90327bbe 170b 438d 9c60 139f743b1881

Одисеята на първата българска железопътна линия

Преди век и половина по 224-километровото трасе от Русе до Варна се движат 30 парни локомотива и 500 вагона, произведени в Манчестър, които са последна дума на техниката за времето си Преди 150 години Кримската война (1853-1856) принуждава изостаналата и вече разпадаща се Турска империя да помисли за модернизацията на комуникациите си. Затова тъкмо по това време е планирано строителството на цяла железопътна мрежа на Балканите. В тази връзка се предвижда прокарване на линии по следните направления: Цариград-Белград, Одрин-Провадия и Русе-Варна.Австрийците искат линията да се строи от Цариград до Белово, но надделяват англичаните, които винаги имат по-силно влияние върху Високата порта.Така се решава, а по-късно и ...

1a6080e2 d21b 4aa0 bb5c 89ad1fe59e86

10 години без Умберто Еко

„Гении и експерти” и „Как се говори за гений?” – две есета от великия италианец, който беше не само писател, но и философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог На сцената на белетристиката излиза през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010). Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ ...

dc5aeaae 55cc 4b7e a51a 575fe3232cb6

Къде са тези славни времена, когато у нас се четяха книги?

През 1856 г. великият френски критик Сент Бьов пише:"Къде са тия славни времена, когато четейки книга, макар и читателят да беше писател, литератор по професия - по-малко разсъждаваше и маниерничеше... Щастливо време, къде си ти?". Самият Сент Бьов (1804-1869) твърди, че само хората от XVIII век (т.е. векът преди неговия) са умеели да четат. А ние? Какво да кажем за нашия ХХI век на компютрите, флашките и таблетите? (И какво ли друго ще дойде след тях?) А как са чели нашите прадеди? На светлината на свещи или газени лампи, седнали пред дебела книга, без да бързат, спокойни, преосмислящи всеки ред, всяка дума. Вечер, седнали пред камината ...

“Набуко“  от Верди на Плевенската сцена. Тук, в града на Христо Бръмбаров, Катя Попова и Гена Димитрова, операта е отдавна съкратена и се разчита на редки гастроли на оперите от Русе, Варна или София.

С тревога за съсипаната от реформи и безпаричие музикална България

В родината на Орфей и Борис Христов голямата музика е в немилост! Културните институти все още страдат от реформите, управляват се еднолично, зле и недемократично. Абсурдът ”делегирани бюджети”, тази имитация на реформа и стратегия на Министерството на културата, ме кара да се срамувам, че съм българин и европеец...Запазиха се турските самодейни театри, вероятно за кампаниите на ДПС в Разград и Кърджали. Повече от 30 години говорим за криза в културата, най-вече в музикалната Граденото от десетилетия от големи наши музиканти като Саша Попов, бащата на българския симфонизъм, Добрин Петков, Констатин Илиев, Руслан Райчев, Илия Темков, Васил Стефанов, Васил Казанджиев, Димитър Манолов, Георги Нотев и още редица ...

b5e46515 0997 4fea 922e a7b90a12a910

Панаит Истрати – един дисидент преди всички

91 години без големия писател - антикомунист Затова, че се осмели да критикува Съветска Русия или Империята на Злото, Панаит Истрати (1884 – 1935) стана първата жертва на комунизма сред левите европейски интелектуалци от 20-те години, наивно повярвали, че идеите на "великия Ленин ще преобразят целия свят". През есента на 1927 година Кремъл празнува тържествено първото десетилетие на Великия Октомври. Истрати, вече световно признат френски писател от румънски произход (още тогава е преведен и много четен у нас: "Кира Киралина", "Хайдути", "Чичо Ангел", "Княгинята от Снагов" и "Кодин"), е сред официално поканените знаменитости. Дошъл да види с очите си "люлката на комунизма", той бива разведен като ...

Писателят историк Румен Василев

Писателят-историк Румен Василев за масонството

Ако измъкнем държавата от уродливите ръце на мафията, която сега е превзела напълно институциите й, и за масонството ще се заговори в положителна светлина Румен Василев е роден в Търговище през 1961 г. Минал е през всички стъпала на журналистическата професия. Бил е отговорен секретар на няколко вестници и списания, създател на културните сайтове Lira.bg и Skif.bg Изследовател и автор, специализирал в малко познатите и скрити аспекти на Българското възраждане. Автор на: „Масонската ложа и Братството на Левски“, „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“, „Масонският код на Българското възраждане“, "Свобода или смърт" и "Невидимата искра на Възраждането", книги за ролята на тайните организации ...

Волфганг Амадеус Моцарт (1756-1791)

За „ефекта Моцарт“, за нашето здраве, за нашите деца…

Експерименти доказват, че музиката лекува и влияе положително върху мозъка, интелекта и психическото ни състояние Една интересна новина, която прочетох тези дни, ме върна към болна тема, за която пиша от години. Последни научни изследвания на американски учени доказват, при това, по категоричен начин, че слушането на класическа музика може да подобри значително слуха, пространствените умения за мислене и дори интелигентността. Съобщиха ни това от  нашето, за съжаление, единствено радио за голямата музика, и пак за съжаление  (по технически причини и неподкрепено от държавата) все още недостъпно за цяла България. Повече от две столетия музиката на Гения от Залцбург звучи в театрите, концертните зали и ефира в нашия ...

0ea98aef 1dbe 4a88 8424 38e65b8c7bdb

Неостаряващ гений

Година на Моцарт – 270 години от рождението му Съдбата на Моцарт (1756 – 1791) е необичайна: славата го съпътства от най-ранна възраст. Шестгодишен той концертира като клавесинист, изпълнява безупречно труден репертоар, импровизира по зададени от публиката теми, акомпанира на певци по слух, изсвирва от пръв поглед произведения с различна трудност, съперничи на изтъкнати музиканти от Виена и Париж. Успоредно с това “детето-чудо” се изявява като органист и цигулар, като познавач на целия тогавашен инструментариум с вродено отношение към звуковата специфика на отделните инструменти. Но най-забележителен е импулсът му към самостоятелно творчество – четиригодишен, едва запознат с нотните знаци, Волфганг Амадеус прави опит да напише концерт ...

Page 2 of 2 1 2

Последни новини

Epoch Times Bulgaria