Д-р Ашраф Елфаки: България е моята втора Родина

Войната в Судан не трябва да остане „забравената война“

Евакуираният в България судано-български лекар д-р Ашраф Елфаки разказва за преживяното от него след избухването на войната в Судан, за причините и следствията от нея и за възможостите за възстановяване на мир там.

Кой е д-р Ашраф Елфаки?

Можете да го срещнете, докато се разхожда с велосипеда си в столичния квартал „Гео Милев“. На гърба си носи раница, от която се подава главата на симпатично кученце, порода померан. Обича този квартал, защото в него се намира ИЧС (Институт за чуждестранни студенти), където е преминал един от най-щастливите периоди в живота му.

Д-р Ашраф Елфаки е роден на 29.02.1968 година в Омдурман, националната столица или сърцето на Судан, откъдето тръгват най-важните исторически и древни родове в страната. Баща му е бил професор по неврология и психиатрия в Лондон и Москва. Сестра му Амал е магистър по семейни науки, а сестра му Амани е професор по анатомия в Турция. Завършил е медицина през 1998 година в Медицински университет (МУ) – София. Оттогава е и български гражданин, благодарение на Указ, подписан от тогавашния президент Жельо Желев – покойната му първа съпруга Десислава Махмуд, негова състудентка, специалист по акушерство и гинекология, е българка от смесен брак между българка и суданец. С нея имат син, Маджит, завършил ПГС (промишлено и градско строителство) във ВИАС (сега УАСГ – Университет по архитектура, строителство и геодезия) в София. Втората му съпруга Нада Али е магистър по диетология.

Д-р Елфаки е свидетел на промените, извършени в България в края на миналия век, тъй като от 1991 година живее в София. Преживял е заедно с нас голямата тогавашна криза с режима на електрозахранването и липсата на хранителни продукти по магазините. Оттогава се чувства наполовина българин.

След завършването на образованието си, заедно със семейството си, се завръща в Судан, където живеят спокойно, проправяйки собствения си път, в столицата Хартум, разделена от р. Нил на три части: Омдурман, Бахри и Хартум.

В Судан д-р Елфаки специализира дерматология. Воден от младежкото си желание да стане пилот и от любовта си към пътуванията, преминава обучения по авиационна медицина и придобива право да се грижи за хора, нуждаещи се от помощ във въздушни условия, по време въздушна евакуация с търговски самолети на авиокомпании или със специални въздушни линейки. За първия курс по специалността е избран с конкурс от KLM (Холандските кралски авиолинии), където известно време работи. Следват курсове в Амстердам и редовни – в Париж. Работил е като лекар на Kenia Airways (Кенийски авиолинии), Qatar Airways (Катарски авиолинии) и на Turkish Airways (Турски авиолинии) в Судан, както и на частни въздушни линейки в Саудитска Арабия, Египет, Етиопия и Кения. Бил е и един от лекарите на Lufthanza (най-голямата немска авиокомпания) в Хартум. Той е първият лекар, придобил такава специалност, в Судан. Впоследствие предава опита си и подготвя специализиран персонал за евакуация на пациенти.

Д-р Елфаки натрупва дългогодишен опит в управлението на частни болници, създава много връзки в чужбина и печели доверието на международните медицински застрахователни компании, тъй като отговаря за повечето чужденци, работещи в различни части на Судан.

В периода 2003 – 2020 година заема поста изпълнителен директор на болниците „Докторс клиник“ и “Алфоад Хоспитал”, всяка от които с около 300 души медицински персонал. Това са най-големите частни болници в Судан, станали основа за изграждането на много такива.

След 2020 година стартира собствен бизнес в Судан, създавайки компанията Simple Solution for Trading and Administration Services Co. Ltd с основни дейности разработване на общи планове за управление на болници със слабо управление или липса на административен план, внос и продажба на кислородни генератори за болници и представителство на турската компания, която ги произвежда, Eryğit. Макар и трудно, собствената му компания успява да се утвърди на пазара.

„За съжаление, всичко, което постигнах за близо 25 години, рухна за 1 час“, казва д-р Елфаки и започва разказа си за преживяното от него след започване на войната в Судан.

Избухване на войната в Судан и евакуация

„В 9.00 часа на 15 април 2023 година излязох от къщи и тръгнах за работа, както обикновено. Беше събота по време на Рамазан, когато спим до късно заради молитвите през нощта. Улиците бяха празни. Не видях нито един войник, нито един танк, не чух стрелба, нямаше нищо необичайно. Стигнах до детската болница „Бараа“ в центъра на Хартум.

