Древните корени на българския език

Getting your Trinity Audio player ready...

Павел Серафимов: Според повечето лингвисти речта на Орфей е изчезнала отдавна. Въпреки това, множество исторически свидетелства и научни изследвания разкриват една по-различна картина – тракийският език е бил жизнена реалност много по-дълго, отколкото традиционно се смята.

Павел Серафимов е автор на книгите „Истинската българска история – Раждането на една нова теория“, „Тайните на тракийския език: Посланията на древните надписи“, „Тайните на тракийския език, книга 2: Орфей проговаря“, „Неразказаната история на траките“ и „Древните корени на българския език – тракийски речник“.

За първия си изследователски труд „Истинската българска история – Раждането на една нова теория“ той споделя: „Човек винаги приема новото със съмнение. Поради тази причина са нужни много обяснения. Настоящата работа в никакъв случай не може да хвърли светлина върху всеки проблем. На нея трябва да се гледа като на чернова, един от градивните камъни на нова теза.”

За последното си изследване „Древните корени на българския език – тракийски речник“ , представено от автора в настоящия материал, Павел Серафимов пише: „Настоящият труд засяга древността на българския език и дава отговор на много въпроси…Повечето от тълкуванията са направени от професионални лингвисти, но до този момент никой не е събрал в цялостен труд откритията на учени, като Ерих Бернекер, Август Фик, Паул Кречмер, Вилхелм Томашек, Владимир Георгиев, Георги Сотиров и т.н… В няколко приложения са дадени ясни обяснения защо, след като българският език е древен и е наричан тракийски в древността, е близък и до сръбски, хърватски, словенски, и др.“

Голяма част от учените признават, че поне до VI в. тракийският език е още жив, което се потвърждава от труда на Йордан, житието на Св. Теодосий и други исторически извори.

От писанията на Юстиниан Велики пък разбираме, че през VI в. траките са силна група хора. Императорът споделя следното: Tова е важно и всекиму известно: ако някой спомене името Tракия, веднага щом думите излетят от устните на говорещия, слушащият осъзнава благородните качества на този народ: невероятна мъжественост и страховита войнственост, изпитани по всякакъв начин на бойните полета. Teзи качества са типични само за тях, те ги  имат по рождение в кръвта си.

Тракийското присъствие през VI-VII век

Траките са толкова силни и жизнени през VI и VII в., че дори дават способни военачалници и императори на Византия. В посочения период народът на Орфей излъчва 5 владетеля на империята, а това не е никак малко. Ако траките са голяма и силна група през VI и VII в., и са успели да запазят своята реч през 7 века римска окупация, то е наивно да смятаме, че изведнъж те ще изчезнат като народ. Разбира се историците не говорят за пълно физическо изчезване, а по-скоро за асимилация, за приемането на латинския и гръцкия език от страна на силно намалялото местно население.

Обаче за силно намаляване на траките през VI и VII в. не може да се говори изобщо.

Антропологични и археологически доказателства за приемствеността

Пропагандираното обезлюдяване на Мизия [Северна България] по време на късната Античност е само един постулат. Прогресивни учени като археологът Атанас Милчев оборват успешно неиздържаните твърдения. Заблудите са оборени и от мащабните антропологични проучвания от 30-те и 50-те години на ХХ в.

Основните изводи са два и те опровергават общоприетите виждания в историографията. Първият важен извод е, че ние българите сме твърде отдалечени от населението на Средна Азия. Вторият извод е, че повечето българи спадат към понтийския антропологичен тип, който е доминиращ при траките. Става дума за брюнетите с лека пигментация на кожата. Добавено е и това, че дори голяма част от светлокосите и светлооки българи са физически наследници на траките. С други думи – изобщо не може да се говори за подмяна на коренното балканско население през VI и VII в. А пък ако няма подмяна на населението и то е представено като силен и жизнен народ, то няма основание да се смята и, че траките са изоставили езика си.

