Стабилността е минало, отново сме в период на системен обществен преход
Едва ли има българин, който днес не се пита какви са основните тенденции в обществените ни нагласи преди изборите за 52-ро Народно събрание на 19 април 2026.
За да анализира положението в страната, засягайки вътрешните и външните фактори, формиращи политическата ситуация в България и в Европа, поканихме проф. Михаил Мирчев, собственик и научен ръководител на изследователска Агенция АССА-М (www.assa-m.com), активно работеща от 1993 год.
Проф. Михаил Мирчев е доктор на социологическите науки, преподавател по социология и политология в УНСС (Университет за национално и световно стопанство), СУ „Климент Охридски“, БСУ (Бургаски свободен университет). Автор е на книгата „Социална динамика и цивилизационно разслояване“ от 2009 г., активен анализатор е на политическите събития в България и по света. Подготвя представителен том за Историята на социологията в България, за теоретичния български макро-модел за системата на обществото, за българската школа в социологията от 50-те до 90-те години. Издател е на оригинална българска научна литература.
Проф. Мирчев, какви са основните тенденции в обществените нагласи преди изборите?
На първо място, СТЪПИСВАНЕ. Не възторг, не ентусиазъм, не емоция и не готовност за супергласуване, както стана в Унгария, а стъписване. То е следствие от натрупания наш негативен политически опит, от усещането за липса на убедителна партийна алтернатива, както и от многобройните апокалиптични неща, които се случват през последните два-три месеца в Близкия Изток и Украйна, в Европа и ЕС, по Света като цяло.
Сега вътре, в България, се води огромна кампания да приемем като ПОРЕДЕН СПАСИТЕЛ президента Румен Радев. Но засега рейтинговите проценти са горчиви и показват спихване на еуфорията – имаше предварително очакване през Декември 2025 с над 40%, в средата на Февруари процентите му бяха 33, в средата на Март притеснително спаднаха към 29. В петък, преди изборите, колегите социолози ще извадят последните си рейтингови данни. Моето професионално очакване е, че за Радев и неясната му формация процентите ще бъдат в порядъка на 28–30%. Говоря за реални граждански проценти, преди някакви възможни манипулации, както и преди процентите откъм чужбина.
Ето, виждате, че на нашите избори не става онова, което се случи на изборите в Унгария предишната неделя. Там видяхме зашеметяваща изборна активност от 78%, огромни митинги за подкрепа и после за радост и тържество, видяхме емоционална еуфория, изпаднали в транс танцуващи бъдещи министри. Тук Радев си прави устата: „Моля, гласувайте всички както унгарците в Унгария, аз съм алтернативата, подкрепете ме. Дайте ми и на мен абсолютно мнозинство, за да ви спасявам от предишната олигархия!“. Но тези негови призиви, думите му звучат сухо и не заразяват, не заразяват с емоцията на Петер Магияр в Унгария.
Връщам се към Вашия въпрос. Състоянието на мнозинството избиратели у нас преди неделя е СТЪПИСВАНЕ. Имаше големи очаквания, направиха голяма реклама, изключително много пари се хвърлят в кампанията на Радев, виждаме много хора с черни костюми около него. Всичко това стъписва. Освен това, виждаме, че той лансира ТРЕТАТА ВЪЛНА ЮПИТА, които са образовани на Запад, там са възпитавани на глобализъм и спекулативни финанси, там са обвързани с гигантски банки и корпорации, командироват ги тук като класически „чуждестранни агенти“. Сега за трети път ги докарват у нас от Запад, уж за да ни спасяват, за да спасяват тукашната уж бедна и недоразвита провинция на Европата.
