Икономическата дипломация с комунистически Китай крие рискове в дългосрочен план, включително свързани с ескалиращите случаи на кибершпионаж от страна на ККП
Министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов проведе серия от срещи с високопоставени представители на Китайската народна република, включително със заместник-министъра на търговията Лин Дзи. Срещите се състояха по време на официалното посещение на икономическият ни министър в Пекин в началото на юни. Министър Дилов и зам.-министър Лин са съпредседатели на Българо-китайската Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество. По време на посещението си в китайската столица българският министър проведе среща и с председателя на Китайския съвет за насърчаване на международната търговия (CCPIT) – Рен Хонбин. Той посочи, че двете страни имат солидна основа за сътрудничеството, като трябва да обърнат внимание на нови сектори за взаимодействие като иновации и нови технологии, дигитализация и енергийна ефективност.
По същото време в Пекин се проведе и второто издание на Международната олимпиада по изкуствен интелект (МОИИ), в което участваше и Националният отбор по ИИ на България. Икономическият министър подкрепи лично в китайската столица младите ни таланти, като посочи, че „България изгражда екосистема от научни изследвания, стартиращи компании и образование в областта на изкуствения интелект.“ Той допълни, че „много талантливи специалисти излизат от нашите училища, университети и лаборатории.“ Министърът подчерта готовността на България да допринася и да си сътрудничи „с партньори, като внедряваме отговорни иновации и поставяме човека в центъра на технологичния напредък“.
Но когато става дума за готовността на България за сътрудничество с партньори, е важно да се отбележи, че Китайската комунистическа партия (ККП) повече от 20 години е изключително активна в кражбите на интелектуална собственост, за да укрепи своята военна и икономическа сила. Програмата „Хиляди таланти“ например насърчава чуждестранни учени да участват в икономически шпионаж и кражба на интелектуална собственост.
Считана главно за крадец с икономически цели в киберпространството, ККП към момента се разглежда от американските военни като най-голямата киберзаплаха и „напредващ противник“, способен не само на шпионаж, но и на потенциално саботиране на жизненоважни системи. Телекомуникационните мрежи са особено важни цели, тъй като са обект както на кибершпионаж, така и на потенциални кибератаки. Вече има добре документирани случаи на китайски телекомуникационни компании (Huawei/ZTE), които пренасочват данни от САЩ или Европа към Китай.
С днешна дата повече от дузина годишни доклади за киберсигурността и свързаните с нея тенденции за 2025 г. бият тревога за все по-усъвършенстваните кибервъзможности на Китай, като един от докладите дори обявява 2024 г. за „точка на прелом“ в китайския кибершпионаж.
Геополитически рискове зад икономическата фасада
По време на официалната визита в Пекин министър Дилов и неговите китайски домакини подчертаха значителния неизползван потенциал в търговията между двете страни, като стокообменът за първото полугодие на 2025 г. възлиза на близо 2,2 млрд. щатски долара. Обсъдени бяха възможности за разширяване на българския износ – от селскостопански и хранителни продукти до козметика, етерични масла и минерална вода. Китайската страна изрази интерес към български продукти с утвърдено име в Азия, като розовото масло.
Същевременно бе поставен акцент върху привличането на китайски инвестиции в стратегически сектори – автомобилостроене, електроника, ИКТ, както и в индустриалните зони на България. Дилов увери, че „Национална компания индустриални зони“ ще съдейства за подобни инициативи.
Макар икономическите ползи да изглеждат обещаващи, сближаването с комунистическия режим на Китай носи със себе си редица стратегически рискове, които не бива да бъдат пренебрегвани. В условията на глобална конкуренция и нарастващо напрежение между демократичния свят и авторитарните сили, България рискува да се превърне в поредния проводник на китайско влияние в рамките на Европейския съюз.
Китайската икономическа експанзия често е съпътствана от политически условия, непрозрачни инвестиционни практики и опити за контрол над ключови инфраструктурни и технологични сектори. Подобни партньорства могат да доведат до зависимост, компрометиране на националната сигурност и подкопаване на демократичните принципи. Под предлог, че помагат на 68 държави да изградят транспортна инфраструктура – инициативата „Един пояс, един път“, ККП планира всички тези страни да станат нейни длъжници и същевременно взема като обезпечение ресурсите им, сред които редкоземни метали и минерали. Чрез налагането на „империализъм с китайски характеристики“, Китай цели да се превърне в регионален и глобален лидер.
Икономическата дипломация изисква стратегическа бдителност
По време на своето официално посещение в Пекин министър Дилов договори следващата 18-та сесия на Българо-китайската Междуправителствена смесена комисия за икономическо сътрудничество да бъде проведена още в края на тази година в София.
България следва да подхожда с изключителна предпазливост към задълбочаването на отношенията с Китай. Докато търговията и инвестициите са важни за икономическия растеж, те не бива да се превръщат в троянски кон за чуждо влияние. Страната ни следва да защитава своята демократична идентичност, да съблюдава европейските стандарти и да гарантира, че икономическите ползи не се постигат за сметка на политическа и икономическа зависимост.