Напоследък много се обсъждат назначенията в администрацията на Байдън, на лица заемали високи постове в глобалните технологични корпорации. Във връзка с това в левичарските среди се говори за прогресистики отпор на тези действия.
Смешен плач!
Отстъпките ще продължават. Тези корпорации наляха огромни финансови и човешки ресурси, осигуриха логистика и специалисти, създадоха перфектна организация за „спечелване“ на изборите. Естествено това стана и с поддръжката на неомарксистките движения по цялата страна, мобилизирани като за война. Те с общи усилия наложиха Байдън, защото Тръмп засегна жизнените интереси и на двете страни в този неформален “Дяволски съюз“.
Сега обаче предстои по-важното:
Отварянето към Китай
Глобалните корпорации всеки ден губят милиарди от затварянега към Китай. Затова „Заспалият Джо“, който всъщност е една марионетка на този „съюз“, ще бъде ПРИНУДЕН да възстанови почти напълно търговските връзки с Китай и отварянето на САЩ за технологичен китайски грабеж (от който отново печелят глобалистите).
Най-вероятно тези действия ще бъда маскирани с някакви нови символични, но затова пък широко рекламирани санкции срещу Русия. Едно икономическо джудже, достатъчно санкционирано и притискано от администрацията на Тръмп. Администрацията на Байдън вече изяви готовност да поднови „Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег от 1987 г.“ и на „Договора за установяване на режима „Открито небе“ от 1992 г.“, прекратени от Тръмп. Фактически по този начин ще разсеят страховете и паниката в Русия от нова, непосилна гонка във въоръженията (оказала се фатална за СССР през 80-те)…
Остават отворени обаче проблемите в Близкия (Средния) Изток. Освен непоносимостта на демократите към фигурата на Нетаняху в Израел, тук остава и наболелият проблем с Иран. Дали демократите ще се решат да отменят санкциите и да се върнат в рамките на договора с Иран, ще покаже бъдещето. Но вече се забелязват някои индикации, че това е възможно. Не е чудно, защото е в интерес на глобалните корпорации да се отвори един значителен пазар в Средния изток, койт освен всичко друго ще подобри сигурността на петролната инфраструктура снабдяваща Китай, независимо от държавните интереси на САЩ…
Видно е лицемерното лукавство на левичарите неомарксисти: на думи те се обявяват против глобалните компании, но същевременно парите, благодарение на които извършват тази гиганска идеологическа кампания, идват от същите тези компании (казват, че парите не миришат).
Какво предстои?
Има две решения: Първото е развод – което ще бъде убийствено във финансов план за неомарксистите. Те вече отвориха гигантските пазари за „зелени“ и „затоплистистки“ сделки, на стойност десетки ТРИЛИОНИ (представяте ли си тези числа!) долари. Невъзможно е да ги затворят. Следователно от един развод с глобалистите, неомарксистите ще са губещата страна, не само във финансов план. При продължаване на т. нар. „Дяволски съюз“ (между глобалните корпорации и неомарксистките движения в САЩ и по света) и двете страни ще спечелят и ще продължат експанзията в своите области (твърде вероятно е обаче, в крайна сметка глобалните корпорации да се окажат губещата страна, както това стана навремето с финансовите елити, които финансираха възхода на националсоциализма).
Александър Тацов е роден през 1950 г. в София. Работил в ТУ-София, катедра Съпромат, а от 1995 г. досега – предприемач в областта на технологиите. Има дългогодишни проучвания в областта на националната и световна военно-политическа и културна история.
Възгледите, изразени в тази статия, представляват мнението на автора и не отразяват непременно възгледите на “Епок Таймс”.