Ние нали помним първата вълна юпита, които дойде през 2001 г. по времето на Царя. Те тогава от 2001 до 2005 каквото можаха направиха на държавната трапеза, после се оттеглиха в свои голям бизнес. От тях на високата политическа сцена до 2009 се удържа само един от тях, имаше прякор „Малкия Мук“. През 2021 спечелилите ИТН точно него лансираха като кандидат за премиер, но обществото се надигна възмутено и те не само него оттеглиха, но сами се отказаха да правят правителство. Втората вълна юпита ни я стовариха също като уж спасители през 2020 – 2021 г., направи го самият Румен Радев. Но те вече поизчезнаха от сцената, разцепиха се, изчезна Кирил Петков и неговата Лена, изчезна Даниел Лорер и още няколко красавици, остана им изпъчен само Асен Василев. Сега ни стоварват третата вълна юпита, финансисти, приблизително същите възпитаници на световните центрове „Харвард“ и „Ситито“ от Лондон, от японски банки.
Какъв ще бъде резултатът, не зная, но няма да бъде 120 депутатски места. Рискът е да бъдат около 90 и под 90 депутатски места, за това вече има международни залагания и много хора играят на този хазарт. Под 90 депутатски места би поставило Радев и амбицията му в много неприятна ситуация. После те с кого ще се коалират, за да направят правителство? Да направят правителство с ГЕРБ ли или да се коалират с няколко по-малки, за да могат да сформират правителство? Или ще изпаднат в ситуацията на ИТН по време на вторите избори през 2021 г., когато бяха първи. Опитаха се да направят правителство с много неудачен премиер, онзи остатък от първите юпита от 2001 г., след което се отказаха и срокът на тогавашното служебно правителство на Радев много бе удължен.
На второ място, стъписването е свързано с това, което наблюдаваме в Унгария. Това действително е голям земетръс там, но за нас е важно какво да мислим и как да си обясним случилото се.
Първата идея беше, че там победи неолибералното и джендърното, глобалистското, не патриотично държавническото, не национално суверенисткото, победи чрез Мадияр за сметка на консерватора, патриот, националист Виктор Орбан. Но вече втори-трети ден излиза много информация и започва да се налага една конспиративна теория, за която аз съм склонен да мисля сериозно. Става дума за една мъдра игра от страна на хитрия политик Виктор Орбан – той да не би да се е подготвил удобно за загуби чрез свой човек от личната си партийна и властова номенклатура? Защото ако се запознаете с битието в политиката, със семейството и съпругата, със съдебните казуси и помилването от самия Орбан на Петър Мадияр, тогава можете да си помислите, че огромната победа на личната номенклатура на Виктор Орбан над Виктор Орбан е добре изигран сценари, замислен преди 3-4 години и подготвен да се случи на 12 април 2026. Нещо подобно, което БСП, което бе обречено постепенно да падне от власт, направи чрез изкуствено създаване на СДС през 1990 у нас, със свои собствени кадри. Спомнете си за това, прилича ми на същата игра.
Европейците още през първите три дни след победата на Мадияр бяха много жестоко попарени в очакванията си да имат един послушко. Този млад 42-годишен, всъщност един зрял мъж и политик, веднага неочаквано за Брюксел заяви, че Унгария няма да участва в 90-милиардния заем за Киев. След това каза, че е против членството на Украйна в ЕС. Е, направи уговорка – бързото членство, за да изглежда по-меко, но по същество това е една категорична унгарска позиция, същата като при Орбан, против въвличането на Украйна официално в ЕС. Третото и много важно, което каза той, е, че няма да допусне никакви войски и оръжия да минават през унгарска територия към Киев и Украйна.
Всичко това е един вледеняващо студен душ за тези, които имаха очаквания новият евентуален премиер да осъществи рязко политическо салтомортале и промяна. Стресът в Брюксел е бил наистина потресаващ и те на третия ден обявиха свои 27 ултиматума – ще освободим над 30 млрд. на Унгария, които наказателно са арестувани от Брюксел, но само ако чевръсто и без да се правите на смели и самостоятелни изпълните ултимативните ни искания.
