„Те живеят в свят на незабавно удовлетворение. Но книгата те учи, че ако си упорит и се бориш с текста, ще бъдеш възнаграден с дълбочина на мисълта и прозрение, каквито не можеш да намериш в никое друго медийно средство.“
Кимбърли Луис израства в дигитален свят, където информацията и забавленията са достъпни мигновено – само с едно докосване на екрана.
Въпреки това тя предпочита да прелиства страници.
Гимназистката от Патерсън, Ню Джърси, е прочела над 100 книги. Като малка се е увличала по поредицата за Хари Потър, но в средните класове, когато животът ѝ се пренася предимно пред екрана, любовта към книгите угасва. Страстта на Луис се връща, след като в девети клас учителят им задава да прочетат „Повелителят на мухите“.
„Тогава разбрах, че искам наистина да се отдам на това“, каза тя пред The Epoch Times. „Убедена съм, че всеки може да обича книгите. Просто трябва да намериш правилните.“
За Луис в момента правилните книги са историческите романи за Втората световна война. Тя поглъща истории за кътчета на света, на които часовете по история почти не обръщат внимание – Китай, Югоизточна Азия, Африка – и за това как събитията са повлияли на хората далеч от бойното поле.
Луис планира да учи история и политически науки. Тя е голям привърженик на идеята книгите да станат задължителни в училище – задължителното четене в часовете по английски преди три години е променило живота ѝ, признава тя.
Тя не е сама в това мнение. Миналия месец Станли Кърц, старши научен сътрудник в Центъра за етика и публична политика, и Марк Бауерлайн, член на настоятелството на New College във Флорида, представиха законодателен модел, който задължава учениците от 6-ти до 12-ти клас да четат по две книги на семестър, тоест четири за учебната година. Кърц очаква да обсъди Закона за книгите (BOOKS Act) с представители на щатските законодателни органи през следващите месеци.
„Все още е рано да влизам в подробности, но смятам, че през 2027 г. ще видим как законодателство, вдъхновено от този модел, ще бъде внесено поне в няколко щата – а може и в повече, ако имаме късмет“, каза той пред The Epoch Times по имейл.
Краят на четенето на книги от край до край
Общите държавни образователни стандарти (Common Core State Standards), въведени по времето на президента Барак Обама, представляват набор от академични изисквания за учениците, приети от 41 щата и окръг Колумбия.
Целта е да се установят единни стандарти за преподаване на математика и английски език в различните щати. В последвалата ера на дигитално обучение учителите започват да извличат ключови концепции от откъси и привидно да обхващат повече произведения от повече автори, без да изискват от учениците да четат цели книги.
Думата „текст“ се среща в стандартите Common Core за обучение по английски език от K до 12-ти клас повече от 180 пъти.
За сравнение, „книги“ се появява в документа девет пъти, а „роман“ – само пет. И двете думи се споменават предимно при сравнение на жанрове – разкази, поезия, художествена литература, графични и исторически романи.
Дори изпитът SAT, използван за прием в колеж, беше променен – вербалната му секция вече включва по-кратки пасажи, наречени „текстове“.
Експерти по образователна политика твърдят, че тези промени лишават учениците от когнитивна издръжливост и способността да следват идеи и разкази в по-дълъг порядък. Сега, когато нарастват опасенията за рекордно ниски резултати от изпити и скъсено внимание, те настояват за връщане изучаването на цели книги в държавните училища.
„Нужни са време и усилия, за да се вникне в една книга – и точно това е важно за учениците, за да развият тази издръжливост“, каза Дъг Лемов, основател на организацията за образователни консултации с нестопанска цел Teach Like a Champion, по време на панелна дискусия в American Enterprise Institute на 19 март.
„Те живеят в свят на незабавно удовлетворение. Но книгата те учи, че ако си упорит и се борим с текста, ще бъдеш възнаграден с дълбочина на мисълта и прозрение, каквито не можеш да намериш в никое друго медийно средство.“
Най-новият доклад на Националната оценка на образователния прогрес, базиран на резултатите от щатски изпити, показа, че само 35% от зрелостниците са достигнали или надхвърлили изискуемото ниво на четивна грамотност през 2024 г. – спад от 40% през 1992 г. и 37% през 2019 г. Докладът установи също, че 69% от четвъртокласниците и 70% от осмокласниците не четат на необходимото ниво.