В миналото, историците ни не смеят да използват сведенията от мащабните антропологични проучвания, защото информацията поставя компетентността на редица авторитети под съмнение. Рядко изключение е акад. Димитър Ангелов, който в една своя работа споменава част от изследванията на антрополозите и има смелостта да спомене, че участието на траките в оформянето на българския народ не може да се отрече. По разбираеми причини нашият историк просто няма как да изнесе цялата истина. Това би довело до край на научната му кариера, а също така би му докарало и сериозни проблеми. Останала в сянка, важната информация така и не достига до широката публика, която и без това е в плен на пропагандираните дълго време заблуди.

Трудът на акад. Димитър Ангелов излиза през 1971 г. Малко по-късно се появяват и работи на акад. Владимир Георгиев и проф. Кирил Влахов, в които е разгледан проблема с тракийския езиков субстрат.

Езикови доказателства и културно наследство

Колкото и да търсят, лингвистите и траколозите не могат да намерят субстрат. Причината за това е проста: през 681 г. се обединяват не три различни народа (прабългари, славяни и траки), а три групи на една и съща общност. Траките под римска власт се съюзяват с мизите, чието ново име е българи, а и с гетите, чието ново име е славени. Тук разбира се става дума само за дунавските славени, а не за дедите на всички представители на славянската езикова група.

Реално етническият облик на населението от двете страни на Дунава през VII в. не е доста по-различен от този от седем века по-рано. През I в. Страбон споделя, че гетите са съседи на мизите, а и, че те говорят същият език както и останалите траки на юг от Дунава. Старият автор добавя и това, че мизите и гетите обитават земи както на север, така и на юг от Дунава и понякога менят обиталищата си. С идването на римляните тези движения престават. Част от траките остават под римска власт, а другите, тези които обитават земи на север от Дунава и Източните Карпати са независими. От 170 до 680 г. свободните траки правят много опити да прогонят римляните от Тракия, като първият опит съвпада с нулевата година от Именника на българските владетели. До победа се стига през 680 – 681 г. когато траките под римска власт се обединяват с роднините си мизи, наречени още българи, а и с гетите наречени още славени.

Понеже свободните траки живеят в изолация на север от Дунава, тяхната реч се консервира и езикът им остава падежен. Този падежен език става официален у нас след 681 г. По време на ранното Средновековие траките на юг от Дунава говорят губещ падежите си език, но разбират и речта на своите роднини и освободители. След падането на България под византийска власт през XI в., говорещият падежен език елит е елиминиран от враговете ни и безпадежния вариант набира популярност. Този процес е обяснен още в края на XIX в. от Цани Гинчев.

Правени са опити определени думи да бъдат определени като тракийски субстрат, но те са обясними на български език. Пример може да се даде със следните: заек, катерица, катеря се, газя, гъна, гудя, гуждам, карпа, копиле, мургав, рофея, кацна, кацам, къцам, рид, рипам, хрипна, цибър, цибрее, цибрина, евър – инат човек. Към принадлежащи на тракийския субстрат са определени и старобългарските залтаринъ, малдиче, палтъ, балтины. Не е ясно обаче по какъв критерии те са дефиниран и като заети, при условие, че реално са си наши думи, с българска етимология.

Търсейки обяснение за липсата на тракийски субстрат, проф. Влахов споменава, че през VI в. (а и VII в.), езикът на прииждащите от север племена (т.е. славените-гети, а разбира се и мизите-българи бел. авт.) е идентичен или много близък до този на местното население (т.е. траките). С други думи – не може да се говори за идване на нов народ в Тракия. Не може да се говори и за налагане на нов език в Тракия. Налага се като доминантен само един по-консервативен диалект.

Нахлуващите от север хора са чужди на римляните (византийците), но  делят общ произход с траките под римска (византийска) власт и разбира се, се явяват техни освободители. За близостта на езика на дунавските славени (реално гетите бел. авт.) с тази на траките, споменава често акад. Георгиев като дава конкретни и ясни примери в работата си Траките и техния език. Става дума за общи окончания, умалителни наставки, лексеми, диалектни особености, а и за важни езикови явления. Заслужава си да се спомене едно изказване на нашия лингвист: Следователно ние откриваме в дако-мизийски същото явление, което представя една от най-характерните черти на нашия език, а именно делението на два основни диалекта.