Миграцията там ще продължават да я ограничават, от това Мадияр не се отказва, въпреки че сега Унгария е осъдена и плаща по един милион глоба всеки ден, че не спазва общоевропейския механизъм. Мигранти ще бъдат допускани при много стриктни правила. Тук има само една разлика, но тя между другото си е много оздравителна. Самият Орбан би го осъществил. Подобно на ситуацията в България, в Унгария са мигрирали много филипинци като работници и гастърбайтери. Те вече са огромна маса и започват да се проявят негативи. Мадиар каза, че ще ограничи това.
Така че по отношение на големите неща той много категорично и изненадващо продължава политиката на Виктор Орбан. В някои детайли или дреболии, реално или за да бъде интересен в този момент, ще направи корекции, но вероятно оздравителни.
Ето това е изненадата след еуфорията от неделя и от понеделник с огромната победа в Унгария. Числата показват, че тя действително е катастрофално огромна. Мадияр печели с 54% пропорционално гласуване, но после по-интересното е, че тъй като те имат много смесена и гъвкава избирателна система, с тези 54% вот той печели 66% от мандатите. А със 66% депутати той получава абсолютно мнозинство в парламента, на границата на абсолютното мнозинство, за да може да провежда спокойно политиката си, вероятно в общи линии в продължение на Орбан с неговите 16 години власт.
И така, какво да мислим? Очевидно в следващите дни ще излезе много допълнителна информация за Петър Мадияр, за личностния му профил. Ще научим доста пикантни неща относно неговата личностна уязвимост от морална и психологически гледна точка. Но да не се учудваме, нали в световен мащаб рекрутирането на елити се извършва по този начин: издигат за политици на челни места хора, които са силно уязвими личностно. Целта е да могат лесно да бъдат управлявани и манипулирани, заставяни да вършат неприятни и вредни неща, дори когато те са нежелани от самите тях.
Третото, външно обстоятелство, което е изключително жестоко, отнасящо се не само до България, но и до всички страни, са последиците от произтичащото в Ормузкия проток и Близкия Изток – там вече не просто се води война срещу Иран, а стана една фатална и глобална финансово-нефтено-газова война.
Намираме се на границата на радикално затваряне на Ормузкия проток, което означава, че спира всякакъв износ на нефт и на газ оттам. Тази сутрин прочетох, че за Европа това означава наличие на резерви до края на април, а от май нататък резервите на нефт и газ вече приключват и бихме останали на практика без гориво, без светлина, без тежка индустрия, без транспорт. Това би било апокалиптично.
Дано не се случи, разбира се, но именно в тази светлина ще се проведат сега изборите в неделя в България. Разбира се, не знам колко хора в България си дават сметка за връзката на страната ни с общата световна ситуация, с общите мрежи, с общата система. При всички случаи това също ще се отрази на изборите у нас, но не се подлъгвайте, че ще бъде чрез повишена голяма активност, по-скоро отново чрез стъписване на масовия избирател на 19 април.
Каква избирателна активност очаквате и от какво ще зависи тя, освен от тези външно политически фактори?
Самата активност не зависи толкова силно от външни фактори. Тя зависи от чисто вътрешните фактори, а те са наслоено стъписване. Това означава, че първоначално през февруари наблюдавахме еуфория с очакване, че ще имаме повишена избирателна активност от порядъка на 3,1 милиона гласа. Но сегашното ми усещане като експерт и социолог е, че отново ще пропаднем до нормалната за нас ниска избирателна активност от порядъка на 2 милиона и 700 хиляди гласа. При това положение Румен Радев действително ще получи студен душ с оглед напомпаните свръхочаквания.
Какво е доверието в изборния процес? Каква тежест ще има платеният вот?
Мисля, че платеният вот този път ще има доста по-малка тежест, отколкото на предходните избори през 2024 год. Може би 30-40% по-малко. Фалшифицираните, платените, робовладелските гласове ще бъдат намалени като бройка, а оттам и като изкуствено преместване на проценти в окончателно регистрирания вот от ЦИК.
Първо, заради видимата голяма активност от страна на министъра на вътрешните работи – полицията вършее из ключови райони в цялата държава, проверяват, арестуват изборни брокери, организаторите залавят със списъци, залавят приготвени пари. Това е една превантивна дейност с голямо физическо и символно изражение и то няма как да не свие броя на фалшификациите и корупционното купуване на гласове.
