• За нас
  • Пишете ни!
сряда, 29 март, 2023
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн
Дарение
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Култура и изкуство Традиционна култура

Композиторът, който написа нашата “Многая лета”

отЮлиана Танчева
3 март , 2022
Композиторът, който написа нашата “Многая лета”

Дмитрий Бортнянски – гордост на три славянски народа

Поколения българи неизменно свързват посрещането на всяка Нова година с тържественото басово “Благоденственное и мирное житие…” на Борис Христов по телевизията и последващия го ликуващ хор “Многая лета!”. Голяма част от нас са убедени, че това е чисто българска църковна песен. Да, тя несъмнено вече е и българска. Но неин автор е великият руски композитор Дмитрий Бортнянски, гений на руския барок и на православната хорова музика. Но като казваме “руски”, трябва да имаме едно наум. Защото той всъщност е любим син на поне три славянски народа.

cyrkva bortne 1
Православната църква „Св. Козма и Дамян“ в Бортне, южна Полша (снимка: Уикипедия)

През 2009 г. в малкото селце Бортне (Бартне) в Южна Полша, недалеч от границата със Словакия, е открит скромен паметник на Дмитрий Бортнянски. Тържеството е свързано и с освещаването на новия олтар на православната църква “Св. св. Козма и Дамян”. Селският свещеник отец Мирослав Цидило възкликва: “Бортнянски се завърна в Бортне!”

Всъщност не е сигурно дали Бортнянски приживе някога е бил в Бортне, макар че фамилията му идва от името на селцето. Неговият баща Стефан (на руски Степан) Шкурат обаче е роден там и по произход е лемко, каквито са всички православни в Бортне. Лемко са малък славянски народ, населяващ граничните области между Украйна, Полша и Словакия. Наричат се още русини или рутени и говорят русински език. И така, на младия Шкурат му омръзва животът на село. А и занаятът му на търговец го отвежда доста на изток, в град Глухов, днес в североизточната част на Украйна, а в средата на ХVІІІ в. – столица на т.нар. Хетманщина или Запорожка войска, територия с особен по-свободен статут в рамките на Руската империя. Там Степан сменя простонародната си фамилия на Бортнянски, което намеква за благородно потекло. А скоро среща една истинска руска благородница – Марина Толстая, принадлежаща към небезизвестния руски дворянски род, дал на света и Лев Толстой. Жени се за нея и от брака им на 28 октомври 1751 г. се ражда отроче от мъжки пол, наречено съвсем логично Дмитрий (на украински Дмитро). И как иначе, като идва на бял свят два дни след празника на св. Димитър?

grob peterburg
pametnik bortne
Паметникът на Дмитрий Бортнянски в родното му село Бортне (вдясно) и надгробният му паметник в Санкт Петербург, Русия (снимки: интернет)

Талантливото момче отначало учи в Глуховското певческо училище. Там го забелязва италианският бароков композитор Балдасаре Галупи, който по това време е капелмайстор при руския императорски двор. По препоръка на Галупи, едва навършил 17 години, младият Бортнянски печели художествена стипендия да следва в Италия. Вече 28-годишен, Дмитрий Степанович се връща в Русия и става придворен капелмайстор на императрица Екатерина Велика в Санкт Петербург.

Творчеството му е обемисто и интересно – пише опери и оркестрови композиции, но остава в историята най-вече с духовните си православни хорови творби. Някои от най-популярните сред тях са рождественският концерт “Слава в вишних Богу” и великденският “Да воскреснет Бог”, както и обичаната в целия славяноезичен православен свят “Многая лета”. Той е и първият композитор в Руската империя, чиито творби излизат отпечатани. Заради мелодичността им и богатите хармонии днес го наричат “руския Моцарт”, но приживе е известен като “Орфей от река Нева”.

dmitriy stepanovich bortnyanskiy 1
bortnjanski
Композиторът в различни периоди от живота си (снимки: исторически архив)

Музиката съпътства Дмитрий Бортнянски до последния му час. Той умира на 28 септември 1825 г. – точно месец преди да навърши 74 г., под звуците на своя духовен концерт “Вскую прискорбна еси, душе моя”. Изпълнен е по негова молба в дома му в Санкт Петербург от неговата хорова капела, която ръководи цял живот.

