Времето на Орфей е отминало отдавна. Отдавна е отшумяла и епохата на носещите тракийска кръв императори Константин Велики и Юстиниан Велики. Една древна традиция обаче е все още жива, като повечето от нас дори не подозират за това. Става дума за личните имена на българите. По този въпрос не се говори много в научните среди, а когато пък се поднася информация, тя се интерпретира по такъв начин от специалистите, че истинската ѝ стойност се губи.
За щастие има и автори, в чиито работи може да бъде намерена доста интересна информация. В творбата “Имената на Българите”, авторките Недялка Иванова и Пенка Радева съобщават, че при нас са запазени повече от 700 тракийски имена.
Броят е наистина внушителен: съхранили сме над 700 лични имена от времето на Спартак и цар Реметалк – не е ли това сензация! Реалното количество обаче е много по-голямо. Проблемът е, че истината е скрита добре с помощта на неясни формулировки, подвеждащи понятия и премълчана информация.
Ценни данни по въпроса можем да намерим в работата на акад. Иван Дуриданов “Der Thrakische Influss auf die Bulgarische Anthroponymie” – Тракийското влияние над българската антропонимия (имената на българите бел.авт.). Макар да счита траки и българи за два напълно различни народа, този наш езиковед представя данни, чиято правилна интерпретация улеснява значително пътя до истината. Като наследени от траките имена, в работата си написана на немски език, акад. Дуриданов дава следния списък:
Bešo, Beško, Bico, Bica, Biso, Boko, Boka, Bok’a, Boto, Bot’o, Bota, Buzo, Buz’o, Buza, Dado, Dada, Dajo, Dae, Dajčo, Dako, Dardan, Dardana, Deko, Deka, Dido, Didjo, Dida, Dilo, Dila, Dio, Dijo, Dodo, Doda, Dun’o, Duné, Duna, *Duro, Durko, Durčo, Dura, Eto, Eta, Geko, Geka, Geto, Geta, Gigo, Giga, Giko, Gika, Gilo, Gila, Gito, Gita, Gud’o, Jata, Kodo, Koda, Koto, Koté, Kota, Kuto, Kut’o, Kuta, Kъto, Kъte, Kъta, Moga, Mogoš, Neno, Nenko, Nenčo, Nena, Nenka, Nono, None, Nonko, Nončo, Nona, Nonka, Pato, Pat’o, *Suko,Toko, Toké, Toka, Tut’o, Vezo, Vezenko, Zajnko, Zané, Zano, Zana, Zino, Zina, Zura.
Смятам, че някои от тези имена са изведени от племенни названия. Като пример могат да бъдат посочени Бешо, Бото, Гето, Дако, Дардан, Дардана, Дийо. Те са вдъхновени от названията на споменатите от различни стари автори тракийски племена: беси, ботиеи, гети, даки, дардани, дии. Към тях трябва да се добави българското име Мешо, което отразява правилното название на населяващите балканите меши, меси, познати още като мизи. В египетските летописи те са наречени мешуе, мешуеш, маса, а по-късно, поради липса на буква ш в гръцкия, Херодот предава името им като максии и обяснява, че те бръснат косата си, като остават един кичур да расте свободно.
Трудно ми е да разбера критерия, по който акад. Иван Дуриданов определя посочените от него употребявани от нас българите тракийски имена като заети, а не изконно наши. Ако българин заеме чуждо име, както е модерно днес, то това име не би притежавало смисъл на български. Понастоящем, някои сънародници кръщават децата си Джони, Рикардо, Джими, като значението на тези имена не може да се разбере с помощта на българския език.
Да вземем обаче древното тракийско име Дийо/Dijo, което според мен е вдъхновено от племенното название дии. Още през XIX век Вилхелм Томашек тълкува тракийския етноним като означаващ божии, божи служители: “Göttlichen, die Gottesdiener”. Една от думите на дедите ни за божество, или по-точно божество на светината е дивос, диос, тя присъства и в името на дакийската билка диесема, срещаща се в българския речник като дивизма. Акад. Димитър Дечев се опира на сведения от работи на Ерих Бернекер и др., и съобщава, че стблг. дума диво, първоначално означава светлина: “Das abg. divo “Wunder” (Stam dives) bedeutet ursprünglich auch “Licht” (vgl. Berneker, Slav. etym. Wörterb. 203) – Die Thrakischen Sprachreste, c.547.
Ако старобългарският eзик дава обяснение както за името на дакийската билка диесема, така също за племенното име дии, а и тракийското име Διος, манифестирано в ново време като Дийо, то не може да се говори за заемане в никакъв случай.