Второ, от морална и психологическа гледна точка, тези, които участват са принудени този път да бъдат предпазливи. Няма да са така безочливи, както бяха през 2024, което също ще доведе до намаляването на изкуствените и фалшиви гласове.
И трето, мисля, че се събуди гражданска енергия на съпротива, реакцията от страна на гражданите. По места са налице наблюдатели, партийни застъпници, които очаквам да бъдат по-активни, да се възползват от контролните процедури по Изборен кодекс, активно да сигнализират за нередности и изборни престъпления, да блокират грубиянски закононарушения в изборните секции. Това също ще допринесе за нормализиране, оздравяващата гражданската енергия на съпротива е нужна в този процес. Както казах, моето очакване е, че 30 – 40% от безобразията, които се случиха през 2024 г., сега ще бъдат парирани. Пак ще има подобни прояви, но в много по-умерен и поносим размер.
Какво е доверието към политическите партии в България?
Понастоящем не се проявява някакво извънредно доверие към нито една от политическите партии – от старите до новите. Налице е някаква партийна инерция, някакви организационни структури, които продължават да бъдат жизнени, които ще действат при гласуването и ще осигуряват съответния брой гласове. Но това няма да е въз основа на доверие, не на базата дори на уважение към своите политически формации. Това е валидно за ПП-ДБ и за ДПС-тата, валидно е за Възраждане и МЕЧ, при част от процентите рязко ще паднат.
Очаквам да намаляване на процента при Делян Пеевски, при МЕЧ, при другите по-малки партии, както и при остатъчното БСП, което с голяма надежда в сърцето ще се бори с 5-гласа да прескочи 4-те процента. Така ще бъде и в редиците на ГЕРБ, където се наблюдава голямо разколебаване и психологическо смачкване. Тук все пак да кажем, че те са в относително най-добра позиция, понеже са вече твърде стара партия и добре са си изградили механизмите за сплотяване и взаимно контролиране. Логиката на интересите помежду им е много ясна, твърде здрава и видимо ефективно подредена. От тази гледана точка електорално, мисля, че те ще бъдат отново стабилни на тези избори – с намалял процент, но с убедителна втора позиция и самочувствие.
Голямата въпросителна са хората на Румен Радев. Тези, които тръгнаха след него като след спасител, които го приеха като реална алтернатива, вярвайки, че той ще бори някаква олигархия, че реално би искал, че ще положи усилия да оздравява нещата в държавата ни.
Ако трябва да прогнозирате, коя коалиция е най-вероятна? Какъв тип управление очаквате – експертно, политическо или хибридно?
Експертното управление винаги е политическо, нека не се самозцаблуждаваме. Самият израз експертно управление е демократична залъгалка за хората. Експертно управление не съществува, в смисъл че приемаме експертите за достойни и независими, като смели личности. Реално като експерти се подбират хора с дипломи, със знание и компетенции, но без те да са истински независими и да не са смели личности. Смелостта е особено важно лично качество, когато им се даде власт тогава те да провеждат реално полезна, собствена измислена, добре обмислена политика. В този смисъл, подбраните експерти като правило се оказват също марионетки, т. е. водят се независими експерти, но реално на терен виждаме същите партийци и техните политически марионетки. В това измерение и просто несериозно да говорим на тема експертно правителство сега в България.
Ако под хибридно управление разбирате, че вътре, в правителството, освен прости и случайни хорица, има и няколко образовани и начетени личности, такива всъщност има във всяко правителство досега. Все виждаме и министри с образование, с професионализъм на високо равнище, имат си някакви титли, докторски, професорски, академични. Такава практика винаги е имало, въпреки колосалният кадрови упадък на властовите елити у нас след 2014 год.
В сегашното правителство виждам 5 – 6-има души, които са високо образовани, за другите можем само да гадаем.
Ако трябва да заложите – стабилност или нови избори?
