От „Пионер-63“ до „ЕлМо 70“ – как български инженери разработват електрически автомобили още през 60-те години
Днес електромобилът често се представя като символ на новата автомобилна епоха. Историята обаче показва, че идеята за автомобил с електрическо задвижване е много по-стара. А България има свое място в тази история още през 60-те години на ХХ век.
По това време, когато електромобилите все още са по-скоро експериментална технология, български инженери създават две интересни разработки – „Пионер-63“ и по-късно „ЕлМо 70“.
И двете се появяват в период, когато световната автомобилна индустрия постепенно започва отново да проявява интерес към електрическото задвижване.
„Пионер-63“ – първият сериозен опит
Началото е поставено през 1966 г., когато започва проектът за „Пионер-63“. Прототипът е изработен през септември същата година, а през септември 1967 г. автомобилът е представен на панаир. Разработката е особено интересна, защото „Пионер-63“ е определян като първия електрически автомобил, разработен в Източния блок.
Автомобилът е двуместен и използва два електродвигателя с обща мощност 6,3 кВт. Тежи около 850 кг и развива максимална скорост от 55 км/ч. При създаването му българските конструктори използват компоненти и решения, свързани с автомобили като „Запорожец“ и „Трабант“, но ги адаптират към напълно различно – електрическо – задвижване.
Самият факт, че подобен автомобил се появява в България още през 1966–1967 г. показва, че интересът към електрическата мобилност у нас не е ново явление. Но това е само началото.
Две години по-късно – ЕлМо 70
През 1969 г. се появява следващата значима разработка – ЕлМо 70.
Този път зад проекта стоят инженерите Веселин Монев, Здравко Стойков и Карекин Хампарцумян, а работата се извършва в пловдивския завод на ДСО „Балканкар“.
По това време България вече има сериозен опит в производството на електрокари. През 60-те години към БАН е създаден Научноизследователският и проектно-конструкторски институт по електро- и мотокари (НИПКИЕМ), който може да използва натрупаните знания в областта на електрическото задвижване.
За експериментален автомобил е избран „Москвич 426“ – комби, чиято каросерия осигурява достатъчно място за акумулаторите и електрическата система.
9 кВт електромотор и 60 км/ч
При ЕлМо 70 електрическият двигател е поставен на мястото на задния диференциал. Той е свързан с планетарен редуктор с предавателно число 1:4,67. Моторът има номинална мощност 9 кВт, работи при 80 волта и тежи само 65 кг. В задната част е монтиран и допълнителен вентилатор за охлаждане на високоволтовата акумулаторна батерия. Максималната скорост на автомобила достига 60 км/ч.
Но именно батерията превръща ЕлМо 70 в особено интересен експеримент.
240 километра пробег през 1969 г.
ЕлМо 70 използва въздушно-цинкова батерия с капацитет 40 кВтч и тегло около 400 кг. Според публикуваните данни тя осигурява пробег от до 240 км. За сравнение, по същото време Ford работи с оловна батерия с капацитет едва 5,75 кВтч, докато японската Hitachi разработва никел-цинкова батерия с капацитет 24,9 кВтч, но с тегло около 697 кг.
Това поставя българската разработка в любопитен контекст – нейният акумулатор е сравнително лек за капацитета си, а заявеният пробег е впечатляващ за автомобил от края на 60-те години.
Технология с един сериозен недостатък
Въздушно-цинковата батерия обаче има съществен проблем. При нея енергията се получава чрез взаимодействието на цинковия електрод с кислорода от въздуха. Това означава, че цинковият електрод трябва периодично да бъде заменян. Така предимството на технологията е съпътствано от значителен разход за подмяна на електрода. Въпреки това разработката е оценена като многообещаваща от чуждестранни наблюдатели.
Тишината, която объркала КАТ
Около изпитанията на ЕлМо 70 остава и една любопитна история. Служители на КАТ спрели автомобила за проверка, защото им направило впечатление, че от него практически не се чува шум от двигател. При проверката се оказало, че автомобилът е експериментален. Имало обаче и още един проблем – човекът зад волана бил забравил документите на машината в института.
Две разработки, една забравена посока
„Пионер-63“ и ЕлМо 70 са създадени само в рамките на няколко години, но показват различни етапи от развитието на българските идеи за електрическа мобилност.
„Пионер-63“ поставя началото с двуместен електромобил, два електродвигателя и максимална скорост от 55 км/ч. Само няколко години по-късно ЕлМо 70 предлага 9-киловатов електромотор, 60 км/ч и заявен пробег от 240 км, използвайки необичайна за времето си въздушно-цинкова батерия.
И двата проекта обаче остават експериментални. ЕлМо 70 в крайна сметка е изоставен, а развитието на електромобилите не се превръща в последователна индустриална посока за България.
Днес, когато електрическите автомобили отново са в центъра на автомобилните технологии, тези разработки от 60-те години напомнят, че български инженери са търсили решения за електрическата мобилност десетилетия преди тя да се превърне в глобална индустриална тема.
Източници: CarExpertBG, Auto Bild България
