Осем дни след т.нар. от Путин “специална военна операция” група водещи украински експерти посочват възможните изходи от конфликта, докато в европейските градове не спират да се сипят снаряди.
Цивилните бягат от катастрофата, която оставя части от Харков и Киев изпепелени, докато семействата се крият в мазетата и в бункерите, наследени от времето на Съветския съюз.
“Баща ми празнува в мазето своя 67-ми рожден ден, докато се криеше от бомбите, казва Роман Шеремета за англоезичния „Епок Таймс“. Шеремета става бежанец по случайност, след като напуска Украйна по работа точно след инвазията на 24 февруари.
Членовете на семейството му все още са в Киев, откъдето е невъзможно да се евакуират, защото руските войници стрелят и по цивилни.
“Навсякъде съобщават за хора, убити на улицата. За руснаците разлика между военни и цивилни няма”, казва той.
Шеремета е ректорът основател на Американския университет в Киев, професор по икономика, наскоро назначен за съпредседател на Украинско-Американския Дом, тинк танк на икономически анализатори.
Неговият екип включва Валерий Пекар, бивш член на Съвета за национални реформи и съосновател на гражданската платформа „Нова Крайня“; Михайло Виницкий, доцент към Факултета по социология и бизнесучилището „Киев – Могила“; Андрий Длигач, професор по икономика и създател на компанията за пазарни проучвания „Advanter Group“.
Сценарий 1: Опит за блицкриг
Според експертите на Шеремета това е бил първоначалният план на Путин. Но то не се случи. Когато украинският президент Володимир Зеленски отказа предложението на САЩ да го евакуират на 26 февруари с думите: „Битката е тук. Не ми трябва превоз, а амуниции“, огънят на съпротивата се разгоря дори по-силно и фразата на Зеленски се превърна в боен вик, подет от цялата нация.
Когато нападението на Русия навлиза във втората си седмица, на 3 март Зеленски направи видео обръщение, в което казва, че отбраната на Украйна е стабилна, но бомбардировките от полунощ не са спрели и за миг.
“Нямаме какво да губим, освен свободата си”, каза украинският президент, а сега воин. Зеленски добави, че страната му получава оръжие от съюзниците си всеки ден.
Нито украйнските военни, нито гражданите имат намерение да преклонят глава пред нападението на Русия, смята Шеремета, и силната съпротива напълно е провалила плановете на Путин просто да прегази страната и бързо да превземе столицата Киев.
“Няма как това да се случи сега”, казва Шеремета.
Сценарий 2: Сенките на Сирия
В проточилия се конфликт в Сирия с начало през 2011 г. ролята на Русия е много подобна на начина, по който тръгват да се развиват маневрите в Украйна.
Путин се намеси в Сирия през 2015 г., като продаваше оръжия на сирийския президент Башар ал-Асад. Руското правителство продължава да подкрепя продължаващата война в Сирия, без да страда от “нарастващи загуби”, предсказвани от мнозина, включително Антъни Блинкен, тогава заместник държавен секретар. На 15 февруари министърът на отбраната Сергей Шойгу посещава в Сирия, за да отклони вниманието от военните учения, които мнозина разглеждат като подготовка за нападение над Украйна,
“Това е изкривена теория за света … безкрайно състояние на война”, казва Шеремета. Според него вероятността за този сценарий е много вероятна. Украинските анализатори приемат, че Русия ще продължи да използва тежка артилерия за бомбардиране на градове, унищожавайки ресурси от двете страни.
“Путин по-скоро би съсипал собствената си икономика, отколкото да отстъпи“, обяснява Шеремета.
Той казва, че за да поддържа военната машина, Путин ще продължи да мобилизира гражданите си и да смазва всички антивоенни действия на фронта у дома твърдо и брутално.
Потушаването на антивоенните протести от Кремъл не спира от 24 февруари. Агенти на силите за сигурност досега са арестували 7678 демонстранти в над дузина руски градове, защото искат нападението в Украйна да спре.
Сценарий 3: Трета световна война
На 27 февруари, когато Путин нареди пълна бойна готовност на ядрения арсенал, Украйна и целия свят затаи дъх.
На 2 март руският външен министър Сергей Лавров излезе с изявление, че Третата световна война ще бъде „ядрена и разрущителна”.
Шеремета допуска тази възможност, ако Путин не може да постигне целите си и го обземе отчаяние. Тогава би могъл да ескалира заплахите с ядрено оръжие.
“Например той [Путин] може да каже, че Украйна е бомбардирала Чернобил, който е под руски контрол и да го използва като претекст да нанесе ядрен удар“, казва той.
На 24 февруари силите на Путин поемат контрол върху Чернобилската ядрена централа, което съветникът на украинския президент „съвършено безсмислена атака“. Шеремета приема за нищожни шансовете на Москва да изиграе ядрената карта, тъй като това би означавало края на Русия като нация.
“Путин би изгубил всичко. Всеки инициирал това [ядрен удар] ще бъде осъден от историята завинаги.“
Сценарий 4: Дипломацията ще възтържествува
Вторият кръг от мирните преговори между Русия и Украйна се проведе на 3 март, след като при първия кръг на 28 февруари не се постигна спиране на огъня (вторият кръг договори такова, но то не успя да се случи – бел.прев.).
Екипът на Шеремета отбелязва, че дипломатическото решение продължава да е опция, предвид големия натиск на западния свят и сриването на руската икономика заради тежките санкции. „Хората в Русия губят спестяванията си буквално за дни“, казва Шеремета.
Руските фирми масово уволняват служители и затварят врати в разгара на настъпилата икономическа криза.
“Това включва и Северен поток 2, който е уволнил всичките си служители и е подал иск за обявяване в несъстоятелност“. (Информацията е потвърдена от Франс прес и БНР – бел.прев.)
Шеремета казва, че в Русия в момента не могат дори да се купят долари като буфер и че пред банкоматите в големите градове има големи опашки.
“Нека бъдем честни – това е трагедия и за руснаците.”
Сценарий 5: Въстание отвътре
Някои анализатори вярват, че в резултат на тежките санкции и големите загуби на жива сила в Украйна недоволството в Русия ще расте и самото обкръжение на Путин ще го отстрани от власт.
“Той твърди, че нападението върви по план и че няма човешки загуби, но украинската армия залавя пленници и им позволява да се обадят у дома. И се чува как никой от тях не е знаел, че отиват в Украйна като завоеватели“, казва Шеремета и добавя, че конфликтът ще оказва влияние на все повече руски граждани.
Има доклад, според който от началото на нападението в Украйна са убити над 7000 руски войници. Според Шеремета вероятността именно това да бъде изходът нараства главоломно в тези дни. “Изглеждаше невъзможно само преди няколко дни, но нещата се променят“, казва Шеремета.
