Дестинациите, които светът познава и помни, не са тези с най-много забележителности, а тези, за които е разказано най-много
В Класация на 40-те държави с най-добра култура на Visual Capitalist Ranked: 40 Countries With the Best Culture and Heritage, един от бързо развиващите се онлайн издатели в света, фокусиран върху теми като пазари, технологии, енергетика и световна икономика, България отсъства. България, държавата на българите, които са в основата на човешката цивилизация.
Подценяване в световен план на културно-историческото ни наследство и на настоящия ни културен живот или реалистична оценка на предлагания от нас културен туризъм понастоящем? Как можем да разхубавим картината? С тези въпроси се обръщаме към двама водещи експерти в туристическия бранш на България:
- гл. ас. д-р Виолета Донева, преподавател в департамент „Администрация и управление“ на Нов български университет (НБУ) и ръководител на експертната група по туризъм на „Демократична България“. Доктор по икономика и управление със специализация в областта на организационната култура в хотелиерството. Научните ѝ интереси са съсредоточени в бизнес комуникациите в туризма, културния и здравния туризъм, винената култура, туристическата политика, управлението на качеството и събитийния мениджмънт. Автор е на редица научни публикации. Води курсове по управление на туризма, хотелиерство и ресторантьорство, PR и реклама в туризма, специализирани форми на туризъм, сомелиерство и събитийни стратегии. Има дългогодишен практически и консултантски опит в туристическата индустрия, включително във винения туризъм, балнеологията и развитието на устойчиви туристически продукти. Активно работи за подобряване на имиджа на България като културна и здравна дестинация чрез връзката между образование, наука и публични политики;
- гл. ас. д-р Светослав Калейчев, преподавател в катедра „Икономика на туризма“ в УНСС от 2017 г. Научните му интереси са в областта на бранд мениджмънта и рекламата в туризма, маркетинга в туризма, иновациите в туризма и луксозния туризъм. Д-р Калейчев има над 50 публикации в областта на туризма. Автор е на 3 издадени книги. Наред с академичната си кариера, той има над 15 години стаж като управител на висококатегорийни сезонни хотели по българското Черноморие.
Кои са основните причини България да отсъства от класацията за културен туризъм на Visual Capitalist според Вас?
Д-р В. Д.: Източникът на класацията е базиран във Ванкувър с представителство в Ню Йорк, т.е. тя е изключително в интерес на американския потребител, който консумира Европейския туристически продукт по специфичен начин. За средностатистическия американец е престижно да посети Европа и много малка част от американските граждани всъщност успяват да осъществят такова пътуване, като избират европейски дестинации според бюджета и традицията им. Това, че сме изключени от тази класация обаче е много лошо, тъй като в световния мейнстрийм България се възприема като сравнително по-бюджетна дестинация, предлагаща слънце, море и пясък. Може би в това възприятие вече донякъде влизат и други туристически услуги като градски, развит главно в дестинациите с летища, включващ и културен туризъм.
Ние не сме разпознати като дестинация от популярните държави с културно наследство, въпреки че имаме 11 обекта в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и се нареждаме сред държавите с най-много такива в Европа. България все още не е включена и в селекцията Michelin Guide. Положихме големи усилия, но смятам, че това е политически, а не стратегически въпрос. Подчертавам, че България като културна дестинация е изключително богата, но не е добре популяризирана нито по света, нито на вътрешния ни пазар – Европа/ЕС.
Д-р Св. К.: Имаме богато културно-историческо наследство, значителни артефакти, които бихме могли да използваме за развитие както на 4-сезонен, така и целенасочено на културен туризъм. Най-големият проблем на културния ни туризъм е липсата на добра реклама. Това е обща тенденция и сентенция, която всеки повтаря.
Бихте ли дали пример за ролята на рекламата във Вашата сфера?