Моята фирма беше неин, както и на други болници консултант по отношение на административната дейност. Бях заместник генерален директор на тази болница по медицинските въпроси. Паркирах колата си в подземния паркинг и излязох от него. В този миг избухна войната. Представете си: едно мигване и избухна. Не пожелавам дори на най-големия си враг да изживее това, което изживяхме!

Оставих колата си в подземния паркинг. Не знам какво е станало с нея. Участвах в организирането на евакуацията от болницата на многобройните пациенти–деца, на придружителите им и на персонала. Трябваше непременно да ги изведем оттам, защото болницата се намираше в центъра на града, към който беше насочено ужасното нападение. Една от сестрите беше ранена в крака в резултат от летежа на заблудени куршуми и това създаде хаос сред медицинския персонал, който беше основно млад. Трябваше да се действа бързо, обмислено и мъдро. На по-големите деца раздадохме лекарства и ги изпратихме у дома. С екипа ми изготвихме план за евакуация на останалите по различни места според състоянието им в една от частите на Хартум – Омдурман, където войната все още не се беше разраснала. Около 4 – 5 новородени деца в кувьози свистяха куршуми, влизащи през прозорците. Първоначално медицинските сестри ги свалиха на ниските етажи, срещуположно на страната, от която идваха изстрелите.

Впоследствие и те бяха евакуирани в болница в Омдурман. Целта ни беше в „Бараа“ да не остане никой, за да запазим всички животи и да я затворим. За организацията на цялото извеждане на хората оттам един – два дни по-късно дадох интервю пред BBC.

Около 22 часа, когато военните действия намаляха, заедно с колеги, излязохме от болницата. Тръгнах към дома, където бяха останали кучето и котката ми (Тимо и Саша) . Извървях пеша около 10 км – на зигзаг, за да се пазя от изстрелите. Съпругата ми Нада излезе заедно с мен сутринта и се запъти към болница в Южен Хартум, където работи като диетолог. Тя така и не можа да се завърне у дома“.

Прибирайки се, д-р Елфаки започва веднага да събира багажа си, следвайки съвета на своя съседка, работеща в ООН по подготовката на паспорти, университетски сертификати и други важни лични документи.

„Живея на 5-ия етаж в блок, в който 33-те апартамента бяха пълни със суданци и чужденци, включително жени и деца. Всичките ми съседи трябваше да бъдат евакуирани. Започнахме да изготвяме план. Вкъщи се придвижвах чрез приплъзване по пода, защото чувах куршумите в близост до прозорците. Мъжете от много домове отсъстваха и трябваше да се погрижим за евакуирането на жените и децата им.

Сред съседите ми имаше американци, работещи в посолството на САЩ, французи, руснаци, мароканци. В Судан чужденците предпочитат този квартал, Аламара, поради близостта му до летището и наличието в него на много офиси на посолства, международни компании и чуждестранни организации.

Ден по-рано, на 14 април 2023 година, д-р Елфаки окачва на стената в дома си новозакупена, ръчно изработена декорация и я фотографира. Признава, че обича красивия вътрешен дизайн и украсите. „Ако знаех какво ме очаква, щях ли да се занимавам с това ден по-рано?“, пита се, и продължава да разказва:

„Апартаментът ми се намира срещу аерогарата, където се помещава администрацията на армията. От прозорците ми могат да се наблюдават военните действия, които се водят точно там. Закупих това жилище на много висока цена, заради сигурността, която предполагах, че ще имам в един от най-луксозните квартали на Хартум: в непосредствена близост е посолството на Саудитска Арабия, до което някога се намираше българското посолство; срещу блока ми е резиденцията на канадския посланик; в апартамента под моя живее консулът на Саудитска Арабия. Това място ми изглеждаше най-сигурното, а се оказа най-опасното“, казва, усмихвайки се, д-р Елфаки.

Чувството за хумор му помага да разкаже по-лесно случилото се.

Евакуиране от Судан и спасяване в България

След евакуирането на съседите му д-р Елфаки получава обаждане от българина Чавдар Стоянов, с когото го свързва повече от 20-годишно приятелство. Благодарение на него е евакуиран от мисията на Европейския съюз, евакуираща европейски граждани. С помощта на българското МВнР (Министерство на външните работи) със самолет на германската армия на 26 април 2023 години д-р Елфаки и съпругата му Нада са откарани до военна база на европейския съюз в Йордания. За съжаление, кучето и котката му не са приети на борда на самолета и се налага да ги остави при свои приятели.

От Йордания са извозени до Франкфурт в Германия, където, благодарение на българското му гражданство, са приети в Българското консулство. На съпругата му е издадена виза по спешност.

