Затворът „Белене” – символ на терор и духовна нищета
По традиция от 2023 година в края на месец май – се извършва поклонение в памет на жертвите на тоталитарния комунистически концлагер „Белене“, бившия Втори обект на остров Персин в река Дунав. И тази година организатор на събитието е журналистът Христо Христов, изпълнителен директор на фондация „Истина и памет” и координатор на Инициативната група от граждански организации и общественици.
Тазгодишното поклонение бе под надслов: „Паметта за жертвите на концлагера „Белене“ е тук, но държавата я няма“. С тези думи журналистът Христо Христов се обърна към стотиците посетителите на събитието: официални лица, гости, граждани , бивши затворници и техните близки, журналисти. И допълни своя разказ:
„Ще говоря с голяма болка, обикновено се събираме да почитаме жертвите и паметта е тука, но това, което виждаме година след година, е че държавата я няма. Защото ако я имаше това място отдавна щеше да бъде превърнато в музей- мемориал, който системно и организирано да бъде посещаван, както и от хора от страната, така и от хора от чужбина. Това нещо отдавна е направено в страните от бившия съветски лагер. В Берлин имат мемориал – тайния затвор на Щази. В Унгария имат музей на терора. В прибалтийските страни имат местата за изтезания на КГБ, а ние имаме „Белене “, което се руши. Белене се руши и 36 години държавата отсъства. Няма държавна политика. Ние искаме с днешното поколение да поставим началото на формирането на такава държавна политика. Ние искаме да намерим политици и ще търсим политици – смели, отговорни, които могат да носят политическа отговорност и да имат политическа воля, за да се превърне това място в място музей – мемориал”.
Възпоменателното поклонение бе като призив към държавата да изгради стратегия и държавна политика за превръщането на най-големия лагер в България за политически затворници, изграден от БКП, в музей- мемориал.
Всички, които говореха пред развълнуваната публика се обединиха около идеята, че паметта е от изключително значение за бъдещото геополитическо, културно и нравствено развитие на страната ни. Бяха посочени историите на концлагери от страните в бившия Източен блок, които са се превърнали в музеи- мемориали и служат като „пример” за терора, който не бива да се повтаря.
В тазгодишното поклонение на лагера „Белене” участие взе група от живи лагеристи от третия период на концлагера, по време на насилствената асимилация на българските граждани от турски произход при управлението на Тодор Живков. Те са обединени в гражданско сдружение „Справедливост, права и културно сътрудничеството на Балканите“, което е съорганизатор и дарител на годишното поклонение „Белене“ 2025 г. Ето какво споделиха те като част от своята реч:
„Този режим беше осъден със закон от парламента като престъпен. Символът на престъпността, нарушаването на основните човешки права и моралната разруха на едно общество не може да не се приеме като „национален паметник”. Това название заслужава концлагерът „Белене“ на остров Персин, който е създаден през 1949 г. и е просъществувал в различни периоди, чак до 1987 г. Той е най-големият лагер за въдворяване без съд и присъда на политическите противници на БКП.”
Поклонението беше уважено от министъра на правосъдието Георги Георгиев, турският посланик у нас Н. Пр. Мехмет Саит Уянък, зам.-министъра на отбраната Радостин Илиев, политици и общественици. Специален гост на събитието бе историкът доц. Михаил Груев.
Лагерът „Белене” е срамно петно в българската съвременна история. Българската държава, а общността, не бива да позволява този период от българската история да бъде забравен или удобно игнориран. Младите хора трябва да знаят, че комунизмът е зъл демон, който носи терор и смърт. Възможността да бъде превърнат лагерът в музей – мемориал не бива да бъде проиграна, защото някой беше казал: „Който спи по време на демокрация, се събужда в диктатура!”
