Ню Йорк Таймс потвърди, че кореспондентът му в Китай е бил експулсиран през февруари
Експулсирането на репортер на Ню Йорк Таймс от китайския режим е сигнал за сериозно ограничаване на свободата на чуждестранната преса в Китай и ще подтикне Вашингтон да предприеме по-твърди контрамерки срещу Пекин, твърдят анализатори.
На 1 юни китайското Министерство на външните работи обвини журналистката, че е подмамила хора да дават интервюта без тяхно знание, и заяви, че това е довело до отнемане на разрешението й за пребиваване.
Министерството не представи никакви доказателства в подкрепа на твърдението си за измамни журналистически похвати.
Изявленията бяха направени в отговор на публикация на Ню Йорк Таймс от 29 май, с която изданието потвърди, че кореспондентът му в Китай Вивиан Уанг е получила заповед да напусне страната през февруари.
Ню Йорк Таймс заяви, че поводът за експулсирането е видеоучастието на тайванския президент Лай Чинг-те в срещата на върха DealBook на медията през декември, на фона на трайно високото напрежение между континентален Китай и Тайван. Китайската комунистическа партия (ККП) никога не е контролирала самоуправляващия се остров, но не е изключила завземането му със сила.
Въпреки че Уанг не е имала никакво участие в събитието, китайските служители са изпитвали нарастващо недоволство от репортажите й по определени теми – сред тях цензурата и реакцията на Пекин на пандемията от COVID-19, пише вестникът.
Джоузеф Кан, главен редактор на Ню Йорк Таймс, заяви, че решението на Пекин е погрешно.
Експулсирането на Уанг ще затрудни достъпа на читателите на вестника до „репортажи за втората по големина икономика в света в критичен момент“, каза Кан.
Според доклад за свободата на медиите, публикуван от Клуба на чуждестранните кореспонденти в Китай през август, 38 процента от анкетираните са заявили, че са били притискани от китайските власти да отменят журналистически пътувания или интервюта.
„[Китайският] държавен контрол върху независимото отразяване се институционализира на фона на икономически натиск и засилени геополитически напрежения“, заяви клубът.
„Преценка на рисковете“
Алекс, независим журналист, работил преди това в Китай, който използва псевдоним от страх от репресии, заяви, че чуждестранните медии не са напълно изключени от страната, но експулсирането показва, че работата там „става все по-трудна“.
„Чуждестранните репортери в Китай все още могат да излизат на терен и да подават материали, но всяка ежедневна задача вече изисква внимателна преценка на рисковете“, каза Алекс пред The Epoch Times.
„Трябва да прецениш дали изобщо ще успееш да уговориш среща със събеседника или дали публикуван материал няма да предизвика ответни мерки.“
Алекс каза, че принудителното напускане на Уанг е особено показателно, като се има предвид, че тя не е имала никакво участие в срещата на върха DealBook на Ню Йорк Таймс, и че ограниченията при отразяването на събития ще определят все повече начина, по който работят кореспондентите.
„Това показва, че китайският режим отдавна е недоволен от репортажите на Ню Йорк Таймс и другите чуждестранни медии и отправя ясно предупреждение към корпуса на чуждестранните журналисти в Китай“, каза Алекс.
„Това означава, че ако се докоснеш до определени теми, визата ти, журналистическата ти акредитация и статутът ти на пребиваване могат да бъдат застрашени.“
Франк Тиан Си, професор по бизнес и маркетинг на катедрата „Джон М. Олин Палмето“ в Университета на Южна Каролина – Айкен, се присъедини към това мнение, като заяви, че Пекин се стреми да обуздава чуждестранните медии и евентуално да експулсира онези, които откажат да се съобразят с наратива на ККП.
„Режимът използва тази тактика, за да сплаши международната общност и световните медии, давайки ясен сигнал, че журналистическата работа в Китай е невъзможна без подчинение на неговите изисквания“, каза Си пред The Epoch Times.