Юлиана Танчева е филолог славист, редактор в „Доли Медия Студио“ и преводачка от полски, английски и руски език. Освен с езиците, e свързана и с музиката в най-разнообразните ѝ форми и под най-различен ъгъл. Била е главен редактор на най-голямото българско рок списание “Ритъм”, а от пет години насам пее в Българската хорова капела “Проф. Георги Робев”.

Споделете тази статия

Последвайте ни във Фейсбук:

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Свързани Публикации

Малкото момче с бутилка

„Извинете, господине, продавате ли Бог?“ – приказка за момчето, което търси лек

0
0
"Сократ", 1880 г., автор Леонидас Дросис. Атинската научна академия. (снимка: C. Месиер)

Сократ – основоположник на културата

0
0
Компилация от снимки (Epoch Times)

Ролите на мъжа и жената според кодекс за изискано общество от 1880 г.

0
0
Легендата за Чън`е и Нефритения заек, които живеят на луната (Shen Yun)

Легендата за У Ган и Есенния фестивал на луната

0
0
Снимка от изложбата "Моралът е доброто", посветена на доц. Кристиан Таков  (снимка: Ева Иванова/"Епок Таймс")

Изложбата „Моралът е доброто“ – заветът на Кристиан Таков

0
0
Годината на водния тигър настъпва на 1 февруари 2022 г. (снимка: Анни Ву, Епок Таймс)

Настъпва Китайската нова година – годината на водния тигър

0
0
Паисий Хилендарски първи сред тъмата на Османската империя припомня на българския народ за славната му история (снимка: интернет)

Денят на Будителите: мостът, който свързва Третото българско царство с първите две

0
0
1 7 14 Chapelle sistine chapel

Постоянството на Микеланджело: урок за постигане на величие

0
0
Танцьори на класически китайски танц в представление на компанията за сценични изкуства Шен Юн

„Шен Юн“ — спектакълът, който китайската компартия не иска да гледате

0
0
"Нагоре по реката по времето на Цинмин“ от династията Мин - рисуван свитък, изобразяващ младоженец, който отива в дома на булката, за да я придружи до сватбената церемония

Многобройните значения на женитбата из вековната мъдрост

0
0
4 7 The Justic League 700x420 1

„Лигата на справедливостта“ на Зак Снайдър – постмодерно завръщане към епичния героизъм

0
0
“Събуждането на Психе от целувката на Любовта” - скулптура на Антонио Канова (1787-1793 г.) (снимка: greekreporter.com)

Ерос и Психея: най-красивата любовна легенда в гръцката митология

0
0
Следваща публикация
Изглед към разрушения площад пред кметството на град Харков на 1 март 2022 г. Харков е рускоговорящ град в близост до руската граница с население 1.4 милиона души (снимка: Сергей Бабок/ AFP чрез  Getty Images)

Украински експерти очертават петте възможни изхода за руската инвазия

Epoch Times лого
Facebook Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
    • Бизнес
    • Конфликти
    • Политика
  • Китай
    • Взаимоотношения
    • Общество
    • COVID-19 и Ваксинация
    • Комунистически режим
    • Отнемане на органи
    • Човешки права
  • Култура и изкуство
    • „Шен Юн“
    • Българска история и култура
    • Изящни изкуства
    • Литература
    • Сценични изкуства
    • Традиционна култура
  • Наука и технологии
    • Околна среда
  • Начин на живот
    • Семейство, традиции
    • Здраве
    • Вкусно и полезно
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2021 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Свят
  • Китай
  • Мнения
  • Бизнес
  • Технологии
  • Култура
  • Начин на живот
  • Шен Юн

© 2019 Epoch Times България.