България има рядък шанс да превърне местоположението си от даденост в предимство
В свят, в който географията отново определя политиката, сигурността и икономиката, България има рядък шанс да превърне местоположението си от даденост в предимство. Именно това е голямото послание след участието на външния министър Велислава Петрова в Седмицата на високо равнище на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
Интензивната програма от двустранни разговори, многостранни формати и публични участия очерта три ясно разпознаваеми български приоритета: сигурност, стратегическа свързаност и изграждане на политически и икономически партньорства.
Зад дипломатическия език обаче стои далеч по-практичен въпрос.
Какво печели България?
Това е въпросът, който всяка активна външна политика в крайна сметка трябва да може да посрещне.
Именно затова едно от най-важните послания на министър Петрова от Ню Йорк е, че дипломацията не бива да остава затворена в залите за преговори.
„Външната политика трябва да носи конкретни резултати за България. Това означава да защитаваме националните си интереси, да изграждаме устойчиви партньорства и да превръщаме стратегическото положение на страната ни в реално предимство“, заяви Петрова.
Това е амбициозна заявка. И тъкмо затова след нея идва по-трудната част: резултатите.
От география към влияние
Положението на България винаги е било едновременно привилегия и изпитание.
Страната се намира между Европа и Азия, има излаз на Черно море и е част от политическото, икономическото и отбранителното пространство на Европа. През българска територия могат да преминават транспортни, енергийни и търговски връзки със значение далеч отвъд националните ни граници.
Десетилетия наред обаче говорим повече за потенциала на тази география, отколкото за неговото пълноценно използване.
Днешната международна среда дава нов смисъл на стария въпрос.
Във време на войни, прекъснати доставки, икономическо съперничество и пренареждане на търговските маршрути свързаността вече не е само въпрос на инфраструктура. Тя е въпрос на национална сигурност.
Който разполага с надеждни пристанища, железопътни и автомобилни връзки, енергийна инфраструктура и стабилни международни партньорства, разполага не просто с транспорт. Той разполага с влияние.
И България очевидно иска да бъде част от тази нова карта.
Черно море вече не е периферия
Неслучайно сред основните теми в разговорите на българския външен министър са били сигурността в Черноморския регион, енергийната диверсификация, международното право, транспортните и икономическите коридори, инвестициите и търговията.
Това показва промяна в самото разбиране за дипломацията.
Днес една среща на външен министър не се измерва единствено с подписано комюнике или политическа декларация. Тя има стойност, ако създава възможност за пристанище, железопътна връзка, инвестиция, нов пазар, енергиен маршрут или по-висока степен на сигурност.
В този смисъл разговорите на Петрова с представители на държави от Европа, Северна и Латинска Америка, Черноморския регион, Близкия изток, Азия и Африка показват опит България да разшири хоризонта на своята външна политика.
Това е необходимо. Защото икономическата устойчивост на една малка отворена държава зависи не от един партньор, един пазар или един маршрут, а от мрежа от надеждни връзки.
Големият тест идва през 2027 година
Особено значение има подготовката на Регионалната среща на върха за свързаност през 2027 г., чийто домакин ще бъде България.
Това събитие би могло да се превърне в далеч повече от поредния международен форум.
Ако София успее да събере около една маса държави, институции, инвеститори и компании с конкретни инфраструктурни и икономически проекти, срещата може да даде възможност на България да се позиционира като естествен мост по направлението Европа, Черно море, Близък изток и Азия.
Но високите очаквания трябва да вървят с трезва оценка.
Конференциите сами по себе си не строят железници. Политическите декларации не модернизират пристанища. Дипломатическите ръкостискания не привличат автоматично инвестиции.
За България истинският успех ще бъде измерим едва когато международният интерес се превърне в капитал, инфраструктура, работни места, нови пазари и по-голяма сигурност.
Точно тук външната политика трябва да срещне икономическата.
Дипломация на националния интерес
Присъствието на България в ООН има и друг аспект.
Многостранната програма на министър Петрова включва теми като глобалната продоволствена сигурност в Черноморския регион, бежанците, регионалното сътрудничество и участието на жените в международната политика.
Тези въпроси могат да изглеждат далечни от ежедневните тревоги на българина. В действителност обаче глобалните кризи все по-бързо достигат до семейния бюджет.
Военен конфликт на стотици километри може да промени цената на енергията. Прекъсването на международен маршрут може да увеличи транспортните разходи. Несигурността в Черно море може да засегне земеделската търговия, туризма и инвестиционните решения.
Затова за държава с мащаба на България активната дипломация не е лукс. Тя е инструмент за защита.
Но трябва да бъде и инструмент за развитие.
България не трябва само да бъде „по пътя“
Страната ни често е описвана като кръстопът.
Красив исторически образ, който обаче крие известна опасност: на кръстопътя мнозина просто преминават.
Българската амбиция трябва да бъде по-голяма. Не просто товарите да минават през България, а тук да се създава добавена стойност. Не просто енергията да преминава през територията ни, а страната да печели сигурност и икономически възможности. Не просто чужди компании да използват географското ни положение, а българският бизнес да намира през тези коридори нови пазари.
След Ню Йорк започва истинската работа
Участието на министър Велислава Петрова в Ню Йорк изпраща послание за по-активно българско присъствие във време, когато международният ред преминава през сериозно изпитание.
Добрата новина е, че България формулира амбиция. По-важният въпрос е какво ще последва от нея.
Дипломацията отваря вратите. Държавата трябва да има готовността да премине през тях, защото в несигурни времена малките държави нямат привилегията да чакат светът да подреди благоприятно обстоятелствата вместо тях. Те трябва сами да търсят своето място. А България има географията, историята и потенциала да намери своето. Сега трябва да докаже, че има и волята.
