Техеран обяви предварителни оценки за военни щети от 270 милиарда долара, докато властите тепърва започват да изчисляват пълния икономически ущърб
Иранският посланик в ООН Амир Саид Иравани обвини Бахрейн, Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства и Йордания, че са нарушили задълженията си по международното право, като са допуснали територията им да бъде използвана за военни операции на САЩ срещу страната му. Той поиска и компенсация от тях.
В писмо до генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, публикувано в пълен текст от държавната иранска агенция „Ислямска република“ на 14 април, Иравани заяви, че страната „е била подложена на явен акт на агресия“ от страна на САЩ и Израел в нарушение на международното право и Устава на ООН, и че Техеран е действал в самоотбрана.
Писмото е част от размяната на кореспонденция в Съвета за сигурност на ООН, последвала поредица от изявления на Бахрейн, Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства и Йордания. В едно от тези писма Катар заяви, че си запазва правото да отговори „в съответствие с член 51 от Устава на ООН“ – сигнал за потенциално позоваване на самоотбрана. На 11 април страната добави, че е изпратила до ООН вече 14-то поред идентично писмо по въпроса.
Член 51 от Устава на ООН признава „неотменимото право на индивидуална или колективна самоотбрана в случай на въоръжено нападение срещу държава – членка на ООН“.
Доха също заяви, че всички щети и загуби, произтичащи от действията на Иран, ще бъдат оценени от компетентните органи.
В писмото на Катар, изпратено от постоянния представител на страната в ООН Аля Ахмед бин Саиф Ал-Тани, се посочва, че на 8 април Катар е бил подложен на атака със седем балистични ракети и няколко дрона, изстреляни от Иран, като тя отбеляза, че въоръжените сили на Катар са ги „успешно прехванали“.
Тя заяви, че атаката е извършена от Иран, след като на 11 март Съветът за сигурност на ООН прие резолюция, осъждаща „ужасяващите атаки“ на страната срещу регионалните й съседи на фона на бързо ескалиращото насилие в Близкия изток.
Иран отхвърли тази правна интерпретация, като в писмото си от 14 април изтъкна, че „при настоящите обстоятелства“ въпросните държави не могат законно да се позовават на член 51.
„Оттогава нападателите използват териториите на Кралство Бахрейн, Кралство Саудитска Арабия, Държавата Катар, Обединените арабски емирства и Хашемитското кралство Йордания за извършване на актове на агресия срещу Ислямската република Иран“, заяви Иравани. „Поведението на тези държави, които позволяват територията им да бъде използвана от нападателите срещу Ислямската република Иран, се квалифицира като акт на агресия.“
Той добави, че петте арабски държави трябва „да изплатят пълно обезщетение на Ислямската република Иран, включително компенсация за всички материални и морални щети, понесени в резултат на техните международно неправомерни действия“.
Говорителката на иранското правителство Фатеме Мохаджерани заяви, че според предварителни оценки загубите възлизат на около 270 милиарда долара. Това съобщи иранската агенция „Тасним“, като се позова на РИА Новости.
Мохаджерани определи цифрата като „много груба приблизителна оценка“ и добави, че властите ще изчислят по-точна обща сума чрез многоетапен процес.
Първият етап ще включва оценка на щетите по сгради, а вторият – анализ на загубите в бюджетните приходи и последиците от спирането на промишлени предприятия, уточни тя.
ВМС на САЩ въведоха морска блокада на пролива в 10 ч. сутринта по източноамериканско време на 13 април, след като мирните преговори с Иран, проведени в Пакистан през уикенда, приключиха без споразумение. Блокадата засяга единствено корабите, влизащи или излизащи от ирански пристанища, а не търговския трафик, преминаващ през пролива като цяло.
Анализатори предупредиха, че икономическите последици за Иран – и потенциално за световните енергийни пазари – могат да се окажат значителни.
В анализ от 13 април експерти от Rabobank посочиха, че цените на петрола „неминуемо ще скочат“, тъй като пазарите вече залагат на потенциалната загуба на ирански експортни обеми и риска от подновяване на конфликта.
„Американската блокада не е насочена към спиране на потока от енергия и стоки [от страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив] – те и без това не преминават през Иран – но ще попречи на Иран да изнася енергоносители или да внася храни, промишлени компоненти и въоръжение по море“, написа глобалният стратег на RaboResearch Майкъл Еври.
Съветът за сътрудничество в Персийския залив обединява шест големи нефтопроизвеждащи държави, сред които Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства.
„Икономическото въздействие ще бъде огромно. След около 13 дни иранските нефтени хранилища ще бъдат запълнени до краен предел, което ще наложи спиране на добива и крие риск от трайни увреждания на производствените мощности“, предупреди Еври.
