Народното събрание одобри кандидатурата му за председател на агенцията, но изборът предизвика остър политически сблъсък между управляващи и опозиция за ролята и независимостта на службите
Пламен Тончев отново застава начело на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), след като получи подкрепата на Народното събрание. Решението беше прието със 175 гласа „за“, 34 „против“ и 12 „въздържал се“.
Кандидатурата на Тончев беше подкрепена от „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС и ДПС. Срещу назначението се обявиха депутатите от „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, а представителите на „Възраждане“ не заеха позиция в подкрепа.
Изборът беше направен след предложение на Министерския съвет. Вносителите посочиха професионалния опит на Тончев, познанията му в областта на националната сигурност и управленския му капацитет като основни мотиви за номинацията.
Тончев се връща на поста след година извън агенцията
Това няма да бъде първият мандат на Пламен Тончев като ръководител на ДАНС. Той оглавяваше агенцията от 2021 г., когато беше назначен след освобождаването на предишния председател Димитър Георгиев.
През 2023 г. Тончев беше преназначен с указ на президента, но през 2025 г. напусна поста, след като беше избран за председател на Комисията по досиетата.
Сега той отново се връща начело на контраразузнавателната структура в момент, когато службите са подложени на сериозен обществен и политически натиск.
Управляващите виждат в него опит и стабилност
Поддръжниците на кандидатурата подчертаха, че ДАНС се нуждае от ръководител с опит и познаване на системата.
От ГЕРБ-СДС заявиха, че Тончев има необходимите качества да подобри работата на агенцията и да засили взаимодействието с международните партньори на България.
Според Даниел Митов службата трябва да бъде подготвена за новите заплахи, включително хибридни атаки и рискове за сигурността, които засягат не само България, но и Европейския съюз.
От „Прогресивна България“ защитиха избора, като определиха част от критиките към Тончев като политически внушения без достатъчно доказателства.
Георги Илиев заяви, че срещу кандидата се води кампания, основана на спекулации, а Михаил Михайлов посочи, че няма повдигнати обвинения срещу Тончев или негови близки.
Опозицията: изборът връща стария модел
Опозиционните партии атакуваха решението и заявиха, че то не представлява промяна в системата за сигурност.
Асен Василев от „Продължаваме промяната“ обвини управляващите, че вместо да реформират службите, затвърждават съществуващия модел.
Николай Денков заяви, че макар Тончев да познава добре работата на ДАНС, според него той не е подходящ за поста заради действията си като ръководител на агенцията в предходния период.
От „Демократична България“ също отказаха подкрепа. Божидар Божанов посочи, че партията няма необходимото доверие в способността на Тончев да действа напълно независимо при вземането на ключови решения.
Сред критиките на опозицията бяха посочени теми, свързани с работата на финансовото разузнаване, използването на специални разузнавателни средства и реакциите на ДАНС при различни политически казуси.
Спорове около ролята на ДАНС
Дебатът около избора отново постави на дневен ред въпроса за независимостта на службите и тяхната роля в държавното управление.
От „Възраждане“ също отправиха критики към работата на агенцията по време на предишния мандат на Тончев. Цончо Ганев постави въпроси за ефективността на контраразузнаването и действията срещу чуждо влияние.
След окончателното решение на парламента Пламен Тончев ще поеме управлението на ДАНС за втори път, като пред него стои задачата да възстанови доверието в една от най-важните институции в системата за национална сигурност.