„Така започнахме да изграждаме нашия нов живот“, въздъхва д-р Елфаки. „Както вече казах, бях изгубил всичко за миг – пари, документи, престиж… Започнах от начало. Останала ми беше само професията. Проф. д-р Д. Буланов, деканът на Медицински факултет към МУ-София, ми съдейства за преиздаване на дипломата ми.“

В продължение на 6 месеца д-р Елфаки е в шок. Вярва, че войната всеки момент ще спре. 1 година и 4 месеца по-късно обаче не вижда светлина в тунела. „В подобни ситуации, както е видно навсякъде по света“, казва медицинският специалист, „плаща народът“. Той е категоричен, че политиците, които допускат да избухне една война, не мислят за народа. За тях и за войниците тя е просто работа. „Дали си богат или беден, образован или не, е без значение, щом плащаш цената на една война“, убеден е той. Вярва, че всеки проблем може да бъде разрешен по начини, различни от войната, и страда за ужасното положение, в което се намират сънародниците му в Судан. Само няколко града са незасегнати засега там. В един от тях живеят едната му сестра и синовете й – лекар и студент по медицина, и дъщеря й, която също е щяла да учи медицина. 90% от роднините му са разселени в Дубай, Саудитска Арабия, Катар и най-вече в Египет. Мечтае да се съберат отново.

Кой воюва в Судан?

„Воюват суданци срещу суданци“, заявява той. „От една страна е групировката, наречена RSF (The Rapid Support Forces, в превод „Сили за бърза подкрепа“ или СБП) – част от бившата военна диктатура в Судан, а от друга – държавната армия на Судан (Сили на Судан или ВСС). RSF всъщност е част от Суданската армия. В миналото, по времето на бившия диктаторски режим, беше специална част за бързо реагиране.

Конфликтът между двете групировки е борба за власт и за богатството на страната. Судан притежава най-голямото количество злато в света. Копаеш 10 метра в земята на някои места и намираш злато, петрол, ураний. В Судан има 170 милиона акра обработваема земя и повече от 130 милиона глави добитък. Страната е богата и на смолата, от която се добива гума арабика, влагана в почти всички хранителни продукти, както и в напитки като Coca Cola, Pepsi и т.н. 70% от световното производството на гума арабика се намира в Судан. Нейното най-важно приложение е за ракетно гориво, тъй като не замръзва при ниските температури в по-високи атмосферни условия.“

Причини за войната

Д-р Елфаки оценява като голяма грешка падането на ислямския режим на Омар Хасан Ахмад ал-Башир в Судан през 2019 година и го определя като фактор за сегашната война.

Спомня си как всички са плакали от радост при победата на тогавашната революция, подкрепена от много държави: САЩ, Англия, Франция и т.н. Убеден е обаче, че когато се извършва революция, трябва да има готови институции и хора, които да заменят предишните. „За съжаление“, казва, „Судан не разполагаше с такива. Затова революцията излетя“ и прави паралел с подобни събития, произтекли в Тунис, Йемен, Сирия и Либия. „Революцията не означава просто да свалиш диктатора от стола му. Трябват ти нови фигури. Когато ръководиш цяла държава, трябва да имаш готовност за това. Липсата на такава готовност е причина за войната“, убеден е д-р Елфаки.

Той изтъква, че по време на революцията войниците на RSF са наброявали 20 000, а след започването й – 200 000 с включени суданци, войници от съседни държави, както и от някои племена от западен Судан. След като държавите били разделени от политически граници, племената били разделени между тях и една част останали в Судан, а други – в Либия и Чад. RSF също така наема войници от Либия, Южен Судан и Етиопия – хора без работа и без образование.

Д-р Елфаки отбелязва: „RSF разполагат с повече от 36 млрд долара в злато (планина от злато), предоставено им от бившия диктатор Башир, залог за предотвратяване на евентуален преврат от страна на държавната армия. Хамидти, главнокомандващият RSF, човек, завършил II клас, пое защитата на Башир срещу златото, принадлежащо на държавата. Но какво да очакваме от неграмотен човек, разполагащ с толкова злато, пари и собствена армия… Липсва му власт. Това е в основата на произтеклите събития.“

Според събеседника ни много лоша роля за войната в Судан играят държавите, които подкрепят RSF заради финансови интереси, например Обединените арабски емирства.

„Хамидти разпростря пипалата си както върху африканките държави, така и върху целия свят, благодарение на златото, което притежава RSF. Целта е власт чрез купуване на хора“, казва още той.