Касае се за така нареченото екане и якане и акад. Георгиев упоменава това ясно: Тук колебанието между а, iа (= ]а) от една страна и iе, е от друга е засвидетелствувано не само в античността, но и в съвременния български език. Всъщност за тази важна особеност на българския език и присъствието ѝ в речта на траките, нашият учен е писал и по-рано. Става дума за труд от 1957 г., в който макар и лаконично е обяснено, че в български и тракийски се срещат идентични езикови явления.

За подобни неща, но доста по-обобщено е писал и проф. Милан Будимир. Изследвайки предгръцката (т.е. тракийската и пеласгийска бел. авт.) ономастика, сръбският учен стига до заключението, че речта на най-старото население на Балканите е много близка до старославянския език и това обяснявало почти мигновената славянизация на Балканите. Макар да е направено от сериозен учен, това изказване е несериозно. Как е възможно, ако два народа говорят почти идентични езици, да кажем, че единия народ е наложил своята реч над другия! Как да направим разграничението, след като е невъзможно да се стори такова нещо!

Много по-логично е да се каже, че бивайки народ с висока култура, а и народ обитаващ огромна територия, посредством своите преселения траките са създали славянската езикова група, а и, че тракийския език е най-стария език от тази група, реално нейният корен. Доказателства за това виждане има. Благодарение на сведения на Страбон, Клавдий Птолемей и др. ние знаем, че северните траки обитават огромна територия.

Старите автори пишат за гетски владения от Херкинската гора (Шварцвалд, Германия) до тирегетите, т.е. до река Тир (Днестър, Украйна). От стария автор Йордан пък знаем, че от средите на северните траки гетите са произлезли известните с мъдростта си Севт, Дикиней и Залмоксис. Пак Йордан разказва, че по негово време (около 550 г.) гетите все още пазели в писмен вид законите дадени им от Дикиней, а тези закони били наречени от тях белагини. Това име на книгите на гетите най-вероятно означава благини, т.е. добри неща, защото както старият автор споделя, точно тези Дикинееви закони направили от гетите цивилизован народ с висока култура.

Благодарение на данните на археологията пък знаем, че гетите умеят да строят впечатляващи крепости с квадри (като тези на Плиска бел. авт.). По сведения на археолозите Китов, Агре, Ваклинов и др., е известно, че тракийската традиция на строеж с квадри продължава дълъг период от време: от IV в. пр. Хр. поне до IV в. сл. Хр. (а разбира се и до по-късно).

Тези сведения ни позволяват да приемем, че гетите и техните роднини мизите се явяват създателите, а и кръстниците на славянската езикова група. Самото име славени произлиза от средите на гетите. Това е споменато от египтянина Теофилакт Симоката в три негови книги.

Д-р Ганчо Ценов е първият наш историк, който представя това сведение и обяснява неговата значимост. Ценов е и този, който обяснява, че траките гети са кръстниците на славянската езикова група, че името славени принадлежи най-рано на тях и от тях преминава у други народи. Важно е да се знае, че по времето на Античността дедите на руснаци, поляци, чехи и др. са носили името венети, наричани са и венеди, виниди. Чак по време на Средновековието, поради близостта на венетските езици с този на гетите-славени, венетите също получават името слави, славени, словене. За жалост тази ценна и изключително важна информация не е популяризирана и това става причина за огромен брой недоразумения.

На широката публика не е обяснено и още нещо, което е от огромна важност. Венетските народи са наследници на илирите, които според Апиан говорят език, който е много близък до тракийския. Част от украинците, русите, поляците, са наследници на скитите и сарматите. Това, че скитите говорят език близък до тракийския, и поради това старият автор Стефан Византийски прави изявлението – Скитите са тракийски народ. Прокопий пък споменава по-стари автори, които причисляват сарматите към семейството на гетите.

Ако се съобразим с тази игнорирана дълго време информация, неминуемо ще стигнем до заключението, че никой от старите и войствени народи на Източна Европа не е изчезвал. Ние българите сме потомци на траките, а хората говорещи сродни езици са потомци на илирите, скитите и сарматите. Понеже нашите деди, които влизат в историята под името траки, стоят на най-високо културно ниво, те са и учителите на своите роднини. Влиянията на нашите предци са много и това обяснява неестествената близост на езиците на славянската езикова група.