По-фрапиращо е това, че тракийски названия на божества не просто намират отражение в българската именна система, но дори притежават смисъл на български език. В Панония е намерен епиграфски паметник съдържащ посвещение на Тракийския Конник, който в случая е наречен DOBRATUS, DOBRATI в склонена форма. Руският учен Олег Трубачов тълкуваDOBRATI с (праслав. диал.) *dobrotь ‘добро, доброта’ (Этногенез и культура древнейших славян. Лингвистические исследования; Древние славяне на Дуане (южный фланг). Лингвистические наблюдения I, с.316).
Изобщо не е нужно да се търси някаква праформа. Епитетът на Хероса – Добрат/ Dobrat(us), отговаря на българското лично име Добрат, което е изведено от прилагателното добър. Самата наставка –ат се среща в типични български имена като Богат, Милат, да не забравяме и старобългарското Кроват/Κροβατος (представяно в опорочен вид като Кубрат бел.авт.).
Савадий/Σαβάδιος е друго древно име на тракийско божество. Акад. Георгиев цитира учените Грегоар и Бонфанте, които правят тълкуване на теонима със стблг. свободь–свободен (Траките и техния език, с.57). Тук трябва да се добави българското лично име Свободин.
Поредното българско лично име, сравнено с тракийско название на божество, е Светлан. То според един от най-уважаваните лингвисти съотвества на Светулен/Σουητουληνος (Траките и техния език, с.51).
Яздо е едно слабо познато българско име, което според П.Радева и Н.Иванова е изведено от стблг. iaздити-яздя (Имената на българите, с.152). Тълкуването е правилно, но трябва да се добави и това, че един от епитетите на Хероса е Аздул/ Aσδουλης, като професионалистите дават обяснение с блг. яздя (Траките и техния език, с.61).
Бистро, Бистрьо, Бистра са доста популярни български лични имена. Те биват отъждествени с названието на бог Бистюрас/Bιστύρας (Траките и техния език, с.61).
Българските имена Бързо, Бързьо, Бързе, Бърза са добре известни. Те са точен еквивалент на тракийското Вρυζος (Траките и техния език, с.71).
Темата за тракийските имена и за връзката им с нашите е засегната и от проф. Кирил Влахов. B работата си “Трако-Славянски Успоредици” проф. Кирил Влахов обръща внимание на факта, че значителен брой тракийски имена – както едносъставни, така и двусъставни, са общи за траки и славяни (аз лично бих употребил израза: имена, които са общи за траки и представители на хора от славянската езикова група).
Като пример нашият лингвист дава следните: Беръ, Беро, Беран, Берой, Берило, Берис, Бериш, Борис, Бора, Боро, Буро, Бура, Борейко, Борко, Борилъ, Борило, Борена, Брило, Брила, Бурена, Пера, Перо, Перес, Переш, Пероша, Перун, Далебор, Далибор, Далегор, Мостигнѣвъ, Мостичъ, Зайка, Зайко и др.
Подчертаните имена са носени от старобългарски благородници – царете Борис, Борил и чъргубиля Мостич. В миналото напълно спекулативно името Борис бе изкарвано тюрско. После бяха направени опити то да бъде представено като иранско, и при това разбира се бяха премълчани тракийските Вορις, Вορισκος/Борис, Борискос и др. Направен бе опит да се даде иранска етимология и на името Мостич, и отново бяха премълчани тракийските Мοστις, Мοστιος/Мостис, Мостиос.
Всъщност списъкът с български имена притежаващи паралели в тракийската ономастика е огромен, но с мъгляви дефиниции и игнориране на важна информация, професионалистите са успели да отклонят вниманието от значението на този факт.
Балиас/Bαλίας е епитет на бог Дионис, при чието тълкуване Вилхелм Томашек предлага санскр. bhala–бял, сияен и др. (Tom.II.I.42). Къде остава обаче българското лично име Балей, а и блг. диал бал–бял?
Кабири/Κάβιροι e название на Великите богове, а тълкуване бива предложено в труда на акад. Димитър Дечев, цитиращ Ерих Бернекер, който търси тълкуване със стблг. кобь-съдба, участ (Die Thrackischen Sprachreste, c.220). Това е правилно, но къде е обяснимото със същата старобългарска дума наше име Ково?
Дерзис/Δερζις e божество, което е споменато в надпис от с. Плъстина. Тълкуване бива направено с прилагателното дързост (Траките и техния език, с.73), но защо не са споменати българските имена Дързе, Дързо?
При тълкуването на тракийското племенно име бебрики/Bέβρυκες се предлага блг. дума бобър (Траките и техния език, с.71). Дали читателите нямаше да останат с още по-силно впечатление, ако бяха добавени блг. диал бебер – бобър, a и българските лични имена Бебер, Бебро, Бебрьо, Бебрю?
Когато цялата информация бъде извадена наяве, всичко става от ясно по-ясно. Траки и българи са две имена на един и същи народ, но от различни епохи. Истината винаги е проста – сложен е пътя на нейното укриване.
