Украинският външен министър Андрий Сибиха заяви, че електронната война, водена от Москва, умишлено е „отклонила украинските дронове от целите им в Русия“
Латвийският министър-председател Евика Силина подаде оставка на 14 май, след няколко дни на политически обвинения във връзка с неспособността на страната да защити гражданите си от безконтролни украински дронове.
„Моят приоритет винаги е бил и остава благополучието и сигурността на латвийския народ“, написа Силина в X на 14 май. „Партиите и коалициите се сменят, но Латвия остава. Отговорността ми към обществото е над всичко останало.“
Премиерът заяви, че подава оставка, но „не се предава“.
Украинският външен министър Андрий Сибиха заяви на 10 май, че дроновете, падащи в Латвия, са „резултат от руска електронна война, която умишлено отклонява украинските дронове от целите им в Русия“.
Латвийският министър на отбраната Андрис Спрудс подаде оставка миналата седмица – крачка, която той направи явно без желание – заради начина, по който правителството се справи с поредица от инциденти, при които украински дронове са навлизали в латвийска територия. До момента никой не е загинал или пострадал от дроновете.
На 7 май два дрона навлязоха в Латвия, като единият удари съоръжение за съхранение на гориво.
Спрудс заяви, че вероятно става въпрос за украински дронове, отклонили се от курса по пътя към цели в Русия.
Коментирайки оставката на Спрудс, Силина заяви на 10 май, че „политическото ръководство на отбранителния сектор не изпълни обещанието си за сигурно въздушно пространство над страната ни“.
Латвия, бивша съветска република и настоящ член на НАТО, е сред страните, които значително увеличиха разходите си за отбрана през последните години – особено след руската инвазия в Украйна през 2022 г.
„Русия е екзистенциална заплаха и ние трябва да сме готови да се изправим срещу нея с години напред“, каза Спрудс на срещата на върха на НАТО във Вашингтон през юли 2024 г.
Силина обаче заяви, че Спрудс е загубил доверието на обществото.
Спрудс беше член на Партията на прогресистите — лявоцентристка формация, която дотогава беше част от управляващата коалиция. След оставката му партията оттегли подкрепата си от правителството, лишавайки Силина от парламентарно мнозинство.
Латвийското коалиционно правителство, в което участваше и аграрна партия, беше подложено на политически натиск от месеци насам.
През октомври в бившата съветска република предстоят парламентарни избори.
„Политически празнословци“
В изявлението си в X в четвъртък Силина заяви, че „политическата завист и тесните партийни интереси са надделели над отговорността“. В явен упрек към Прогресивните тя добави, че вместо да намерят „силен и професионален кандидат“ за заместник на Спрудс, „политическите празнословци избраха не решение, а криза“.
Латвийският президент Едгарс Ринкевичс, натоварен с назначаването на нов министър-председател, се срещна с представители на всички парламентарни партии в петък.
Латвия не е единствената страна, засегната от отклонили се украински дронове
Съседните Литва, Естония и дори Финландия – намираща се от другата страна на Балтийско море – също съобщиха за подобни инциденти.
През март финландският министър-председател Петери Орпо заяви пред обществената медия Yle: „Русия разполага с изключително мощни средства за електронно заглушаване, което може да обясни защо тези дронове се отклоняват във финландското въздушно пространство. Това е изключително сериозен проблем.“
На 10 май Сибиха предложи помощта на Украйна за предотвратяване на бъдещи инциденти с дронове на латвийска територия.
Естония и Литва, заедно с Полша, бяха първите европейски членки на НАТО, които се ангажираха да изпълнят искането на американския президент Доналд Тръмп всички страни от алианса да отделят 5% от БВП за отбрана.
Украинският президент Володимир Зеленски не коментира инцидентите с дроновете или политическите им последици за Латвия. Неговият началник на кабинета Кирило Буданов обаче благодари на Спрудс за сътрудничеството и подкрепата му по време на мандата му като министър на отбраната.
„Латвия е била и остава наш надежден съюзник“, написа Буданов в X на 11 май. „Благодарен съм на нашите латвийски партньори за ясното им разбиране за това, което е заложено на карта в нашата част на Европа и в тази война.“
Той приветства и решението на латвийското правителство да номинира полковник Райвис Мелнис за нов министър на отбраната.
Мелнис е кадрови военен с 26-годишен стаж, но номинацията му трябва да бъде потвърдена от латвийския парламент.
В интервю за латвийския канал TV24 на 11 май Мелнис заяви, че ще потърси помощта на Киев за обучение на персонала на противовъздушната отбрана на страната за работа със системи за прехващане на дронове.
Когато репортер го попита за въвеждането на така наречената „стена срещу дронове“, Мелнис отговори: „Аз не бих говорил за „стена срещу дронове“, а за способности.“
„Трябва да развием способности, които включват електромагнитна война, дронови системи и системи за противодействие на дронове – всичко това с цел повишаване на сигурността на нашите граждани и на страната като цяло“, каза той.
Асошиейтед Прес допринесе за този материал.
