Вашите стъпала са основен източник на информация за нервната ви система
Ходенето бос носи ползи за цялото тяло. То подобрява функцията на стъпалата и същевременно дава тласък на мозъка.
„Стъпалата са основната ви връзка със земята и главният източник на информация за нервната ви система“, каза пред The Epoch Times хиропрактикът Марк Морнингстар.
По-силни стъпала
Най-ясните ползи от ходенето бос се виждат в стъпалата и в начина, по който се движим. Хората, които израстват често боси, обикновено имат различия в структурата на стъпалото и в моделите на движение, а децата развиват по-добри умения за скачане и баланс.
Същият модел се наблюдава и при спортистите. Например при гимнастиците, които тренират боси, е установено, че имат по-добър нервно-мускулен контрол, по-голяма стабилност и по-силни мускули на стъпалото.
„Ходенето бос позволява на малките вътрешни мускули на стъпалото да работят по най-добрия начин“, каза Морнингстар. Вътрешните мускули, които се намират в самото стъпало, са от жизнено значение за баланса и фините движения.
Съвременните обувки могат да намалят необходимостта тези вътрешни мускули да работят толкова активно. Те обикновено намаляват натоварването на малките мускули в стъпалата, които поддържат свода. С времето това намалява развитието на мускулите и допринася за отслабването им поради недостатъчна употреба.
Тъй като стъпалата са основата на движението на тялото, слабите стъпала могат да се отразят и на здравето на гръбначния стълб. „Това може да бъде ценен инструмент за насърчаване на по-здравословно движение и подобрена стойка“, каза Морнингстар.
По-спокоен и по-бистър мозък
Ползите от това да сме боси не се изчерпват със стъпалата. Ходенето бос подпомага и мозъка, и нервната система.
Едно проучване сравни ефектите от ходене бос и ходене с маратонки върху когнитивната функция при тийнейджъри. И двете групи изпълняваха 40-минутна сесия ходене четири пъти седмично в продължение на 12 седмици. Изследователите проследиха мозъчната активност чрез ЕЕГ изследвания преди и след програмата.
Накрая групата, която ходеше боса, показа значително намаляване на мозъчните вълни, свързани със стрес и свръхактивност, както и увеличение на мозъчните вълни, свързани с по-спокойно, отпуснато, но все пак будно състояние на ума. Те също така показаха ясно подобрение в скоростта на мислене и концентрацията, както и спад в общото мозъчно напрежение.
„Стъпалата са един компонент от интегрирана неврологична система“, каза Морнингстар.
Едно от обясненията може да е, че босите стъпала възприемат много повече сетивна информация, отколкото стъпалата в обувки. Многобройните нервни рецептори в стъпалата изпращат постоянна обратна връзка към мозъка, а движението на пръстите на краката също увеличава притока на кръв и снабдяването на мозъка с кислород.
Тази сензорна стимулация оказва влияние и върху вегетативната нервна система – частта от нервната система, която функционира предимно на „автопилот“ и контролира функции като сърдечната честота и реакцията към стреса. Доказано е, че директният контакт между босите крака и естествените повърхности спомага за отпускането и подпомага възстановяването на организма от стреса.
„Става дума за това да дадем на нервната система още една възможност да изпита безопасност, присъствие и свързаност“, каза пред The Epoch Times Сандра Нейтън, интегративен консултант и специалист по регулиране на нервната система.
Вместо вниманието ви да е уловено в тревожни мисли за миналото или в притеснения за бъдещето, то естествено се връща към настоящия момент – към земята под краката ви. „Тази промяна е важна, защото нервната система реагира не само на мислите ни, но и на това, което преживява тялото ни“, каза Нейтън.
Ходенето бос може също да помогне за намаляване на възпалението, вероятно чрез два механизма: рефлексология, при която натискът върху стъпалата стимулира нервните окончания, и earthing, което се случва, когато стъпалата имат директен контакт със земята. Показано е също, че то повишава нивата на серотонин.
Има ли значение повърхността?
Повърхността под краката ви променя начина, по който реагира тялото ви.
Тревата осигурява нежна стимулация. Нервните окончания в кожата улавят лекия допир. Докато вървите по тревата, тези рецептори изпращат постоянен поток от информация към мозъка, като помагат на мускулите в стъпалата да правят малки корекции, които подобряват стойката и баланса. Това може да обясни защо е показано, че ходенето бос по трева подобрява баланса.
Пясъкът помага за укрепване на долните крайници. Когато петата потъва при всяка стъпка, мускулите на стъпалата и краката трябва да работят по-усилено, за да тласкат тялото напред.
Пътеките, покрити с пръст, кора или дребни камъчета, добавят различен вид предизвикателство. Неравната повърхност създава ефект, подобен на акупресура, който засилва потока на сетивна информация от стъпалата към централната нервна система и помага за подобряване на баланса и контрола върху стойката.
Първи стъпки
Съветът на Нейтън винаги е да се започва с малко. „Не е нужно да прекарвате часове в ходене боси, за да изпитате потенциалните ползи. Дори пет или десет минути върху безопасна, чиста повърхност като трева или пясък могат да се превърнат в прекрасна възможност да забавите темпото и да се свържете отново със себе си“, каза тя.
Вместо да се тревожите дали го правите „правилно“, тя насърчава любопитството: обърнете внимание на усещането под краката, обърнете внимание на дишането си, обърнете внимание дали раменете ви се отпускат или мислите ви се забавят.
Макар че ходенето бос може да предлага много ползи, то не е подходящо за всеки, каза Морнингстар. „Човек, който е прекарал години в ходене с много твърди и силно омекотени обувки, няма да може изведнъж да започне да ходи на дълги разстояния бос“, каза той. На стъпалата им е нужно време, за да укрепнат постепенно.
Хората с определени състояния, включително диабетна невропатия, сериозни деформации на стъпалата, тежък артрит, остеопороза с висок риск от фрактури и някои нарушения на равновесието, обикновено са в по-голяма безопасност, когато ходят с поддържащи обувки, каза той.
Едно от най-големите погрешни схващания за регулирането на нервната система е, че хората очакват едно-единствено нещо да промени живота им за една нощ, каза Нейтън. В действителност изцелението обикновено протича много по-плавно. „Нашата нервна система учи чрез преживяване. Всеки път, когато преживяваме моменти на безопасност, свързаност, спокойствие или радост, ние я учим на нещо ново“, каза тя.
За някои това преживяване е ходенето бос; за други то може да е градинарство, седене сред природата, осъзнато дишане или време, прекарано с хора, които им помагат да се чувстват в безопасност, споделя Нейтън.
„Изцелението се случва чрез малки преживявания на безопасност, повтаряни с времето.“