„Подобни произволни и арогантни тактики сериозно накърняват свободата на журналистите на място.“
Смразяващ ефект
Въпреки че Пекин рядко отправя изрични директиви към чуждестранните медии, червените линии на режима са добре известни на всички, казва Алекс.
„Теми като Тайван, Синдзян, Тибет, Хонконг, правата на човека, икономическите сътресения и социалните вълнения са истински капани“, каза Алекс.
„Последствията могат да варират от разпит на властите и блокиран достъп до отказ на виза или дори експулсиране.“
Алекс каза, че трайният натиск може да породи самоцензура сред чуждестранните кореспонденти, което на свой ред би изкривило представата на международната общност за Китай.
„Когато отразяването на истината носи тежки последствия, образът на Китай, представян пред света, ще отразява все повече официалния наратив на режима“, каза Алекс.
„Реалностите на политическото потисничество, нарушенията на правата на човека и нарастващото социално недоволство, заедно с ежедневните трудности на обикновените граждани, ще бъдат изтласквани все по-дълбоко в сянката.“
„Си заяви, че натискът за привеждане на чуждестранното отразяване в съответствие с официалната позиция на ККП представлява пряка заплаха за независимостта на редакциите.“
„Международните медии, работещи в Китай, може да бъдат принудени да потулват определени материали“, каза той.
„Но далеч по-мрачен сценарий е масовото изтегляне на чуждестранните новинарски бюра – прогонени, защото просто не могат да жертват редакционната си почтеност в угода на режима.“
Репресивните мерки на Пекин може временно да заглушат негативните заглавия, но в крайна сметка тази стратегия ще нанесе дългосрочни щети на международния авторитет на Китай, каза Си.
„Този курс тласка режима към самоналожена изолация.“
САЩ се противопоставят на пропагандата на ККП
Американското правителство отне визата на китайски гражданин, работещ за държавната новинарска агенция Синхуа.
Държавният департамент заяви в изявление до The Epoch Times на 1 юни, че администрацията „е категорично ангажирана със свободата на изразяване“.
Въпреки че Съединените щати не представиха тази стъпка като пряк реципрочен отговор на експулсирането на Уанг, Алекс каза, че отнемането на визата е знак за преход от словесни протести към конкретни ответни действия.
„САЩ може да не проверяват всеки репортаж на китайските държавни медии, но ще затегнат ограниченията върху техните визи, акредитации и оперативен обхват“, каза Алекс.
„Целта е да се попречи на персонала на пропагандните издания на ККП да извършва дейности, несъвместими с журналистическия им статут.“
При сравняването на двата случая Алекс заяви, че те са движени от коренно различни мотиви.
„Едната страна потиска независимата журналистика, докато другата ограничава държавна машина от провеждането на пропагандни операции в чужбина.“
Си каза, че въпреки историята на Вашингтон с експулсирането на китайски дипломати, изгонването на журналисти остава сравнително рядко явление.
„Това показва, че занапред САЩ вероятно ще заемат по-твърда позиция спрямо китайския режим – особено след като скорошното посещение на президента Доналд Тръмп в Китай не доведе до съществени пробиви“, каза Си.
Тръмп пътува до Пекин през май за двудневна среща на върха с китайския лидер Си Цзинпин – първото му посещение в Китай след завръщането му на власт.
Преди пристигането на Тръмп китайският режим отказа визи на журналисти от The Epoch Times и нейното дружествено издание NTD, които планираха да пътуват с пресата на Белия дом и да отразят посещението му.
Си каза, че тъй като структурните конфликти между двете страни остават до голяма степен неразрешени след преговорите на високо равнище, отношенията им се насочват към все по-враждебна динамика.
„Подобни отнемания и ограничения на визи ще зачестяват, което показва, че достъпът на журналистите се е превърнал в ново бойно поле в по-широкото съперничество между САЩ и Китай“, каза той.