Не се отказвам от прогнозата, която направих в началото на тази 2026 година – че тя ще бъде ПРЕХОДНА. Това е трети или четвърти ПРЕХОД за последните 37 години.
Не вярвам Румен Радев да има изключителен успех на тези избори. После ще му бъде трудно да направи правителство, за него лично очаквам да бъде и унизително. Може да му се наложи парадоксална ситуация да се опита да направи правителство със самия Бойко Борисов. Защото ПП-тата няма да му стигнат като бройки депутати. В края на краищата, той може сам да се откаже да предлага правителство, виждайки какво е положението – ако се опитва, но не успява и ще се изложи, стъпвайки на динена кора. Ако се откаже, ще последват нови избори.
Моето очакване е, че до края на тази 2026 годината, особено ако и външните фактори се разразят по някакъв драматичен начин, спокойно може да говорим за други избори. Тогава ще видим дали ще възникне някаква наистина нова партия, дали Румен Радев ли ще изясни профила на своята партия, дето ще я учредява два дни преди сегашните избори, както и дали другите, по-малките, ще успеят да живнат и да натрупат значително повече проценти.
Но нали казахме, че ние отново сме във водовъртежа и в условията на ПРЕХОД. Цяла Европа е в условията на преход. Америка е в условията на преход. Близкият Изток е в условията на преход. Русия, Китай и Иран са в условията на преход. Трябва да осъзнаем всичко това като външен контекст. Стабилността е нещо от миналото и вероятно ще дойде в някакво бъдеще, но в момента сме в абсолютно несигурен и земетръсен преход. Всичко е неясно, клатушка се, променя се, подменя се, взривява се и съдбата ни ще е такава в следващите поне една-две-три години.
Значи ли това, че за реална промяна сега не можем да говорим?
Може нещичко като промяна и да се случи. В това правителство например има двама-трима министри, които осъществяват реална и полезна промяна. Визирам министъра на земеделието и министъра на вътрешните работи, колегиално се надявам на министъра на образованието и науката. Но тази промяна ще бъде само частична. Сега важното е, че тя би ни дала възможност като граждани малко да си поотдъхнем от всеобщата тиня и властова мизерия, че все пак не всичко е толкова грозно и не е толкова фатално запечатано.
Но голямата промяна, за която българите си мислят, системната обществена промяна, няма да дойде сега. Тя ще дойде след една-две-три години, евентуално.
Имат ли българските избиратели страхове, освен очаквания?
Какво друго да са натрупали българските избиратели за 37 години, освен първо очаквания, после разочарования и накрая СТРАХОВЕ? Разбира се, българите в момента се страхуват от всичко и отвсякъде. Няма никакво съмнение в този факт от живота. Въпросът е, наред с този страх все пак да имат някакъв разум в главите.
На 19-ти, първо да гласуваме, да не сме отчаяни и примирено да си седим вкъщи! Защото това е най-лошият вариант в политиката и в живота като цяло. По-добре да гласуваме за някои неудачно, отколкото да си седим вкъщи и някакви мафиоти и нагли външни сили да си разиграват коня в България на гърба на народа и срещу силата и достойнството на държавата ни.
И второ, все пак внимателно да помислим сега за кого гласуваме. Да се гласува за тази формация и за този лидер, където има дори малка надеждица за нормалност и добросъвестност. Да не се поддаваме на смазващия страх, който така или иначе ни души и задушава!
Ако трябва да обобщите, накъде ще тръгне България след тези парламентарни избори?
Като видя как ще се развие войната в Иран и Близкия Изток, какво ще става с Брюксел и с Урсулите, с цялата тази общо-европейска сегашна дивотия, като видя накъде ще тръгнат Санчес в Испания и Мелони в Италия, като видя какво ще стане с Доналд Тръмп и САЩ – ще оцелее ли той като политик и какво ще стане там, като видя какво ще стане с войната и безумието в Украйна, тогава мога да ви отговаря на този въпрос. Намираме се в много странна и опасна ситуация…