Тази „епидемия на упадък на четенето“ се задълбочава, тъй като учениците все по-рядко четат извън училище, посочи Лемов. Освен това, с масовото навлизане на смартфоните, младите хора четат или се учат да четат в постоянно разсейване, което разпокъсва вниманието им, добави той. Определена част от човешкия мозък е отговорна за говоренето, но той няма вродена зона за четене. При достатъчно повторение обаче мозъчни области, естествено предназначени за нещо друго, могат да бъдат „пренастроени“ за четене.
„Начинът, по който го използваш, определя начина, по който се свързва“, каза той.
Възрастните могат да дадат пример
Родителите, разбира се, са пример за децата си.
Анализ на данни от Американската служба по статистика на труда, публикуван в академичното списание iScience, показва, че само 16% от американците на 15 и повече години четат редовно за удоволствие през 2023 г. – срещу 28% през 2004 г. Освен това едва 2% от участниците в проучването четат с децата си в един обикновен ден. Данните са събирани сред 236 270 души в продължение на 20 години.
„Хората разполагат с ограничено свободно време и ограничен когнитивен ресурс, което поражда т.нар. икономия на вниманието – среда, в която различните дейности се конкурират помежду си“, се посочва в доклада на iScience.
Доклад на изследователския център EdWeek от 23 март, базиран на национално проучване сред 693 учители, директори и ръководители на училищни области в САЩ, установи, че 72% от преподавателите в прогимназиалното и гимназиалното образование (6–12 клас) биха искали родителите да се ангажират по-активно с напредъка на децата си в четенето. Освен това 58% от анкетираните посочват, че повече от една четвърт от учениците им се затрудняват с четенето дори на основно ниво.
Гемър Милс, изпълнителен директор на публичното училище „College Achieve Paterson K–12″ в Ню Джърси, започна постепенно да въвежда интензивна програма за четене на книги през 2023 г. Причината е, че много от учениците му идват от семейства с ниски доходи, в които родителите рядко четат за удоволствие, имат ограничен речник или дори се затрудняват с английския език. Учениците от 6-ти до 9-ти клас четат романи в клас 150 минути седмично и прекарват още 100 минути в обсъждането им.
От учениците от 10-ти до 12-ти клас се очаква да четат повече самостоятелно, но пък имат по-голяма свобода да избират книги по собствен вкус. Резултатите от изпитите са се повишили значително през последните години – поне три четвърти от учениците в окръга постигат резултати над изискуемото ниво. Подобрили са се и резултатите им на SAT, разширил се е речникът им и се наблюдава видимо развитие на изследователските умения, отбеляза Милс.
„Това е доказан работещ модел“, каза той пред The Epoch Times. „Щом въведеш [изискването за четене на романи], учениците сами започват да осъзнават колко много пропускат, ако не четат за удоволствие.“
Завръщане към класиката
Моделният закон изисква две от четирите задължителни книги да са публикувани за първи път преди 1900 г. Критериите се покриват от романи, автобиографии и пиеси.
„Отбелязваме, че на практика щатите с демократично управление и тези с републиканско ще се насочат към различни заглавия“, каза Кърц. „Това е напълно приемливо, стига да има добро съчетание от класики и всички избрани книги да имат сериозен критически авторитет.“
Той заяви, че законодателството ще върне стандартите по английски език и ще разпали отново любовта към четенето.
„Нищо не може да се сравни с драматизма, красотата и дълбочината на една книга“, каза Кърц. „И все пак видеоклиповете и социалните мрежи са ни разсеяли до такава степен, че много ученици вече не могат да прочетат докрай класическо произведение от литературата или философията. В много гимназиални часове по английски вече не се задават цели книги. Ако не там – тогава къде?“
(FPG/Archive Photos/Getty Images)
Зулкрис Лопес, също гимназистка от последен клас в Патерсън, Ню Джърси, сподели, че е открила радостта от четенето именно благодарение на класиците. В нейния курс по английски за напреднали се изискват няколко книги на семестър. Тя току-що е започнала „Портретът на Дориан Грей“ на Оскар Уайлд.
„Книгата просто те пренася в друг свят по начин, по който нито филмите, нито музиката могат“, каза Лопес пред The Epoch Times. „Преди тази година никой не ми беше дал онзи тласък и посока. Сега сама искам да чета по-трудни книги.“
Луис пък отбелязва, че класическите романи не са винаги занимателни, но показват основата, от която са черпили вдъхновение толкова много велики съвременни автори от всякакви жанрове – включително Стивън Кинг и Алис Уокър.
„Тръгвайки от [класиката], училищата трябва да разширяват жанровете – мистерия, трилър, исторически роман“, каза тя. „Трябват ни повече четящи хора. Не знаете какво пропускате.“
