Коментар
Тъй като Антониу Гутериш скоро започваше да разчиства бюрото си и да се подготвя за пенсиониране, оценките за мандата му варираха между „приемлив“ и „посредствен“. Имаше хора, които оценяваха страстната му защита на палестинците и критичната му позиция по отношение на войната на Израел и САЩ срещу Иран. Имаше и такива, които го порицаваха именно заради тези противоречиви позиции.
Истинският въпрос обаче беше упадъкът в статута и авторитета на това, което някога се смяташе за най-високия дипломатически пост в света. Постът беше създаден, когато следвоенният ред след Втората световна война навлизаше към Студената война, с идеята дипломатически буфер между двата зараждащи се блока да поема сътресенията и да предотвратява нов въоръжен конфликт.
Една от ключовите идеи беше войната, освен ако не е изрично санкционирана от Съвета за сигурност на ООН, да стане практически невъзможна. Водената от САЩ интервенция на Корейския полуостров беше първата война, санкционирана от Съвета за сигурност на ООН.
Но дори тогава генералният секретар на ООН Трюгве Ли, норвежки синдикален лидер, превърнал се в дипломат, открито критикуваше позицията на Вашингтон – позиция, избрана, за да покаже, че генералният секретар не е просто послушен изпълнител на волята на Съвета за сигурност. Ли зае и независима позиция по време на кризата около национализацията на иранския петрол, когато Великобритания заплашваше да нахлуе в Иран.
Интересното беше, че нито Съединените щати, нито Великобритания се обиждаха от позицията на Ли. Неписаното правило беше генералният секретар на ООН да се възприема като институция, стояща над интересите на държавите членки. Това неписано правило горе-долу се спазваше, когато шведският дипломат Даг Хамаршелд наследи Ли. Това даде възможност на Хамаршелд да играе активна роля в насърчаването на процеса на деколонизация, особено в Субсахарска Африка – особен интерес, който може би причини смъртта му при мистериозна самолетна катастрофа, за която бяха обвинявани ЦРУ и/или белгийски наемници.
Хамаршелд привличаше критики за двусмислената си позиция по поредица от трагични събития, включително народните въстания в контролираните от Съветския съюз Полша и Унгария и британско-френско-израелското нахлуване в Египет през 1956 г.
Бирманският дипломат У Тан, който наследи Хамаршелд, преосмисли поста като по същество бюрократичен. Той ръководеше разширяването на ООН в нови сфери, назначи повече служители и помогна за организирането на повече конференции.
От онези, които наследиха Тан, само перуанският дипломат Хавиер Перес де Куеляр успя да завърши мандата си без противоречия – да не говорим за скандал. Австриецът Курт Валдхайм, ранен поддръжник на хомейнистката революция в Иран, беше разобличен като бивш нацистки офицер, участвал в събирането на евреи в Гърция. Египтянинът Бутрос Бутрос-Гали успя да настрои почти всички срещу себе си, като разтърси някои шкафове, криещи скелети, и приключи само с един мандат. Ганаецът Кофи Анан се представяше добре в много труден период, но в крайна сметка името му беше опетнено от скандала „петрол срещу храни“ в Ирак.
Съгласно разбирателство между държавите членки генералният секретар трябва да бъде избран измежду държави, различни от петте, които имат право на вето в Съвета за сигурност. Миналата година Общото събрание затегна правилата и въведе по-голяма прозрачност в процеса на избор на генерален секретар.
По традиция следващият генерален секретар трябва да дойде извън Европа и Азия, което оставя Латинска Америка и Африка като двете основни зони за подбор. Латиноамериканските държави издигнаха няколко кандидати, но само двама от тях имаха профила, необходим за такъв пост.
Единият е Рафаел Гроси, аржентинският генерален директор на Международната агенция за атомна енергия. Неговият проблем беше, че Хавиер Милей, настоящият президент на Аржентина, не му симпатизираше. А тъй като Милей беше фаворит на президента на САЩ Доналд Тръмп, това можеше да означава и враждебност от страна на Вашингтон.
Бившият чилийски президент Мишел Бачелет е изправена пред подобен проблем. Новият президент на Чили Хосе Антонио Каст е от противоположния край на политическия спектър и също е близък до Тръмп, който гледа на Бачелет като на крайна левичарка.
Африка има двама ключови кандидати.
Първият е бившият президент на Сенегал Маки Сал, защитник на т.нар. „глобален юг“. Европейските държави гледаха на Сал с недоверие, дори само заради ухажването му към руския президент Владимир Путин насред войната в Украйна. Още по-лошо, Сал е изправен пред сенегалското правосъдие по редица обвинения, свързани с противоречивото му президентство. До миналия месец Дакар неохотно подкрепяше кандидатурата му.
Вторият тежък африкански кандидат е Олара Отуну, угандийски икономист, чиято автобиография включва работа в международни агенции. Черешката на тортата в тази биография е краткото му приятелство с президента на САЩ Бил Клинтън в отминали времена. Въпросът е дали Уганда е способна да мобилизира подкрепа за Отуну отвъд собствените си граници.
Някои държави настояваха за избора на жена за генерален секретар. Идеята беше повдигната за първи път, като бившият пакистански министър-председател Беназир Бхуто се смяташе за фаворит. Но тя сама се извади от надпреварата, настоявайки, че ще се опита отново да стане министър-председател на Пакистан. Тя беше убита по пътя към постигането на тази цел в Исламабад.
Но какво да кажем за неочакван кандидат, който да се появи преди Общото събрание да се събере в Ню Йорк следващия месец?
Говори се за две жени.
Една предполагаема кандидатка може да бъде Одре Азуле, мароканско-френската бивша генерален директор на ЮНЕСКО, която също така е била министър на културата на Франция. Тя би могла да спечели подкрепа както от Африканския съюз, така и от Европейския съюз, да не говорим за Арабската лига. Двойното ѝ гражданство обаче може да създаде проблем. Във всеки случай тя трябва да бъде номинирана от Рабат или Париж, или и от двата.
Ребека Гринспан Майюфис е другата обсъждана възможност. Като дипломат от Коста Рика – най-малко противоречивата държава в Новия свят – и като жена, тя би могла да се възползва от широк консенсус.
Дори и тогава в последната минута може да бъде изваден заек от шапката на фокусника. Това се е случвало и преди.
Независимо кой получи работата, истинският въпрос е за какво служи тя? Каквито и да бяха недостатъците на Гутериш, с него дори не се консултираха за нито едно от големите събития по време на мандата му, да не говорим да му бъде предложено място на високата маса. Да бъде превръщан в мишена на лични нападки е несправедливо, меко казано.
Какво може да направи генералният секретар, когато държави с право на вето, като Русия и Съединените щати, започват войни или като Китай заплашват да го направят?
Ако работата е да бъде част от декора, както беше при Анан, всеки фотогеничен многоезичен мъж или жена би свършил работа. А ако са нужни управленски умения, за да се ръководи тази разраснала се и скъпоструваща хранилка, трябва да се търси отвъд дипломатите – към ново, по-младо поколение бизнес лидери.
В навечерието на Общото събрание светът, а с него и ООН, все още се движеше към неизвестното.