Д-р Св. К: Онлайн страницата „Археология булгарика“ https://www.archaeologia-bulgarica.com/, която следвам. Почитател съм на античния град Хераклея синтика, чиито руини са разположени в землището на с. Рупите, в близост до Петрич. Откриването в нея на двете статуи в цял ръст и глава е нещо рядко в областта. Адмирирам създаването на страница, популяризираща извършващите се дейности там. Платформата обяви чрез пост, че за месец юли е отчела 5,5 млн. гледания – това е почти цялото население на България, като броят им се е увеличил с 461%. Излъчват се видеа на живо, демонстриращи целия процес на спасителните разкопки: как се влиза в некропола, какво се изважда от там… Това генерира огромен брой зрители и последователи. Този брой гледания е нещо изключително у нас по отношение на културата и в частност за развитие на културния ни туризъм. От видеата се чуват различни езици, основно английски, но и гръцки, италиански – обектът е посещаван от чужди групи, а чужденци участват и в спасителните разкопки. Това е положително, тъй като те могат да видят на място откриваните уникални златни артефакти и плочи с релефни изображения на човешки лица, носещи информация за личности и семейства. Ако в последствие предадат видяното в своите страни, ще събудят интерес към България.
Кой е най-прекият път за популяризиране на културния ни туризъм?
Д-р Св. К.: В наши дни, независимо от темите им, интересните онлайн платформи са най-бързият достъп до информация и предпоставка за пътувания.
Платформата „Археология булгарика“ наскоро публикува съобщения и снимки за златни и бронзови украшения, открити в община „Струмяни“, обл. Благоевград. Благодарение на нея нашите артефакти ще станат известни в световен мащаб. Освен добър пример, това е и възможност за представителите на научните среди, занимаващи се с маркетинг и брандинг, като мен, да утвърдят, че именно такива платформи са начинът, по който българските археологически артефакти и българският културен туризъм могат най-бързо да се прославят. Когато това бъде осъществено, можем да очакваме да бъдем включени в класации като предмета на нашия разговор. Гърците, заемащи първо място в тази класация, а също италианците, испанците и т.н. отдавна са намерили начини да популяризират своето културно наследство, чрез което да привличат милиони туристи.
Разговарях с няколко унгарци, пътуващи с кола до България, за да се запознаят с културно-историческото ни богатство. Лесният достъп до информация в интернет е бил факторът за това, да узнаят с какво разполагаме. В последствие са решили, че искат да го видят и са тръгнали насам. По този начин те се превръщат в посланици на българската култура и туризъм.
За да успеем в популяризиране на нашето културно-историческо наследство, трябва да владеем съвременните технологии и да го представяме дигитално. Така човек в Япония или в Китай лесно може да научи чрез видео за България и да пожелае да я посети. Това е пътят не само за развитие на културния ни туризъм, а и за утвърждаване на националната ни идентичност.
Кои са елементите на културния туризъм?
Д-р В.Д.: България са класифицирани и описани над 40 000 такива. Ние сме една от най-древните и културно наситени европейски страни с наследство, включващо тракийски гробници, средновековни крепости, възрожденска архитектура, уникални фолклорни традиции, винена култура с хиляди години история, минерални извори с природна и културна стойност. Други елементи са музеите, обектите на изкуството, културният ни афиш, както и усилията за съхраняване на нематериалното ни културно наследство като фестивала „Сурва“, Музея на занаятите „Етъра“ и т.н.
Ние обаче не можем все още да създадем бранд (марка) на културния си туризъм по начина, по който го е направила Италия, да речем. В това отношение като държава на Балканския полуостров се конкурираме пряко с Гърция. Турция предлага предимно масов туризъм. На фона на Южна Европа сме в пряка конкуренция с Италия. Голяма част от туристическите потребители на културен туризъм не са информирани за нашата история и цивилизация. Много малко хора по света знаят, че България носи това име от създаването си.
Тъй като въпросното изследване идва от англосаксонската култура от другата страна на океана, вероятно са използвани източници, базирани на търсене от техните туроператори. Това не дава най-добрата представа за България. Тя не попада в това изследване, тъй като не е обект на максимално разширено туристическо търсене от страна на тези потребители – България е нова дестинация за тях, а и повечето американци посещават Европа еднократно. Тази класация се базира не на обективни данни като брой паметници, брой обекти в списъка на ЮНЕСКО или брой фестивали, а на субективно възприятие. Статистиката е културен разказ на глобалния информационен поток (твърди се, че участниците са 17 000 от цял свят), за който, уви, ние все още не сме готови.
