Моето изкуство има едно ясно намерение – да дарява светлина. Да носи цвят, мир, любов и доброта. Да създава един мечтан свят – почти приказен, но толкова необходим в реалността ни
В самия център на София, на ул. „Цар Асен“ 61, сияе Арт галерия „Даниела Стойкова“ (www.dstoykova.com). В сумрака на дъждовния град ни привличат хармонията и светлината от витрината й. Природни пейзажи се усмихват, разкривайки прелестите на 4-сезонна България; влюбени двойки се усамотяват сред тълпи; цветни градини запяват; романтични фенери осветяват селски и градски гледки… А сред тях – самата художничка. Коленичеща, наподобявайки дете насред вълшебен парк, тя ги фотографира. Любезно ни кани. Оприличаваме я на картините й, заради жизнеутвърждаващата сила и доброта, струящи от нея, също както от тях. Иска ни се да разговаряме дълго с нея, както и с тях…
Г-жо Стойкова, какво е изобразителното изкуство за Вас?
Изобразителното изкуство за мен не е просто професия – то е начин на живот, смисълът на живота ми, лична мисия и дори сладка мания. То е онзи вътрешен огън, който ме кара да ставам всяка сутрин с нетърпение и да заспивам призори с боя по ръцете и идеи в съзнанието. Рисуването не е нещо, което правя – то е нещо, което съм. Моето изкуство има едно ясно намерение – да дарява светлина. Да носи цвят, мир, любов и доброта. Да създава един мечтан свят – почти приказен, но толкова необходим в реалността ни. Искам картините ми да носят положителна емоция, позитивна енергия и да лекуват. Да бъдат тихо убежище за душата.
Вярвам, че всяко платно може да бъде прозорец към по-красив свят – свят, който започва вътре в нас.
Обръщам се към всеки човек, който усеща трепета на цвета и светлината. Към всеки, когото моите картини докосват. Изкуството не познава възраст, професия или социален статус – то намира сърцето, което е готово да го приеме.
Как решихте да превърнете рисуването в своя професия?
Пътят ми не беше прав и предварително начертан. Преди години станах студентка по рисуване в Академията АМТИИ в Пловдив – в момент, когато още не знаех какво искам да правя с живота си. Майка ми беше амбициозна и настояваше да взема решение, а на мен това ми се стори най-лесният избор. Една съученичка щеше да кандидатства рисуване и от нея ми дойде идеята.
Винаги съм знаела, че рисувам добре. Но в училище никой не знаеше това – защото никога не рисувах. Всички познаваха таланта на моята съученичка, но не и моя. Може би днес много хора са изненадани от пътя, който избрах.
По-късно се преместих в София и завърших Консерватория с оперно пеене. Музиката беше част от живота ми, но сякаш там съдбата не ми отвори врата. Пътят ми се оказа в рисуването. Може би това е моята мисия – дадена от Бог или от съдбата. Може би така съм най-полезна на света – чрез светлината, която оставям върху платното.
Кои личности са Ви повлияли при формирането Ви като художник?
Най-силно влияние върху мен има мъжът до мен – Георги. Той е човекът, който ми дава мъдри съвети и ме насочва в търговската страна на изкуството – нещо, което ние художниците, често пренебрегваме. Творчеството идва от сърцето, но устойчивостта изисква стратегия. Тук той е моята опора.
Майка ми – с нейния критичен перфекционизъм – също е изиграла огромна роля. Тя ме изгради като работохолик и човек, който не приема посредствеността.
Повлияли са ми и великите художници, които обичам. Като дете рисувах с темперни боички портрети по Леонардо да Винчи – „Мона Лиза“, „Прекрасната Ферониера“. Това беше моят първи урок по красота и съвършенство.
Много харесвам ренесансовите художници – онези велики майстори, които са рисували със съвършенство, дисциплина и почти божествено усещане за хармония. В техните произведения има баланс, дълбочина и една тиха сила, която устоява на времето. Те са ми дали урока, че изкуството не е просто образ, а съвършено съчетание между техника, дух и вътрешна светлина.
От българските автори ме вдъхновяват онези творци, в чието изкуство има светлина и любов. За мен това е най-важното – не просто формата, а енергията, която струи от платното. Картините, които носят топлина, мекота и човечност, оставят следа. Те ми напомнят, че изкуството има силата да променя атмосферата в един дом и настроението в една душа.
Жертвали ли сте нещо в името на рисуването? А какво не бихте жертвали?
Жертвам свободното си време – макар че през последните четири години почти нямам такова. Жертвам излизанията с приятели, безгрижните разходки, шопинга, малките удоволствия, които хората приемат за даденост. За мен няма уикенд, или почивка вечер. Понякога отлагам дори грижата за себе си, защото работата ме поглъща напълно.
Всичко това се засили още повече от момента, в който отворих своята авторска – Арт галерия „Даниела Стойкова“, в която имах удоволствието да се запозная с вас. Тогава отговорността стана двойна – не само да създавам изкуство, но и да изграждам пространство, което да живее, да се развива, да достига до хората. Галерията не е просто място – тя е кауза, ежедневен труд, организация, стратегия и непрекъснато присъствие.
Но истината е, че не усещам това като жертва. Това са приоритети. Когато нещо е твоя мисия, ти не го броиш като лишение – а като отдаденост. Когато вярваш, че чрез труда си създаваш светлина за другите, умората придобива друг смисъл.
