Култура и изкуство

На 19 юни се навършват 300 години от рождението на автора на "История славянобългарская", преподобни Паисий Хилендарски, първия от българските будители. За родното му място освен Банско претендира и Самоков. В "Житията на светците" намираме данни за семейството му: "Единият му брат Лаврентий е игумен в Хилендарския манастир, а другият - Вълчо, бил щедър дарител на църкви и манастири". Паисий постъпил като полсушник първо в Рилския манастир, а после за замонашил при брат си Лаврентий в Хилендарския манастир. Там станал свидетел на презрителното отношение към българите от страна на гърците. А като манастирски пратеник, който обикаля села и градове, за да събира поклонници за манастира, видял ...

На 15 юни Православната църква почита Свети Ефрем, сръбски патриарх през 14-ти век. Ето какво пише за него в българското издание на "Житията на светиите" от 1991 г.: В научното издание на житието на свети Ефрем, патриарх Сръбски, се казва, че бил родом из "областта на българското царство, Тирската страна". В България няма "Тирска страна", а трябва да е Трънската. Той се родил в 1311 г. през царуването на българския цар Михаил Шишман., на сръбския крал св. Стефан Милутин и византийския император Андроник Палеолог. Син на свещеник и възпитан в благочестие, той пожелал да се посвети на монашески живот. Но понеже родителите му се възпротивили, той ...

За 2 юни публикуваме откъси от романа "Бенковски" на голямата българска писателка Яна Язова. В него се говори и за подвига на Христо Ботев и неговата чета. Първоначалната идея е на д-р Петър Величков, изследовател на Яна Язова в продължение на десетилетия, който публикува откъсите на страницата си във Фейсбук "Яна Язова/Yana Yazova - 110 години от рождението ѝ". Романът "Бенковски" е част от трилогията "Балкани", която по думите на д-р Величков е "е епично платно за срещата на Иисус Христос и Мохамед на Балканите". 4. Козлодуйски бряг Капитан Дагоберт Енглендер е описал в своите спомени една сцена, която е нарекъл възвишена. Такава сцена е представлявала ...

Денят на българската просвета и култура и на славянската книжовност е не просто празник. Той е нишката, която свързва младата българска държава, създадена в края на 19-ти век след 500 години под османска власт, с духа на древната българска империя – една от най-старите, могъщи и културни европейски държави. Най-яркият пример за това свързване са текстът и музиката на химна, създаден в чест на празника. „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог“ – Евангелие от Йоан На 15 май 1892 г. Стоян Михайловски пише "Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи". По това време празнуването на двамата равноапостоли вече е ...

Днес Българската православна църква почита паметта на Светите равноапостоли Кирил и Методий, Солунските братя, посветили живота си на делото Христовата вяра да бъде разпространявана в славянските земи на родния език на славяните. Те са и създателите на първата азбука за славяните, глаголицата, от която после техните ученици Наум, Климент, Ангеларий, Горазд и Сава, посрещнати от българския цар Борис I, създават кирилицата, в чест на учителя си Кирил, измолил от папа Адриан правото да се води службата и на славянските езици. Нека видим как Българската православна църква обяснява избирането на датата в книгата си "Житията на светците" от 1991 г. "Отначало Църквата празнувала паметта на всеки от ...