Как се създава глобалният информационен поток?
Д-р В. Д.: Чрез медии, различни видове кампании, провеждани от министерствата на туризма, общините, районното управления в туризма в Европа и НПО (неправителствени организации). Не всички държави с развити туристически дестинации имат министерства на туризма. Направих едно голямо проучване на Европейския съюз и установих, че повечето държави с туризъм в голям мащаб в Европа имат такива.
Много държави възприеха концепцията на ЕС туризмът да се управлява в туристически райони, за да се конкурират те, а не държавите. У нас все още има 1 – 2 района, работещи добре. Също така би могло да се осъществява чрез филми: направиха се някои опити като филма „Вина“, представящ донякъде нашата винена култура. Той беше излъчен по БНТ.
С какво се характеризират потребителите на културен туризъм?
Д-р В. Д.: Според научните изследвания това са високо образовани, платежоспособни хора, изключително критични и със специфично търсене.
С какво бихме могли да се гордеем?
Д-р В. Д.: България е много богата на ресурси, с които можем да се гордеем и които са конкурентно предимство на международната сцена. Ние сме втората страна в Европа по количество минерални извори – над 600 – които са не само природно богатство, но и културен ресурс, тясно свързан с историята и традициите ни в балнеологията. Това ни дава уникална възможност да съчетаем здравен, уелнес и културен туризъм в един комплексен продукт. Имаме и архитектурно наследство, което макар в големите градове да не е винаги добре съхранено, продължава да носи автентична стойност. Примерът на Пловдив показва, че с визия, инвестиции и уважение към миналото можем да превърнем архитектурата в мощен културен и туристически актив. Пловдив съчетава антично наследство, възрожденски дух и модерна културна сцена, като дава модел за това как българските градове могат да капитализират своята история. Винената ни култура, която има хилядолетни традиции, и уникалните ни местни сортове са недооценен, но силен инструмент за културна идентичност. Виното не е само напитка, а разказ за земята, хората и историята. Когато се комбинира с фестивали, гастрономия и локални легенди, то се превръща в преживяване, оставащо в паметта на туриста. Ако обединим тези три елемента – минералната вода, архитектурното наследство и винената култура – в общ национален културно-туристически бранд, България би могла да се позиционира като дестинация за висока добавена стойност.
На кого е известно всичко това?
Д-р В. Д.: Основно на държавите от нашия регион и на някои страни от ЕС. В глобален мащаб тези предимства остават слабо комуникирани, а без силно международно присъствие не можем да очакваме да влезем в класации за водещи културни дестинации.
Какво е според Вас състоянието на културното ни наследство? Добре ли се грижим за него? Страните на челните места в тази класация отделят доста от бюджета си за поддържане на културните си паметници.
Д-р Св. К.: Въпросът Ви е резонен. Една част от културните ни паметници имат съвременен вид, който предразполага туристите да ги посещават. Доста други културни забележителности обаче нямат такъв, т.е. липсва предпоставка да бъдат видени от широката публика. Този факт е добре известен в средите на туризма у нас. Това трябва да бъде променено. На този етап – като се провокират интереси в онлайн пространството. Когато колелото се завърти и самите общини и Министерството на туризма, виждайки и осъзнавайки интереса към по-малко известни паметници на културата ни, ще вложат средства в развитието им ще ги направят по-лесно достъпни.
За да успеем да популяризираме бързо културното си наследство, са необходими вложения от държавата или от меценати. Личната ми теза, която застъпвам пред студенти и на събития, в които участва катедрата ни, е, че за да предизвикат широк световен интерес, културните ни паметници трябва да бъдат възстановени в автентичен и мащабен вид. В Хераклея Синтика например има много колони, стени, плочи, които могат да се възстановят до състояние, в каквото са били някога. Макар и осъществени по съвременен начин, възстановките ще бъдат уникални и привлекателни.