Защо войната продължава?

На въпроса „Защо армията на Судан не е способна да победи в тази война?“, д-р Елфаки отговаря, че няма компетентността на военнослужещ, но изтъква очевидните причини за това: „След избухването на войната войниците на RSF завладяха Хартум. Местното население беше евакуирано, а жилищата му – окупирани от войниците на групировката, които се заселиха в тях. Понастоящем те обитават всички домове в Хартум, в провинция Ал-Дженена и в Мъдни. Разграбват покъщнината и я изнасят с големи камиони. Аз например не знам кой се е настанил в моето жилище. Къщата на сестра ми е заета от либийски войници. Логично е, че за да победи RSF, армията трябва да унищожи Хартум. Ето защо не го е направила досега. Това е коварен план. Войниците на RSF присвоиха и около 100 000 автомобила, собственост на цивилно население. Продават ги в други африкански държави като Нигер, Мали, Чад и т.н.“. Д-р Елфаки допълва, че всички банки в Судан са завладени от RSF – парите и ценностите в сейфовете са присвоени от тях.

Като втора причина той изтъква факта, че която и да е външна армия би могла да бъде победена от армията на Судан, но бившата част от нея, RSF, я познава добре и умее да се защитава. Предполага, че войната е била подготвяна дълго преди избухването й на 15 април 2023 година.

Срещу кого е насочена войната и какви са загубите от нея

„Това не е война срещу армията“, сигурен е д-р Елфаки. „Това е война срещу суданския народ. Случващото се в Судан не е далеч от случващото се в Газа. Има връзка между извършителите и жертвите, които заедно защитават своята човечност и достойнство. Целта е да се унищожи Судан, а жителите му да бъдат изселени, малтретирани и доведени до крайна бедност. RSF или „бързата подкрепа“ е фасада, зад която се крият няколко сили, сеещи тероризъм и хаос чрез наемници. Те подложиха тази страна и народа й, известен с толерантността си, на убийства и кланета, на безпрецедентно ниво на ужасяващи престъпления“, споделя той и отбелязва, че повече от 50 000 судански цивилни са убити, 75 000 – ранени, 13 милиона са разселени и превърнати в бежанци, остър глад убива четвърт милион деца и жени, повече от 25 милиона души, включително 14 милиона деца, се нуждаят от спешна помощ, 15 милиона суданци нямат достъп до здравни грижи, тъй като 80% от болниците и здравните заведения са унищожени.“

„Загубите от войната срещу Судан“, продължава статистиката д-р Елфаки, „достигнаха 100 милиарда долара, тъй като 70% от икономическата дейност в страната замря, а дневните загуби се оценяват на около половин милиард долара. Темпът на икономически растеж намаля до -18,3%, а войната доведе до загуба на паунда спрямо долара с 50% от стойността му. Нивото на безработица се повиши до 117,4%, производството на злато спадна от 18 до 2 тона, а суданската хазна загуби приходи от износ на злато, оценени на два милиарда долара.

100 банкови клона бяха разграбени, повече от 38% от средствата и ценностите на банките в Хартум бяха откраднати, а Централната банка на Судан страда от сериозен недостиг на ликвидност поради саботажни операции, извършвани от RSF.

Д-р Елфаки твърди, че войната в Судан не е гражданска и че групировката RSF няма възможността да води война от такъв мащаб без подкрепата на външни сили, снабдяващи я с оръжия, с човешки и финансови ресурси, за да продължава престъпленията си. Във всичко това той вижда намерение страната да бъде унищожена, разделена на части и да й бъде отнето правото да се самоуправлява – нещо, за което предстои да се борят и други африкански крайбрежни държави.

„Арабите провалиха Судан, както провалиха Газа“, казва още д-р Елфаки, „а някои от тях участваха в заговори срещу него, както и срещу Газа, не осъзнавайки, че с това се самоунищожават, сеят хаос, от който няма как да избягат в бъдеще. УНИЦЕФ определя войната в Судан като най-голямата световна криза в наши дни.“

Как да бъде спряна войната?

„Постигането на мир в Судан изисква присъствието на сериозни посредници, отговарящи на условията за неутралитет, добри намерения и твърдо желание за постигане на справедлив мир, постигащ стремежите и желанията на суданския народ, зачитащ суверенитета инезависимостта на Судан и защитаващ суданците от потисничеството на престъпните милиции“, отбелязва д-р Елфаки и подчертава опасността от интернационализиране на конфликта заради интересите на САЩ, Русия и Иран там. Вижда изход от войната в преустановяване на подкрепата на RSF от Обединените арабски емирства и останалите африкански държави.

