• За нас
  • Пишете ни!
събота, 5 юли, 2025
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало България

Трети март – противоречивият национален празник

отЛилия Костова
3 март , 2022
Трети март – противоречивият национален празник

Кадър от представление на първокласници от училище "Свети Климент Охридски" в Добрич, посветено на Трети март-национален празник на българия преди 1944 (снимка: dobrudja.tv)

Още от обявяването му за национален празник през 1990 г. Трети март поражда в българите противоречиви чувства. Първо – този празник не е повод за национална гордост. Той дори няма къде да бъде честван – Сан Стефано (днес Йешилкьой) е градче, което няма нищо с България. Затова празнуваме на връх „Свети Никола“ в прохода Шипка, макар че боевете там се водят всъщност през август 1877 г. И второ – Трети март идва да замести комунистическия Девети септември, на който българският народ в продължение на 45 години е задължен да изказва към руския благодарност за второто си освобождение. И понеже с разпадането на Съветския съюз се разпадна и митът за второто освобождение, бе извикан споменът за първото. Само че повечето български граждани са съвършено наясно с пълния абсурд на т.нар. „второ освобождение“, чийто гротесков символ продължава да стърчи в центъра на София, а и в центровете на всички големи български градове. И заместването на второто освобождение с първото дойде малко в повече. Все пак един народ с история от 1300 години има достатъчно поводи за гордост, различни от тази дата, свързана с една противоречива „освободителка“.    

Но да се върнем към фактите. За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението – като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори – Освободител не само за българите, но и за всички руски крепостни селяни. От 1888 г. празникът започва да се чества като Ден на Освобождението на България от османска власт. След 1944 г. Трети март, разбира се, е забравен – все пак царска Русия не е славният комунистически Съветски съюз. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод на 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно, през 1988 г. отново е обявен за официален празник, а през 1990 г. с решение на Великото народно събрание датата става национален празник на България.

sveti nikola
Паметникът на свободата на връх „Свети Никола“ в прохода Шипка е финансиран с доброволни дарения от българския народ. Основният му камък е положен на 24 август 1922 г., а готовият паметник е открит тържествено от Цар Борис Трети на 26 август 1934 г. (снимка: wikipedia.bg)

Освен на Шипка, този ден се чества тържествено и в столицата София. Вдига се националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния войн в София, в памет на българските воини, загинали за освобождението на Отечеството. Вечер на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II, се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на руските, финландски, румънски и украински офицери и войници, оставили костите си по българските бойни полета през 1877-78 г. И това, разбира се, ще продължи. Българите умеем да изказваме благодарност. Особено ако някой не ни кара да го правим насила.

Има много спорове кой да бъде националният празник на България. Но всъщност няма нужда да откриваме топлата вода. Достатъчно е просто да погледнем към историята преди 1944 г. Тогава националният празник на България е 24 май – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Това е и празникът, който показва величието на българския дух, успял да съхрани себе си през дългите и бурни 13 века от началото на българската държава. За да бъде тя жива и днес.

Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и не отразяват непременно възгледите на “Епок Таймс България”.

Споделете тази статия

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ЧЕТЕНИ ДНЕС

Панирани тиквички по гръцки

Хрупкави пържени тиквички по гръцки

0
0
Оригинален родопски пататник

Вкусен родопски пататник на тиган – лесна рецепта

0
0
Селска агнешка чорба на баба

Селска агнешка чорба с ориз

0
0
signal 2025 07 05 134757

Адв. Румяна Ченалова: Борейки се за лева, защитаваме българската идентичност

0
0
печено агнешко на фурна с фолио

Сочно агнешко с картофи на фурна

0
0
Йорданка Фурнаджиева от издателство „Ентусиаст“, Любен Маринов – автор, и Александър Маринов-Санчо – преводач на „Маските, които носим“ на представянето на романа на 18 март 2025 г. в Книжен център „Гринуич“

„Маските, които носим“ – дебютният роман на българо-американския писател Любен Маринов  

0
0
Георги Сираков (личен архив)

Тайната на Словото

0
0

Свързани Публикации

signal 2025 07 05 134757

Адв. Румяна Ченалова: Борейки се за лева, защитаваме българската идентичност

0
0
Пътна полиция

Край на своеволията в аварийната лента

0
0
Министър Георги Георгиев (https://justice.government.bg/)

Приети са законодателни промени за премахването на България от „сивия списък“ за пране на пари

0
0
unnam6ed

Нови протести в София срещу въвеждането на еврото

0
0
image 2025 06 28 212512284

Радев от Панагюрище: Твърденията за прием на еврото без поскъпване са подигравка с хората

0
0
Най-големият цифров фотоапарат в историята направи първите си снимки на Вселената

Най-големият цифров фотоапарат в историята направи първите си снимки на Вселената

0
0
Европа е обхваната от гореща вълна - избухват горски пожари във Франция и Турция

Европа в плен на горещини – избухват пожари във Франция и Турция

0
0
Нарастват въпросите около смъртта на студент по медицина, който разкри търговия с органи в китайска болница

Съмнително самоубийство на студент по медицина, обвинил китайска болница в търговия с органи

0
0
unnam6ed

Нови протести в София срещу въвеждането на еврото

0
0
Западните батерийни технологии се опитват да заобиколят китайското господство върху минералите

Стартъпи с нови батерийни технологии се опитват да са независими от Китай и контрола му над минералите

0
0
Следваща публикация
Изглед към разрушения площад пред кметството на град Харков на 1 март 2022 г. Харков е рускоговорящ град в близост до руската граница с население 1.4 милиона души (снимка: Сергей Бабок/ AFP чрез  Getty Images)

Украински експерти очертават петте възможни изхода за руската инвазия

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини
  • Направете дарение

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията

Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове

Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.

Epoch Times Bulgaria