Скорошното противопоставяне между Съединените щати и Китай заслужава внимателен анализ в Отава. Това не беше просто търговски спор. Беше предупреждение за това, което се случва, когато една западна страна позволи на стратегически съперник да натрупа лостове за влияние, без да изгражда свои собствени.
През 2025 г. Вашингтон наложи мащабни мита върху китайски стоки. Пекин реагира почти незабавно – не само с ответни мита, но и с ограничения върху износа на редкоземни елементи. Това не са някакви незначителни суровини. Те са от съществено значение за смартфоните, електрическите превозни средства, модерното производство, ракетите, самолетите, спътниците и практически всяка съвременна отбранителна система. Китай доминира световната преработка на редкоземни елементи. Това даде на Пекин оръжие, далеч по-мощно от тарифите. Поуката е недвусмислена: икономическата зависимост се превръща в стратегическа уязвимост, когато е съсредоточена в ръцете на противник.
В продължение на години западните правителства се убеждаваха, че глобализацията ще укроти Китай. Търговията щяла да роди откритост. Инвестициите щели да насърчат реформите. Веригите на доставки щели да породят взаимна сдържаност. Тази теория се провали. Китай прие западен капитал, получи достъп до западни пазари, усвои западни технологии и след това изгради система, чиято цел е да направи другите зависими от него. Това не беше случайно. Беше стратегия.
Китай идентифицира слабите точки в западната система: критични минерали, производство, корабостроене, фармацевтика, телекомуникации, промишлени суровини и високи технологии. За изграждането на национална мощ той използва държавни субсидии, принудително прехвърляне на технологии, кражба на интелектуална собственост, кибероперации и целенасочена индустриална политика. Междувременно твърде много западни лидери гледаха на веригите на доставки като на въпрос на икономическа ефективност, а не на национална сигурност.
Канада допусна същата грешка.
Страната ни е надарена с критични минерали, енергийни ресурси, селскостопански потенциал, напредни изследвания и стратегическо географско положение, което би трябвало да я превърне в една от незаменимите държави в демократичния свят. Въпреки това твърде често се държим така, сякаш националната мощ е нещо смътно неприятно, а не нещо, което отговорните държави трябва да изграждат и отстояват. Бавим проекти. Свръхрегулираме инвестициите. Спъваме развитието на ресурсите. Говорим безкрайно за устойчивост, докато пренебрегваме трудната работа по изграждането на възпиращ потенциал. Устойчивостта обаче не е достатъчна. Страна, която само понася натиск, без никога да го упражнява сама, не е в безопасност. Тя просто чака следващата криза.
Канада се нуждае от стратегия спрямо Китай, изградена върху реални лостове за влияние. Това не означава безразсъдна конфронтация. Нито пък означава скъсване на всяка търговска връзка или самозалъгване, че Китай ще изчезне от световната икономика. Означава признаване, че конкуренцията между великите сили е реална, че авторитарните режими разбират езика на силата и че Канада трябва да спре да влиза в тази надпревара с вързани ръце.
Първо, Канада трябва да постави критичните минерали в центъра на националната си сигурност. Разполагаме с ресурсите. Това, което ни липсва, е спешност. Разрешителните процедури трябва да бъдат ускорени. Преработващият капацитет трябва да бъде изграден в страната и съвместно с надеждни съюзници. Партньорствата с коренното население трябва да бъдат практични и търговски пълноценни. Целта трябва да е ясна: Канада трябва да допринесе за това нито една демократична страна да не бъде принудена да разчита на Пекин за материалите, от които зависят нейната икономика и армия.
Второ, Канада трябва да възстанови индустриалната си база. Производството не е носталгия. То е суверенитет. Страна, която не може да произвежда ключови стоки, да поддържа отбранителната си промишленост или да допринася значимо за съюзническите вериги на доставки, неизбежно ще се окаже в уязима зависимост при следващата криза. Трябва да работим със Съединените щати, Европа, Япония, Южна Корея, Австралия и Индия за изграждане на сигурни вериги на доставки в областта на отбраната, енергетиката, полупроводниците, фармацевтиката, аерокосмическата промишленост и модерното производство.
Трето, трябва да се отнасяме сериозно към чуждестранната намеса. Операциите за влияние на Китай не разчитат единствено на шпиони и кибератаки. Те залагат и на обвързване на елитите, сплашване на диаспората, академичен натиск, медийно влияние, търговска зависимост и политическа малодушност. Демокрациите са отворени общества — това е тяхна сила, но откритостта без бдителност се превръща в уязвимост. Канада трябва да разобличава принудата, да преследва незаконните дейности, да защитава своите граждани и жители от сплашване и да спре да се самозалъгва, че назоваването на проблема е по-опасно от самия него.
Четвърто, Канада трябва да разглежда енергията като стратегически инструмент на държавната власт. Светът се нуждае от надеждна енергия. Нашите съюзници се нуждаят от алтернативи на авторитарните доставчици. Канадският втечнен природен газ, уранът, водноелектрическата енергия, нефтът, природният газ и бъдещите малки модулни реактори трябва да се разглеждат не само като икономически активи, но и като инструменти на националната и съюзническата сигурност. Когато Канада отказва да развива и изнася собствена енергия, тя не прави света по-чист или по-безопасен. Най-често просто оставя съюзниците си по-зависими от режими, които не споделят нашите ценности.
Накрая, Канада трябва да открие отново смисъла на думата „сериозност“. Стратегията не е лозунг. Тя е дисциплинираното съгласуване на ресурси, интереси и национална воля. Китай мисли по този начин от десетилетия. Съединените щати тепърва преоткриват тази истина. Канада не може да си позволи да бъде последната страна на масата. Централният въпрос е прост: искаме ли да останем удобни наблюдатели, зависими от другите за просперитета и сигурността си, или искаме да бъдем сериозна държава, която допринася с реална сила за демократичния свят?
Китай уважава силата. Така правят и всички сериозни сили. Време е Канада да си изгради своя собствена.