В центъра на Пловдив дълго време се виждаха огромни изкопи от археологически инициативи. В последствие на едно от местата направиха възстановки – вдигнаха няколко автентични колони, изградиха зидове, от другата страна създадоха алея, върху която подредиха други автентични колони. Хората са силно заинтригувани от наследство, представено във вида, в който е съществувало някога. Разхождат се, снимат се между колоните. Естетическата среда се промени из основи. Колизеумът в Рим предизвиква толкова голям интерес, защото представя своя автентичен вид и архитектурна уникалност. Подобна гледка ражда въображение и идеи. Всеки иска да се докосне до миналото.
Ние разполагаме с уникални места, пазещи древно римско и българско наследство. Трябва да ги възстановим до степен 50 – 60%. Хората ще бъдат впечатлени, защото оригиналните части от тези открития ще са на първоначалните си места. Подобен пример е и Мачу Пикчу. Къщите са на мястото си и са запазени. Нищо ново не е добавено. Хората се разхождат из тях и преживяват емоции от допира с историята.
Обезпокоени ли са хората, от които зависи опазването на културното ни наследство, от неговото състояние и разбират ли, че можем да го загубим, да го превърнем в руини, ако го неглижираме?
Д-р Св. К.: Да, можем да го загубим, ако го неглижираме. Подценяването на нашата история и на наследството, оставено по нашите земи от хиляди години, ме притеснява. Именно това подценяване води до лошото състояние на голяма част от археологическите ни и културни паметници. За поддържането на някои от тях се намират средства. До разрухата на други се стига поради омаловажаването и пренебрегването им.
Управници и политически лица обикновено присъстват и с удоволствие се снимат на празници, откривания и чествания на нашите културно-исторически обекти. Но необходима ли е подкрепа, такава не се оказва. Оправданието е финансовата страна на нещата. Според мен обаче проблемът е в подценяването и в занемаряването на културно-историческото ни наследство поради това не разбиране на неговото голямо значение за утвърждаването на българската история, а оттам и за развитието на българския туризъм
Какво би трябвало да се направи, за да ни забележат и туристите от другата страна на океана? Все пак ние сме в приятелски отношения със САЩ.
Д-р В. Д.: Като преподавател в НБУ и като експерт от „Демократична България“ говоря със студентите и с колегите от организацията за това, че, от една страна, ролята на образованието е много голяма. Ние трябва да създадем кадри, запознати с културния туризъм. Те, от своя страна, трябва да умеят да създават връзката между култура, икономика и идентичност на дадена дестинация. Често говоря за брандиране и идентичност на дестинации. Специалностите на секция „Туризъм“ в Нов Български Университет се занимават много с брандирането и с идентичността от отделната структура на туризма до самата дестинация. В бакалавърската ни програма по туризъм имаме специализация „Културен туризъм“. Целият свят се занимава с това. Липсва ни именно брандирането.
Как се извършва брандиране?
Д-р В. Д.: Първо трябва да се създаде визия за това какъв е крайният резултат, към който се стремим. В България се написаха много стратегии за развитие на туризма. Има една утвърдена, която засяга предимно устойчивото му развитие. Тя не е излишна, но не е достатъчна. Бюджетът на Министерството на туризма е доста ограничен, но независимо от това ние трябва като общество да отговорим на въпроса какво искаме от нашия туризъм. Искаме ли да продължаваме да продаваме туристическия си продукт по начина, по който го продаваме – да бъдем по-бюджетна дестинация, предлагаща слънце, море, пясък, доста алкохол и забава през гастрономия, която обаче не е брандирана (не е ясно, чe известните български ресторанти са носители на нашата култура). Заливаме ли туристите си с огромно количество сувенири, доставени от Китай? И т.н.
Необходимо е по-волево управление и по-остра мисъл за това, къде отиваме, а не как вървим.
В Част II д-р Виолета Донева и д-р Светослав Калейчев ще ни запознаят с връзката между родолюбието на управниците и състоянието на културно-историческите паметници на една страна; за преобразяване на културната ни среда, когато участва държавата; с интереса на младите българи към нашата история.
