диктатура. Вече му е даден външен прецедент – напр. решението в Швейцария да се съхрани гражданското право да се оперира с пари в брой, а не само чрез банки. Такива прецеденти са шанс за Радев, въпросът е той ще иска ли и ще успее ли да се възползва от тях?
Какви са ИНДИКАТОРИТЕ, по които можем да разберем дали страната ни върви към стабилизиране?
На първо място, постигане на ФИНАНСОВАТА СТАБИЛНОСТ, както и на индустриално-земеделска-енергийна стабилност. През последните няколко години българският дълг расте неудържимо, дефицитът на държавния бюджет е огромен и трудно управляем. Пред прага сме на поредно спукване на раздутия имотен пазар – нещо подобно на кризата след 2009 г., когато цените паднаха с над 30%. Поразени от такъв сценарий биха били много предприемачи и строители, огромно количество хора, инвестирали в имоти. Да не говорим за високата инфлация още от миналата година и развихрила се в началото на тази – официално 7%, реално тя е доста над 10%, не малко стоки и услуги ценово подскочиха двойно.
На второ място – екологични и природозащитни проблеми, образователни в училището и в университетите, здравни проблеми във всички възрастови кохорти. В България продължава да има висока смъртност, вкл. детска, вкл. социална в зрялата възраст; болничната ни система не успява да се справи с вълните от тежки заболявания, болниците продължават да се хлъзгат по тресавището на парите и алчността, вместо да бъдат върнати към хуманизма и здравната сигурност.
На трето място – не бива да се подценява и ежедневното усещане за ред и сигурност. Напр. пътната безопасност и спазване на нормите. Да вземем пример от съседна Гърция, където правилата се спазват стриктно заради все по-сериозните санкции и безкомпромисност. Подобно усещане за дисциплина и ред е част от общото усещане за стабилност.
На четвърто място – българският дух, културната ни идентичност, народностното ни достойнство, историческата ни памет и самоуважение ще бъдат ли приоритет за новата власт на Румен Радев? Тук първото стъписване дойде от назначения нов Министър на културата – знаменателно име от полето на чалгата и извратените ТВ-продукции, които са си нагла подигравка с българската естетика и морална взискателност. Колегите от гилдиите на изкуството и културата възприемат неговото въздигане като цинична подигравка с културата изобщо в България. Разбираме, че този гений е режисирал откриването и закриването в кампанията на Радев, но той за това си е взел щедрия хонорар. Сега защо продължават да му се отплащат чрез чалгазиране на Министерство на културата?
И така, проблеми много, във всички основни сфери на обществото като система. Конкретни индикатори за оздравяване или за продължаващо затъване има за всяка от сферите и за всяка от дейностите. Индикаторите са както на макро ниво, на институционално ниво, но те са и в ежедневието на хората – в квартала, на улицата, по пътя.
Можем само да се надяваме, че постепенно ще излезем от сегашната ситуация и ще се насочим към по-позитивно обществено развитие. Но днес е трудно да се даде конкретен отговор кога и как, защото почти всичко в един такъв разговор е в условна форма – „ако, ако, ако“. Трябва да минат поне първите 100 дни власт на Радев и избраниците му, за да можем да правим по-обосновани изводи.
В социалните мрежи социологическите агенции успяват ли да „улавят“ тенденциите? Малките партии развиват кампаниите си основно там, набират популярност и се готвят за изборни изненади.
Социолозите няма как да бъдат изненадани от социалните мрежи. Интернет платформите отдавна са част от изборния процес. Социалните мрежи бяха използвани в български избори още в президентската кампания през 2001 г., когато спечели Георги Първанов. Тогава кампанията беше подпомогната от психолози и специалисти, което му донесе допълнителни гласове в надпреварата срещу Петър Стоянов. От 2011 г. насам социалните мрежи вече се използват широко и на местно ниво – в кметски избори и други кампании. От 2021 г. „демократите“ на Христо Иванов, заедно с „Промяната“ на Асенвасилевци разгърнаха атрактивно и модерно използване на социалните мрежи и онлайн платформите за политическа самореклама. Натрупа се опит и стана ясно къде имат ефект и къде остават безпомощни. Изводът е, че САМИ ПО СЕБЕ СИ ТЕ НЕ МОГАТ да печелят избори, но могат значително да подпомагат кандидати и партии, които разполагат и с друг ресурс.
