На 6-ти април Българската православна църква почита паметта на св. Методий Славянобългарски – по-големият брат на славянския равноапостол Константин Философ – Свети Кирил. Първоначално той избрал военно поприще и десет години управлявал населена със славяни под властта на византийския император. Не след дълго обаче се отказал от високото си положение и постъпил в манастир в планината Олимп (в Мала Азия). По-късно при него дошъл и по-малкият му брат Константин.
Двамата братя останали неразделни до смъртта си и заедно извършили великото дело – създаването на славянската азбука и полагане началото на християнската просвета всред славяните. В Моравия светите братя заедно проповядвали християнската вяра на достъпен славянски език и това продължило до смъртта на св. Кирил в Рим. Поради коварните замисли на германското католическо духовенство свети Методий не могъл да се върне в Моравия, а останал в съседната Панония. Местният владетел княз Коцел го изпратил обратно при папа Адриан ІІ с молба да го ръкоположи за епископ. Така свети Методий от обикновен мисионер станал архиепископ на Панония и Моравия, който се подчинявал направо на римския първосветител.
Клеветите по негов адрес от страна на католиците обаче не спиралии: ту казвали на местния княз, че Методий открито изобличава неговия нечист живот; ту внушавали на римския папа, че Методий иска да откъсне от неговия диоцез Моравия и Панония; или ипращали съобшения в Цариград, че Методий много се приспособил към римския папа. Поради това великият светител трябвало вече в преклонна възраст навсякъде лично да се явява и да изобличава нанасяните клевети.
Враговете му дори успели да го хвърлят в затвора за две и половина години, откъдето бил освободен само поради строгата заповед на папа Йоан VІІІ. И всред борбата с ожесточените врагове свети Методий продължавал своето дело на славянски равноапостол, проповядвал словото на християнството и превеждал от гръцки на славянски език свещените книги. Резултат от духовната му и просветителска дейност са преводите на всички канонически книги на Свещеното писание и преводът на църковноправния сборник Номоканон.
Свети Методий Славянобългарски починал на 6 април 885 г. Погребан е във Велеград и – според житието му – „лежи във великата моравска църква, от лявата страна, в стената зад олтара на света Богородица“. Древната му служба се е запазила в ръкописи от ХІІІ век.
На 4-ти април по повод успението на Свети Методий вицепрезидентката Илияна Йотова откри изложбата „Св. Методий Славянобългарски“ представя оригинални документи от фонда на Националната библиотека – редки издания на пергамент с негови изображения от началото на 18-и век. В приветствието си г-жа Йотова изрази признателност за посветеността на Националната библиотека да съхранява историята ни и да предава познания за нея на децата ни. „Библиотеката е не само място за четене на книги, а се утвърждава като истински духовен институт“ – обърна се българската вицепрезидентка към директорката на Националната библиотека доц. Калина Иванова.
В Народната библиотека може да бъде разгледана и изложба, посветена на гклаголицата, от чието създаване се навършват 1170 години. „Създаването на първата ни писменост и покръстването на България са в основата на нашата държавност. Делото на двамата братя намира своето продължение благодарение на техните ученици, на далновидността на княз Борис I“ – каза Илияна Йотова. Развитието на Преславската и Охридската книжовни школи са в основата не само на българската, но и на всички източноевропейски славяноезични култури.
Събитията са част от инициативата „14 века България в Европа“ по идея на трите национални медии – Националните радио и телевизия и Българска телеграфна агенция.