Босите бегълци, влачейки децата си, разказват на света историята на сложния судански провал: провал на държавата, провал на елитите и провал на съвестта
Ал Фашер не просто падна този път. Беше отведен за клане. Град, изтощен от история на кланета и натежал от предателства. Оставен сам да посрещне последната си участ под краката на милицията, без армия да го защитава и без човешка съвест, която да се събуди от виковете му.
Миризмата на смърт се смесва с праха по улиците, а къщите, които разказваха истории за обикновени хора, се превърнаха в гробове без надгробни плочи.
Организацията „Меншад“ разкри за масово убийство и систематично прочистване на близо две хиляди невъоръжени цивилни, които не носеха нищо друго, освен старата си болка.
Дори младежите, които стартираха инициативите „Такая“ (за обществени кухни) и хранеха гладните през повече от петстотинте дни на обсадата, бяха убити безмилостно. Това не е война, а мръсна комедия, в която адът се разиграва на земя, умираща от жажда за справедливост.
Всеки, който се е опитал да избяга от града, е бил убит по пътя; няма разлика между жена, старец и дете. Смъртта се раздава справедливо на всички, на фона на пълното мълчание (до написването на този доклад) от страна на властите в Порт Судан, тези, които би трябвало да са „носители на каузата“.
Босите бегълци, влачейки децата си, разказват на света историята на сложния судански провал: провал на държавата, провал на елитите и провал на съвестта. Те казаха, че колите на СБП (Силите за бърза подкрепа) са ги преследвали като ловни кучета, и че тези, които не са били убити по пътя, са умрели от жажда или страх.

Още от тъмното време на Башир, Дарфур кърви. Десетилетия на кръв и изоставяне, на милиции, хранени с омраза, за да растат, и на армии, които мълчаха, докато престижът им не се стопи. Предполагаше се, че армията ще се поучи от грешките на миналото, но ето, че днес оставя гражданите си сами да посрещнат съдбата си. Официалният говорител на „Съвместната сила“, която обеща защита, падна убит, след което настъпи мълчание върху труповете, които не намериха кой да ги погребе.
Дори така нареченият управител на региона, Мини Арко Минави, намери само думи. Той каза, че „падането на Фашер не означава да се пропилее бъдещето на Дарфур“, но Фашер вече беше пропилян, изоставен сирак на открито. Координационният комитет на съпротивата във Фашер му отговори в изявление: „Историята ще запомни, че Минави, Джибрил и Абдула Яхия предадоха другарите си, а Ал Бурхан предаде войниците си“.
В Дарфур живеят около девет милиона и половина души върху земя, която се простира на половината от територията на Египет, богата на петрол, злато, уран и с една пета от богатата фауна на Судан. Но въпреки богатството си, тя е забравена в сметките на властта, захвърлена като тежко бреме в паметта на нацията.
Само в Тауила са пристигнали над три хиляди разселени лица, които живеят без вода, храна и лекарства, сякаш са човешки останки, изгубени в пустинята на справедливостта.
Международните изявления продължават на дървен и студен език от Лондон, Вашингтон и Берлин; тревожни думи, които не връщат живота на убитите и не спират кървенето.
Групи и партии като „Сумуд“, „Суданският конгрес“ и разединени граждански лидери осъдиха актовете на убийства и терор, но осъжданията не хранят гладните и не защитават бягащите.
Във видеоклипове журналистът Маамар Ибрахим е показан задържан от милицията. Очите му разказват всичко: страха, унижението и желанието за спасение от родина, която убива децата си, а след това се отрича от тях. Безсмислена смърт и изтощени души, погубени в тази огромна лудост.
След малко хората ще се отдръпнат от случващото се във Фашер, за да последват ново „убийство“ на друго място. Верига от трагедии, за която носят вина онези, които безсъзнателно повтаряха: „Само напред!“, и които призоваваха за ескалация до последния боец, в противовес на тези, които призоваваха за прекратяване на боевете и спасяване на кръвта. Това е жътвата на вашите ръце и вашата глупост, не я хвърляйте върху цивилните, които от първия изстрел молеха за помощ в името на разума и милосърдието.
Фашер падна в ръцете на престъпниците, но това, което наистина падна, е последната останала идея за родината. Родина, която е оставила на децата си завещание от пепел: че смъртта е съдба на бедните, а спасението е за силните и за синовете на дяволските „Киззан“ (Ислямисти).
Дарфур, земята, която от десетилетия мечтае за мир, днес се озовава пред кучетата на разрушението. И сред стоновете на майките в бежанските лагери се надигат въпроси без отговор:
Кой ще пише за този злополучен регион, който умира два пъти? Веднъж – от куршумите на милицията, и втори път – от мълчанието на тези, които твърдяха, че са способни да защитят хората, богатството и историята.

И кой ще пише за това, че вторият командир на милицията RSF (The Rapid Support Forces – Сили за бърза подкрепа) Абделрахим Далго се появи във бронирано превозно средство Vamtac ST5, испанско производство с модификация от ОАЕ (Обединени арабски емирства), което им е било доставено от тях? Стойността му е 416 000 долара и е предназначено за силите на НАТО и страните с голямо финансово влияние. Беше му предоставено, защото се отличава със способността си да избягва в трудни райони и да осигурява защита срещу непреки въздушни атаки.
Д-р Ашраф Елфаки е роден през 1968 г. в Омдурман, националната столица на Судан. Завършил е медицина през 1998 г. в Медицински университет (МУ) – София. Оттогава е и български гражданин, благодарение на указ, подписан от тогавашния президент Жельо Желев – покойната му първа съпруга Десислава Махмуд е българка.
От 1991 г. живее в София и се чувства наполовина българин.
След завършването на образованието си, заедно със семейството си, се завръща в Судан, където специализира дерматология.
В периода 2003 – 2020 година заема поста изпълнителен директор на болниците „Докторс клиник“ и “Алфоад Хоспитал”, всяка от които с около 300 души медицински персонал – най-големите частни болници в Судан.
След 2020 година стартира собствен бизнес в Судан, създавайки компанията Simple Solution for Trading and Administration Services Co. Ltd с основни дейности разработване на общи планове за управление на болници н, внос и продажба на кислородни генератори за болници и представителство на турската компания, която ги произвежда, Eryğit.
След избухване на войната в Судан д-р Елфаки намира убежище в България, работейки в Спешно отделение на МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище.
При посещенията си в Судан е свидетел и предава информация за кошмара на войната там и за трагичната участ на суданския народ.

