Социалните мрежи НЯМАТ СИЛАТА да превърнат някого във велик политик. И на тези избори имаше изключително атрактивно говорещи, подготвени и активни кандидати, които разчитаха на своя онлайн видимост, но… получиха изборен шамар, минимален резултат от 10-ина хиляди гласа и далеч под 1%. Това отново показва, че едно е да бъдеш чут и дори харесван, а съвсем друго – хората да отидат да гласуват за теб.
Социолозите следят тези процеси, форми на публичност и опити за привличане. Съществуват методи като така нар. social hearing – „прослушване“, мониторинг, наблюдение и анализ на онлайн средата. Освен количествените рейтингови изследвания се прави и мониторинг на съдържанието в интернет – теми, послания, лица, степен на подкрепа и разпространение. Следи се и така нар. „виралност“ – когато дадено съдържание експоненциално се разлита в мрежата и въздейства на огромен брой хора. Ние анализираме кои теми и личности предизвикват интерес, каква е динамиката в разпространяването на посланията. Всичко това е част от съвременната дейност в една кампания – с нея професионално се занимават социолози и психолози, лингвисти и маркетинг специалисти, колеги в полето на публичните комуникации, IT виртуози.
Когато наближат изборите, резултатите от рейтингови изследвания се комбинират с тази допълнителна „качествена“ информация. Напр. рейтингите могат да покажат 33% подкрепа в изследване седмица преди изборите, но прогнозата да бъде коригирана от агенцията на 38% – това става като се отчитат такива странични наблюдения, като се отчита контекстът за пренасочване на големи групи от избирателите. При такава комплексна методика и работа дадени прогнози се оказва, че не са произволни, а са стъпили върху сериозна комбинация от емпирични данни и експертен анализ.
А как социолозите предвиждат ГЛАСОВЕТЕ ОТ ЧУЖБИНА?
Трябва да се уточни, че рейтинговите социологически изследвания обхващат само хората на територията на България – те само за тях са „представителни“ и валидни към даден момент от времето. Те не представят и вота откъм чужбина. Затова при представяне на резултатите се уточнява, че те са валидни за избирателите в страната, а не и за онези от други държави.
Въпреки това, при прогнози експертите използват данни за чужбина от предишни избори – как са гласували българите там, по държави и по партии. Тази информация се включва при изготвяне на крайни прогнози, като в тях се правят някои минимални корекции в процентите – това става след експертно прогнозиране на очаквания вот от чужбина по партии.
Такъв метод на съчетаване между данни от рейтингови изследвания и динамичния ред преди изборите с експертни прогнозни данни за очаквано гласуване от чужбина се оказва доста НАДЕЖДНО. Като цяло рейтинговите и прогнозни проучвания са утвърден инструмент в световен мащаб – поне от 50-те години на ХХ век, в България още от юни 1990 г. Българските социолози работят по европейски и международни стандарти, методически са на високо професионално равнище, ако не си кривят душичката заради пари, те са показали, че са достатъчно точни преди изборите, както и в изборния ден. На тези избори мога да твърдя, че три от агенциите бяха добри и адекватни в работата си, за останалите можем да имаме друг разговор.
Каква е картината от изборите от 19 април?
Динамиката три месеца преди изборния ден бе нормална и убедителна като рейтингови проценти – с нормалния леко „завишен вот“ за едни партии и съответно леко „занижен вот“ за други формации. Интересното стана през самия изборен ден. Тогава се прави едно специфично „изследване на изхода“ от изборната секция с национална извадка до 200 изборни секции от цялата територия на страната – говоря за така нар. Exit Pol. Данните от него, обявени официално в 20:00 ч. – особено за Румен Радев – бяха практически точни, 39%. При Бойко Борисов имаше леко завишаване, 15%, което е разбираемо при наличие на страх в определени райони избирателите да си признават, че са гласували за някои друг. За останалите партии резултатите също бяха съвсем близки до реалните.
