Коментар
Службата за търговска и производствена политика към Белия дом наскоро описа подробно тези механизми в своя доклад „Голямата измама с претоварването“, в който се обяснява как китайските износители са заобикаляли американските мита по Раздел 301 чрез „сенчеста мрежа за претоварване“, обхващаща над 40 юрисдикции. Износителите са прикривали произхода на продуктите чрез незначителна обработка, преопаковане, преетикетиране, преоформяне на фактури и използване на фиктивни дружества.
Отвъд икономическото избягване на мита, Китайската комунистическа партия е превърнала тези маршрути за претоварване в инструмент за по-широки геополитически цели, като е позволявала на ограничени стоки и технологии с двойна употреба, индустриални машини и отбранителни компоненти да заобикалят глобалните санкции и да снабдяват активни военни конфликтни зони в Русия, Иран и Бирма (Мианмар), като същевременно е запазвала правдоподобно отрицание.
Във войната между Русия и Украйна каналите за претоварване, действащи през Хонконг, Централна Азия, Турция и Обединените арабски емирства, са обработвали огромни обеми критични технологии с двойна употреба, които са захранвали руската отбранително-промишлена база. Търговски фирми посредници са закупували технологии, проектирани на Запад и произведени в Китай, променяли са товарителниците и са преоформяли фактурите на товарите, за да избегнат регулаторния надзор, преди да ги доставят на руски държавни предприятия.
Според ръководителя на украинското външно разузнаване Олег Ивашченко Киев е разкрил линии за доставки, свързващи китайски субекти директно с 20 руски военни производствени завода. Тези доставки са включвали инструментални машини, барут, специализирани химикали, оборудване, резервни части и техническа документация, особено за авиационния сектор.
Разсекретени данни за правоприлагането допълнително подчертават, че китайски и трети държавни доставчици са предоставяли микроелектроника директно на ключови руски отбранителни изпълнители, като SMT-iLogic, основния производител на разузнавателните дронове „Орлан“. Други линии са насочвали специализирани машинни части към доставчици на руски производители на военноморски двигатели и военни авиационни ремонтни бази.
Чрез заобикаляне на експортния контрол през тези междинни юрисдикции Москва е запълвала критични технически празноти, поддържала е мащабно производство на ракети и дронове и е продължавала военните си усилия въпреки текущите международни санкции, с опустошителни последици за украинските цивилни всеки ден.
По подобен начин Иран е поддържал своето военно производство и оперативни способности чрез сложни мрежи за придобиване, претоварване и разузнаване в Азия и Близкия изток. За да заобиколят международния експортен контрол и санкциите, агенти, свързани с иранското Министерство на отбраната и Логистиката на въоръжените сили, са създавали временни подставени компании, главно в Хонконг, за да се снабдяват с регулирани стоки с двойна употреба, включително микрочипове, сензори, направляващи жироскопи и компоненти за двигатели. Финансовото уреждане е разчитало на офшорни сметки и малки финансови институции под китайска юрисдикция, което е позволявало на субектите да прехвърлят средства, без да задействат западното проследяване по SWIFT или предупреждения за съответствие.
Физическата доставка е зависела от хъбове за претоварване и междинни зони за свободна търговия в Югоизточна Азия и Близкия изток, където стоките са били преетикетирани или неправилно декларирани по търговски митнически кодове на Хармонизираната система (HS), преди да бъдат изпратени към ирански пристанища като Бандар Абас. Освен електроника за дронове, тези маршрути за доставка са доставяли и критични химически прекурсори, включително насипни пратки от натриев перхлорат за твърдо ракетно гориво. Наред с китайските канали за доставка, Техеран е поддържал реципрочен обмен с други партньори, предоставяйки на руските сили проекти за безпилотни летателни апарати в замяна на усъвършенствани индустриални машини и техническа подкрепа.
Отвъд веригите за доставки на компоненти, Иран е използвал чуждестранни търговски космически активи, за да подобри военното насочване и оперативното разузнаване. Базирани в Китай геопространствени и сателитни компании, като Chang Guang Satellite Technology, MizarVision и The Earth Eye, са предоставяли на Техеран сателитни изображения, показващи придвижванията на съюзническите войски и базовите съоръжения. Тези сателитни данни са постъпвали директно в иранските архитектури за насочване на ракети и дронове, като са разширявали предишната разузнавателна подкрепа, предоставяна на прокси групи като хутите.
Бирма представлява уникален случай, тъй като част от китайските военни технологии и технологии с двойна употреба са били продавани директно и открито на управляващата хунта, докато други компоненти и оборудване са преминавали през мрежи от посредници, подобни на използваните за доставката на ограничени стоки за Русия и Иран.
Преките държавни трнсфери са обхващали главно тежки оръжейни системи, докато електрониката с двойна употреба, компонентите за дронове, системите за електронна война, суровините и специализираните боеприпаси са разчитали на многослойни канали чрез трети страни. Разследвания на специалния докладчик на ООН за Мианмар и на Специалния консултативен съвет за Мианмар документират как китайски доставчици, подкрепяни от държавата, и гранични транзитни хъбове са улеснявали тези трансфери, за да захранват вътрешните отбранителни заводи на хунтата. Наземните линии за доставки са действали през граничните пунктове на Юнан, докато морското и регионалното претоварване е разчитало на офшорни посредници.
За да набавят ограничени ресурси, частни и близки до държавата субекти, регистрирани в Хонконг и континентален Китай, са служили като посреднически агенти по закупуване. Тези мрежи са си сътрудничили с базирани в Бирма клиентелистки фирми, като Royal Shune Lei Company Limited и Dynasty International, които са създавали офшорни дружества в трети юрисдикции, за да сключват договори с чуждестранни производители. Оборудване с двойна употреба, машини и суровини за производство (като мед, стомана и смазочни материали) рутинно са били внасяни под граждански търговски декларации, за да се прикрие тяхната военна крайна употреба в отбранителните съоръжения на хунтата.
След доставянето им до тези отбранителни съоръжения, внесените компоненти и комплекти в разглобен вид са били сглобявани, преобозначавани или пребоядисвани като местно произведено бирманско оборудване, което е прикривало чуждия им произход. Отвъд чистото снабдяване, Пекин избирателно е отварял или ограничавал сухопътните гранични коридори, за да упражнява стратегически натиск върху хунтата, като е калибрирал търговските потоци според регионалната стабилност, активността на етническите въоръжени организации и сигурността на китайските инфраструктурни проекти.
Макар Пекин официално да е забранявал пряка смъртоносна военна помощ, той е толерирал местни търговски космически доставчици, регионални брокери и корпоративни подставени структури, които са предоставяли технологични и разузнавателни ресурси. Тази схема е позволявала на Пекин да запази формална дипломатическа дистанция; въпреки това, тъй като китайските регулаторни органи са запазвали надзора, необходим за спиране на този износ, продължаването му е показвало държавно съучастие.
