Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че страната му иска край на войната с Русия, но Киев няма да отстъпи пред исканията на Москва за територии
24 август е Денят на независимостта на Украйна, като тази година се отбелязаха 35 години, откакто страната се отдели от Съветския съюз.
По време на речта си в понеделник на церемония пред катедралата „Света София“ в Киев Зеленски похвали устойчивостта на украинския народ по време на повече от четири години война с Русия.
„Украйна безусловно иска мир, но не е готова просто да се предаде“, каза Зеленски и добави, че Москва няма да спре военната си агресия, дори ако Киев се съгласи с исканията ѝ за още територии на изток.
Москва по-рано заяви, че иска да установи постоянен контрол над четири украински региона, или области, в Южна и Източна Украйна: Донецк, Херсон, Луганск и Запорожие. Луганск и Донецк заедно са известни като Донбас.
Русия вече анексира Крим от Украйна през 2014 г.
На церемонията присъстваха чуждестранни лидери, които обещаха подкрепата си за Украйна.
Сред тях беше председателят на Европейския съвет Антониу Коща, който написа в публикация в X, че Европейският съюз „застана до Украйна още от първия ден на агресивната война на Русия и ще продължи да бъде на страната на Украйна. Украйна може да разчита на нас.“
Коща беше сред носителите на украинския Орден на Европа, връчен от Зеленски. Председателят на Съвета каза, че го е получил от името на всички лидери на ЕС, които, по думите му, подкрепяха Украйна през цялата война.
Присъстваше и британският министър-председател Анди Бърнам, който избра Украйна за първото си чуждестранно посещение, след като встъпи в длъжност миналия месец.
„Ние сме с вас в тази борба докрай, със сърце и душа“, каза Бърнам и се зарече да продължи да подкрепя Украйна „въпреки възмутителните заплахи на Русия към моята страна“.
Даунинг стрийт заяви в изявление по-рано на 24 август, че Лондон се е съгласил да позволи на отбранителната компания MBDA да разкрие класифицирана информация за британските компоненти на далекобойната крилата ракета SCALP, за да може Украйна да създаде местни поточни линии за сглобяване.
Москва отговори, като заяви, че този ход „налива масло в огъня“.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза пред репортери на 24 август, че Обединеното кралство „методично и редовно крои планове, за да попречи на каквото и да било развитие на процеса по мирно уреждане“.
„Великобритания участва в тази война“, каза Песков, цитиран от руската държавна новинарска агенция ТАСС. „Тя участва в тази война на страната на киевския режим.“
По-рано тази година водените от САЩ преговори за прекратяване на продължаващата повече от четири години война зациклиха, след като Киев отказа исканията на Москва да отстъпи още територия.
Сраженията продължиха по протежение на 1200 километровата фронтова линия.
Руските сили контролират около 20 процента от Украйна, включително Крим и части от Донбас, които Русия завзе преди пълномащабното нахлуване на 24 февруари 2022 г., според военен обзор от 18 август на Russia Matters, проект на Центъра „Белфър“ за наука и международни отношения към Харвардското училище „Кенеди“.
Въпреки това украинският министър на отбраната каза миналия месец, че силите на страната са си върнали 725 квадратни км територия досега през тази година.
Украйна също така засили далекобойните си атаки с дронове срещу руска военна и енергийна инфраструктура.
Институтът за изследване на войната (ISW) заяви в доклад от 6 юли, че украинските кампании с дронове със среден и голям обсег срещу окупирани от Русия украински територии и срещу самата Русия „оказват значително въздействие върху руската икономика и влияят върху способността на Русия да поддържа военните си усилия на фронта в Украйна“.
ISW отбеляза, че Украйна е засилила тези кампании, което е довело до недостиг на бензин в Русия и в окупираните части на Украйна и е засегнало логистиката на фронта. Москва е загубила приходи от износ на нефтохимически продукти, които биха могли да финансират военните ѝ усилия, се казва в доклада.
Ройтерс допринесе за този материал.