Вашите картини вдъхновяват, а какво вдъхновява Вас?
Вдъхновява ме красотата – онази тиха, деликатна красота, която често остава незабелязана в забързаното ни ежедневие. Светлината, която се плъзга по фасадата на стара къща и я превръща за миг в златна приказка. Сенките по калдъръмена улица. Цветовете на залеза, които преливат от огнено в нежно розово и после се разтварят в синята безкрайност. Малките детайли – всичко може да се превърне в история, ако го погледнеш със сърце.
Вдъхновява ме и човешкото присъствие – усмивката на човек, който е намерил своята картина. Онзи момент, в който виждам, че едно платно е докоснало душата му. Това е магията на изкуството – когато между твореца и зрителя се случи тиха, невидима връзка.
Вдъхновяват ме произведенията на други художници, когато видя нещо истински красиво и силно. Обичам да усещам енергията на чуждото вдъхновение – то не поражда конкуренция, а желание да бъда още по-добра, още по-усърдна, още по-истинска. Красотата ражда красота.
Но най-силната ми мотивация идва от обратната връзка. Когато картините ми се харесват, когато намират своя дом, когато стават част от нечий живот – тогава разбирам, че посланието достига. Че светлината, която влагам в платното, продължава да живее отвъд ателието. Това ми дава увереност, сила и нов импулс да създавам. Защото изкуството не е само акт на творене – то е споделяне.
Какво е съотношението между художествените и PR уменията?
Съотношението е изключително деликатно, но и напълно реално – колкото и да ни се иска да вярваме, че талантът е достатъчен, истината е, че без PR умения, без постоянни усилия или без подкрепата на професионалисти срещу заплащане, художникът трудно може да се превърне в утвърден автор. Без тази втора част той остава любител – човек, който рисува за удоволствие след сигурната си работа, но не успява да превърне изкуството си в своя основна мисия и професия.
Днес творчеството не съществува изолирано. Художникът трябва да умее да комуникира стойността на своя труд, да изгради доверие, да поддържа връзка с клиенти, да развива онлайн присъствие, да организира изложби, да работи по сайт, социални мрежи, партньорства. Това е цяла паралелна вселена, която изисква време, дисциплина и стратегия.
Истината е, че работата никога не свършва. Винаги има още какво да се направи – нови проекти, нови идеи, нови пазари, нови хора, до които изкуството може да достигне. Освен създаването на самите картини, стои огромна организационна и комуникационна дейност зад тях.
Да бъдеш съвременен художник означава да носиш две роли едновременно – на творец и на предприемач. И колкото по-успешно се съчетаят тези два свята, толкова по-далеч може да стигне светлината на изкуството.
Как протича денят на един художник на свободна практика?
Денят ми започва с комуникация – връщам обаждания от клиенти, отговарям на имейли. Следва административна работа – фактури, поръчки на материали, рамки, консумативи, опаковки. Давам инструкции на екипа относно опаковането и изпращането на картини и друга работа, която трябва да възложа.
Често работя по сайта – процес, който може да продължи със седмици. Организацията зад едно платно е огромна и невидима за повечето хора.
А когато започна да рисувам… времето изчезва. Почти винаги творя до сутринта. В тези часове светът притихва, а цветовете започват да говорят.
Така минава денят ми – между бизнеса и вдъхновението, между дисциплината и магията.
Кои са техниките и художествените стилове, които предпочитате?
Работя основно с маслени бои – те са моята голяма любов. В тях има дълбочина, благородство и възможност за богата пластика, която ми позволява да изграждам светлина и обем по начина, по който ги усещам. Маслото дава време – време за мисъл, за наслояване, за съвършенство.
Що се отнася до стиловете – харесвам както абстрактното, така и реалистичното и импресионистичното изразяване. За мен рамките не са определящи. С времето съм изградила собствен стил – разпознаваем почерк, в който светлината и емоцията водят. Не се ограничавам в етикети, защото вярвам, че истинският стил е продължение на вътрешния свят на художника.
Защо природата играе главна роля в картините Ви?
Защото природата е съвършена. Тя е красива, вдъхновяваща и дълбоко удовлетворяваща. В нея има хармония, която лекува. Светлината, дърветата, небето, старите къщи, цветята – всичко носи усещане за покой и баланс. Чрез природата мога най-естествено да предам любовта и спокойствието, които искам зрителят да почувства.
Освен от изобразително, кои други изкуства обичате?
Музиката винаги е била част от живота ми. Обичам танците, пеенето и свиренето – те носят различна, но сродна енергия на живописта. Всяко изкуство има своя ритъм и своя дъх.
Слушате ли музика, докато рисувате? Каква?
Докато рисувам – а това често се случва с часове, по-скоро нощем – слушам аудиокниги. Изслушала съм изключително много книги през годините. Те ме държат концентрирана и понякога ме вдъхновяват с идеи, мисли и образи, които по-късно се пренасят върху платното.
Музика слушам по-рядко. Тя не може да задържи вниманието ми толкова дълго, колкото една добра история. За мен словото и въображението, което то отключва, са по-силен спътник в дългите творчески нощи.
Весела Заманчева допринесе с въпроси за това интервю.
