Това е леко редактиран препис на сегмент от 17 август на подкаста „Victor Davis Hanson: In His Own Words“
Какво става с Иран, или по-точно, какво следва за Иран? Преминахме през шест или седем повторения на „във война сме, преговаряме, във война сме, преговаряме, във война сме“… Така че около 75 процента от т.нар. война, която започна на 28 февруари тази година, бяха преговори.
Около 25 процента всъщност бяха бойни действия. И мисля, че това донякъде замъгли какво правим в Иран. Ние не сме пасивни, когато преговаряме. Това, което [президентът Доналд] Тръмп прави в момента, администрацията на Тръмп, много прилича на това, което Северът прави, когато започва Гражданската война. Те не бяха сигурни как да се справят с Юга, защото трябваше да го нахлуят, а той беше с размерите на Европа.
Така Уинфийлд Скот предлага идеята за плана „Анаконда“, наречен на змията, подобна на питон змия от Латинска Америка, която щеше да стисне Юга.
С други думи, те щяха да овладеят река Мисисипи и да прекъснат западните му подходи за търговия и обмен. Северният боен фронт щеше да го отреже от индустриалните градове на Севера, а след това щяха да блокират Чарлстън, Савана, Мобил, Алабама, и Ню Орлиънс, и той нямаше да може нито да изнася памук, нито да внася промишлени стоки, особено оръжие.
Сега, това беше много бавно, защото в онези дни нямаше международна банкова система, чрез която да замразиш сметки или да изолираш цяла област или регион икономически, или, по-точно, финансово.
Но това проработва.
И една от причините [ген. Уилям Текъмсе] Шърман да успява през 1864 г. в похода през Джорджия и [ген. Юлисис С.] Грант да успява в обсадата си на Ричмънд, макар никога да не превзема града, е, че Югът остава без оръжия, съпоставими с арсеналите на Севера.
И те нямат индустриалния капацитет, който има Северът, и не могат да внасят сложно въоръжение от Европа, особено от Великобритания.
Така че това, което правим в момента, докато говорим, бием се, говорим, бием се, е, че сме в битка на волите. Иран смята, че държи силните карти, защото на Доналд Тръмп му оставаха по-малко от 80 дни до междинните избори, а войната беше непопулярна.
Те очакваха, както вече изрично казаха, че демократите ще вземат властта и може би ще прекратят финансирането на войната, или че могат просто да изчакат, докато има президент демократ.
Доналд Тръмп обаче държеше картите, които Иран нямаше. Какво имам предвид? Ставаме свидетели на наистина най-успешната блокада, ембарго, замразяване, санкциониране и изключване от банковата система на която и да е съвременна държава.
Не мога да се сетя за други примери, с изключение може би на Северна Корея в някои периоди на военни действия. Но Иран не може да изнася петрол. Не може да внася по железница или по море, а все повече и по въздух, материални стоки, индустриални части, заместващо въоръжение от чужбина. Той няма финансов достъп до световната икономика или до световната валута.
Не може да обменя вътрешната си валута в долари или евро и да купува неща на свободния пазар. Не можеш да напуснеш Иран и да пътуваш. Не можеш да държиш банковите си сметки в Bank of America или Citibank отворени, за да пишеш чекове. Не можеш да внасяш чуждестранна валута.
Така че се изчисляваше, че те губят 400 милиона или 500 милиона долара на ден, половин милиард долара на ден, под формата на приходи от икономическа дейност.
И това е в допълнение към огромния военно-индустриален ядрен комплекс за половин век на стойност половин трилион долара, който загубиха.
Така че те биват притискани в анакондоподобен план, какъвто никога досега не сме виждали. И когато говорим кой ще спечели тази война на нерви, иранците, с наближаването на междинните избори, смятаха, че ще принудят Тръмп да отслаби натиска, за да може да запази Камарата на представителите, или ние, които ще направим Иран банкрутирал.
Всъщност няма голямо значение, защото ако Тръмп загубеше Камарата, те нямаше да прекратят помощта за… Нямаше да имат достатъчно гласове, за да прекратят помощта за американската армия, нито пък биха го направили.
Ако Тръмп спечелеше междинните избори, той пак щеше да бъде толкова свободен, колкото и ако ги загубеше. Ако ги загуби, ако ги спечели – няма значение, след като междинните избори приключат.
Той може да прави каквото поиска, но смяташе, че не иска да вреди на инфраструктурата и поминъка на иранския народ.
Така че той притискаше, притискаше, притискаше и ги правеше почти без значение.
Сега, една последна мисъл: те вярваха, че в дългосрочен план бъдещето е тяхно, защото непрекъснато се хвалеха, че ще контролират Ормузкия проток.
Всъщност и сега не го контролират. Кораби влизаха и излизаха против волята им. Те не вкарваха кораби, за да внасят стоки, нито изнасяха петрол през него. Но смятаха, че са постигнали такова ниво на тормоз и поставяне на мини, че той не може да се използва пълноценно.
Но тук е проблемът с това.
Тяхната армия се свиваше, докато говорехме. Тя нямаше части. Не можеше да получава гориво и нямаше военновъздушни сили, които да осигуряват въздушно прикритие. Почти всеки път, когато някоя от държавите от Персийския залив или Съединените щати искаха да унищожат обекти в Иран, можеха да го направят, и го бяха правили. И го бяха правили до такава степен, че на практика той нямаше морски компонент в армията си.
Но по-важното е, че Доналд Тръмп обяви, че би искал да интернационализира или дори да обяви Ормузкия проток за американска територия.
Не мисля, че американският народ иска това. Не мисля, че и той го иска. Мисля, че дразнеше иранците, защото много скоро Ормузкият проток нямаше да бъде от значение за световната икономика.
От около 20 и няколко милиона барела изнасян петрол, които минават през протока, вече някъде между 6 и 8 милиона барела го заобикаляха по тръбопроводи към Оманския залив извън протока или през Червено море, където корабите можеха да минават през Суецкия канал или нагоре през Индийския океан и в Червено море и да получават петрол, без Иран да има каквато и да е възможност да се намеси или да спре това.
И сега чувахме, че и тръбопроводите към Оманския залив, и тези към Червено море щяха да бъдат разширени, или с паралелна линия, или чрез модернизация.
А освен това можеше да има и средиземноморски износни пристанища за петрол от Залива, особено саудитски петрол, който да преминава през Йордания към Израел и може би към пристанище някъде близо до или в Хайфа, а след това и по сирийското крайбрежие спрямо Турция.
И така, това, което казвам, е, че вместо корабите – забравете за войната – вместо корабите да трябва да минават през този тесен проток чак навътре в Залива, в зависимост от местоположението им, много по-идеална система за износ на петрол от страните от Близкия изток е не танкерите да минават през този тесен проток и да влизат чак в Залива, а просто да акостират в Средиземно море, или в Червено море, или в Оманския залив, и това щеше да се случи.
И така, те можеше да се окажат господари на един проток, който вече нямаше особено значение за световната икономика като цяло и в частност за собствената им криза с приходите. Изводът е: гледайте какво става на терен, а не какво казват, крещят или истеризират хората.
Всеки ден, в който сме ангажирани, Иран ставаше все по-беден и по-беден, и това е факт, който надхвърля значението на междинните избори или на Ормузкия проток.
