Дмитрий Бортнянски – гордост на три славянски народа
Поколения българи неизменно свързват посрещането на всяка Нова година с тържественото басово “Благоденственное и мирное житие…” на Борис Христов по телевизията и последващия го ликуващ хор “Многая лета!”. Голяма част от нас са убедени, че това е чисто българска църковна песен. Да, тя несъмнено вече е и българска. Но неин автор е великият руски композитор Дмитрий Бортнянски, гений на руския барок и на православната хорова музика. Но като казваме “руски”, трябва да имаме едно наум. Защото той всъщност е любим син на поне три славянски народа.
През 2009 г. в малкото селце Бортне (Бартне) в Южна Полша, недалеч от границата със Словакия, е открит скромен паметник на Дмитрий Бортнянски. Тържеството е свързано и с освещаването на новия олтар на православната църква “Св. св. Козма и Дамян”. Селският свещеник отец Мирослав Цидило възкликва: “Бортнянски се завърна в Бортне!”
Всъщност не е сигурно дали Бортнянски приживе някога е бил в Бортне, макар че фамилията му идва от името на селцето. Неговият баща Стефан (на руски Степан) Шкурат обаче е роден там и по произход е лемко, каквито са всички православни в Бортне. Лемко са малък славянски народ, населяващ граничните области между Украйна, Полша и Словакия. Наричат се още русини или рутени и говорят русински език. И така, на младия Шкурат му омръзва животът на село. А и занаятът му на търговец го отвежда доста на изток, в град Глухов, днес в североизточната част на Украйна, а в средата на ХVІІІ в. – столица на т.нар. Хетманщина или Запорожка войска, територия с особен по-свободен статут в рамките на Руската империя. Там Степан сменя простонародната си фамилия на Бортнянски, което намеква за благородно потекло. А скоро среща една истинска руска благородница – Марина Толстая, принадлежаща към небезизвестния руски дворянски род, дал на света и Лев Толстой. Жени се за нея и от брака им на 28 октомври 1751 г. се ражда отроче от мъжки пол, наречено съвсем логично Дмитрий (на украински Дмитро). И как иначе, като идва на бял свят два дни след празника на св. Димитър?
Талантливото момче отначало учи в Глуховското певческо училище. Там го забелязва италианският бароков композитор Балдасаре Галупи, който по това време е капелмайстор при руския императорски двор. По препоръка на Галупи, едва навършил 17 години, младият Бортнянски печели художествена стипендия да следва в Италия. Вече 28-годишен, Дмитрий Степанович се връща в Русия и става придворен капелмайстор на императрица Екатерина Велика в Санкт Петербург.
Творчеството му е обемисто и интересно – пише опери и оркестрови композиции, но остава в историята най-вече с духовните си православни хорови творби. Някои от най-популярните сред тях са рождественският концерт “Слава в вишних Богу” и великденският “Да воскреснет Бог”, както и обичаната в целия славяноезичен православен свят “Многая лета”. Той е и първият композитор в Руската империя, чиито творби излизат отпечатани. Заради мелодичността им и богатите хармонии днес го наричат “руския Моцарт”, но приживе е известен като “Орфей от река Нева”.
Музиката съпътства Дмитрий Бортнянски до последния му час. Той умира на 28 септември 1825 г. – точно месец преди да навърши 74 г., под звуците на своя духовен концерт “Вскую прискорбна еси, душе моя”. Изпълнен е по негова молба в дома му в Санкт Петербург от неговата хорова капела, която ръководи цял живот.
Юлиана Танчева е филолог славист, редактор в „Доли Медия Студио“ и преводачка от полски, английски и руски език. Освен с езиците, e свързана и с музиката в най-разнообразните ѝ форми и под най-различен ъгъл. Била е главен редактор на най-голямото българско рок списание “Ритъм”, а от пет години насам пее в Българската хорова капела “Проф. Георги Робев”.