До какво може да доведе войната в Судан?

Д-р Елфаки споделя, че суданците не обичат да говорят за своята болка. „Те мълчат и плачат. Търпението е част от тяхната народопсихология, но може да стане причина за заличаване на историята им, а тази война да бъде наистина „забравена“, както някои вече я наричат“, казва още той.

„Ако войната в Судан продължи, мирът във всички африкански държави ще се наруши. Като резултат много хора ще емигрират в Европа. Това ще се отрази и върху САЩ. Ето защо САЩ и Европа трябва да се намесят, за да спрат изкуственото продължаване на войната в Судан“, категоричен е събеседникът ни.

Животът продължава, както и мислите за Судан

Днес д-р Елфаки работи в Спешно отделение на МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище. Щастлив е, че практикува отново любимата си професия. Ежедневно пътува от София до там със служебния транспорт на болницата.

Не спира да мисли за Судан, за неговото благоденствие преди войната, за добрите си сънародници, известни с голямото си гостоприемство. Описва родината си като много красива. Преди да се раздели с референдум през 2011 година на Южен (с 99% християнско население) и Северен Судан (с 99% мюсюлманско население), тя е била най-голямата държава в Африка. „За нас Судан е рай, в който има всичко“, казва д-р Елфаки. „Сега там е дъждовно, а зимата наподобява пролетта в България.“

Отбелязва, че културно-историческото наследство на Судан е много богато, но по време на доскорошната диктатура туризмът там не е бил добре развит и ето защо това не е достатъчно известно. „Суданските пирамиди например са повече на брой от египетските. В Судан се срещат Бялата река, идваща от Уганда, и Синята река, идваща от Етиопия. Те наистина са в тези цветове. На едно изключително красиво място в Хартум се обединяват в най-голямата река в света – Нил.“

Благодарности

Благодарен е на Аллах и на българите, които са допринесли за новия му живот в България, която нарича „моята втора родина“. По негова молба ще ги изредя: Г-н Чавдар Стоянов и семейството му; Министерство на външните работи на Република България и в частност г-жа Мария Габриел и г-жа Кристина Дражева; проф. д-р Д. Буланов, декан на Медицински факултет към МУ, София; д-р Вълкова, д-р Недялкова, г-жа Емилия Петрова и останалия медицински персонал от Спешно отделение към МБАЛ „Уни хоспитал“ в Панагюрище.

Възстановяването му от психическата травма е било немислимо без подкрепата на сина му Маджид, съпругата му Нада, приятелите му Емна, Хосам, Ахмед Аборафиден, Карина и Татяна и на кучето му Дак.

Отлагане на американско-суданските разговори в Кайро на фона на задълбочаващата се криза в Судан

Насрочените за 19 август консултации в Кайро между представители на САЩ и на Преходния суверенен съвет на Судан, оглавяван от командващия суданската армия Абдел Фатах Бурхан, се отлагат, заради разногласия по отношение на състава на суданската делегация, съобщава в. “Судан трибюн”. 

Целта на срещата е била да се обсъди прилагането на Декларацията от Джеда, подписана през май 2023 г. от воюващите помежду си повече от година Въоръжени сили на Судан (ВСС) и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП или RSF). Документът предвижда допускане на хуманитарна помощ за нуждаещите се, свободно движение на мирните граждани, възстановяване на електроснабдяването, изтегляне на военните от болниците. 

Отлагането идва на фона на разговорите в Женева, в които участват САЩ, Африканският съюз, ООН, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Египет и Силите за бърза подкрепа. Суданската армия отказа да се включи, тъй като не е съгласна с присъствието на емирствата, отбелязва още “Судан трибюн”. 

Съвестта на света се пробужда за болезнената реалност в Судан

Американският изпълнител, рапърът Макълмор (McLemore), изненада почитателите си, като отмени договора си за концерта, който трябваше да се проведе в Coca-Cola Arena в Дубай на 4 октомври следващата година.

В официалния си акаунт във Facebook той написа: „Знам, че стъпката може да навреди на работата ми, но след внимателно обмисляне, много разговори и запознаване с мнението на приятели, реших да отменя следващото си шоу в Дубай, докато ОАЕ (Обединени арабски емирства) спрат да въоръжават Силите за бърза подкрепа, защото ситуацията е… Судан е ужасяващ и светът не го осъзнава“.

Публикацията беше последвана от милиони съобщения, възхваляващи го заради позицията му.

„Светът гледа“, писа по повод войната в Судан специалният пратеник на САЩ за страната Том Периело.