Голямата разлика се появи между Exit Pol и така нар. паралелно преброяване. То също се прави върху същата извадка от до 200 изборни секции в страната, но това вече не е изследване, а е извадкова статистика на записаните в секционните протоколи изборни резултати; това е статистика, която изпреварва статистиката от ЦИК, която след 12 часа, към средата на понеделника, вече е близка до крайните резултати. Към 24:00 часа бяха обявени и данните от Паралелното и се видя значително разминаване в процентите – бяха около 39% за Румен Радев, а подскочиха до 44,2 – 45,7% (според данни от четири агенции). Такова разминаване между Exit Pol и Паралелно не си спомням досега; имало е разминавания с до 2%, но подскачане с 5% не е било.
Този ПРЕЦЕДЕНТ поражда въпроси и съмнения. Социолозите ли нещо са сбъркали? Имало ли е купуване на гласове в полза на Радев, че така да се разминат процентите въз основа на декларация на самите избиратели в Exit Pol и после процентите от изборните протоколи при Паралелното? По посока на манипулации за Радев ли да тълкуваме необичайно висок брой преференции за негови кандидати, които са слабо познати на местно ниво, но събират много хилядни преференции? Подобни хипотези веднага след 19 април се коментираха от опозиционни сили – като обвинение за контролирано и подкупено гласуване чрез преференции.
Всичко това поставя въпроси, на които трябва да се търсят отговори. Според мен, сега социолозите бяха точни и в двете си опции – точни с 39% от декларациите на самите избиратели в Exit Pol, както и после точни в статистиката си от изборните протоколи от извадката – последното се потвърди от крайната официална статистика на изборните резултати от ЦИК.
Тук нека кажа, че социологията в подобни ситуации се оказва НЕУДОБНА и за някого ОПАСНА наука. Тя си върши работата, в случая точно регистрира как реални изборни 39% странно защо и как подскочиха до 45% официално регистрирани. Най-лесното е някой да каже: „Ето, социолозите пак сбъркаха!“, както упорито се насажда от загубилите избори от 2001 г. насам след изборната катастрофа на Иван Костов и ОДС.
В обобщение, моето категорично мнение е, че на тези избори, в тримесечната динамика на изборния процес, българските социолози, поне три от изявените публично-анонсирани агенции, си свършиха работата ПРОФЕСИОНАЛНО и показаха високо ниво на ТОЧНОСТ на числата и рейтингите, както и тенденциите с валидност към съответните дати на изследване – средата на декември 2025 г., средата на февруари, средата на март, 10 – 14 април 2026 г.
Бяха много точни при открояване на електоралната ТЕНДЕНЦИЯ и ДИНАМИКАТА в нагласите – това е една от най-важните задачи пред точни и адекватни предизборни изследвания. Те се правят месец след месец, а в последния месец могат да се правят седмица след седмица (една от агенциите така направи) именно за да се проследи адекватно тенденцията. В това колегите бяха впечатляващо точни.
В самия ИЗБОРЕН ДЕН, според мен, въпреки друга формална видимост, също бяха много точни с рейтинга от изследването Exit Pol – 39% за Радев. После също бяха впечатляващо точни с рейтинга от Паралелното си извадково преброяване – 44,6%, точно колкото официалния резултат по ЦИК.
Тук нека се отново отбележа, че това извадково паралелно преброяване вече не е изследване, а е предварителна изборна статистика, която изпреварва преброяването от ЦИК с 12 часа. Поне 4 от публично активните агенции и колегите там си свършиха професионално и точно работата.
Що се отнася до разминаването в изборния ден между 39% от Exit Pol (обявено в 20 часа) и после 44,6% от паралелното статистическо преброяване (обявено в 24 часа), за това разминаване може да се разсъждава защо и как. Според мен не става дума за грешка на социолозите, а за контингент ИЗКУСТВЕНИ ГЛАСОВЕ за Радев, които по моя хипотеза са от порядъка на 120 – 150 хиляди гласа. Те са дело на Копринковци в щаба на Радев, за това има много косвени потвърждения. Самото разминаване при социолозите също е косвен показател, че задкулисни и фалшиви неща са правили и направили, както и в какъв числов порядък това е сторено.
Край на Част II.