Ето защо полската дума strumień – поток е близка до тракийското речно название Струмон (Струма). Коренът е *strum, той присъства и в стблг. стрьмл҄еньie. Чехите пазят името Dalebor, но пак старобългарския предлага даль и борѭ. Близостта на полския и чешки до българския и неговия древен вариант тракийския само показва, че поляците и чехите са потомци на роднини на траките. Това е няма мистерии, няма феномени, няма нищо странно. За жалост историята на източноевропейските народи е ужасно изкривена и политизирана, това е допринесло до налагането на химери, които властват дори и днес.

Накрая ще спомена нещо, което е известно на малцина. Когато биват разглеждани тракийските глоси, топоними и т.н., често са правени сравнения със старобългарски думи. Жалко е само, че никой не си е направил труда да събере на едно място и а систематизира всички старобългарски думи, които колегите му езиковеди са предложили при тълкуванията си на глоси и т.н. Списъкът не е никак малък: азъ, болии, братръ, бридъ, брити, бритва, бродъ, бръзъ, брѣгъ, брѣгѫ, брѣза, брѧцало, брѧцаниѥ, бъзъ, бѣлъ, влага (вългъкъ?), вьрѣти, вьсъ, говеѭ, големъ, гора, горити, градъ, давити, даръ, двьрь, до, дръзъ, дьбръ, дѣдъ, дьнь, дѣва, -дѣинъ, жеравъ, жила, завьрѭ, зачѧнѫ, звѣръ, зелиѥ, землiа, злато, змии, знати, илъ, лѫгъ, калъ, камы, кобъ, коза, коло, любити, место, могѫ, -мѣръ, мѫтънъ, орьлъ, остръ, пиво, пити, плотъ, прасѧ, простьрѣти, пыро (стчсл.), пѧтъкъ, самъ, свободь, свѣтълъ, свѧтъ, семоу, скоръ, старъ, страна, стѣна, скръгатати, строуia, соухъ, сынъ, cь, тлъкъ, трапъ, тръстъ, тьма, оустиѥ, четыре, чистъ, чрьнъ, чѧдо, ѫгълъ.

Държа да отбележа, че представените по-горе старобългарски думи са предложени от професионалисти, от езиковеди като Иван Дуриданов, Владимир Георгиев, Димитър Дечев, Ото Хаас, а разбира се и Вилхем Томашек, който обаче предпочита термина старославянски, а не старобългарски.

Трябва са се уточни, че въпросните учени не дефинират определени тракийски думи като български, но при анализа на тракийските глоси, имена и т.н. посочват старобългарските съответствия. Тези съответствия показват  ясно колко силна е връзката между речта на Орфей и старобългарския език от 1500-1000 години по-късно. Реално списъкът е много по-голям, но регистрираните през 540 – 550 г.  тракийски думи закодирани в названия на селища, реки, лични имена, са елиминирани като сравнителен материал и не са използвани в изграждането на тракийските речници. А точно тези тракийски думи, поради това, че са регистрирани само 3 века преди времето на Кирил и Методий показват смайваща близост с нашата реч.

Кой би имал нужда от превод за думи като баба, бог, бара, вода, вир, дол, габър, грива, река, сено? Кой би повярвал, че речта на Орфей се е загубила и е съвсем различна от нашата, ако беше оповестено, че българските думи баба, бог, вода и т.н. са използвани по времето на Юстиниан Велики? Не тракийският език не е изчезвал, той просто се е развил и е получил името български. Въпрос на време е когато това ще бъде признато. За някои ще е трудно да го приемат, но фактите са си факти. Науката напредва, все повече информация излиза на бял свят и старите догми се рушат.

Съвременни научни открития и културно наследство

Вече никой от научните среди не претендира, че Аспаруховите българи са тюрки, или пък езикът им е тюркски. Никой вече не говори за юрти, Тангра и т.н. Благодарение на проф. Евгений Теодоров е известно, че в основата си българският фолклор се явява тракийско наследство. Нашият етнолог подчертава, че това „обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните култури в историята на човечеството.“

В труда на проф. Николай Колев е ясно указано, че голяма част от нашите земеделски сечива, а и пастирските атрибути са тракийски по произход. Смайващо древни са и шарките по нашите шевици и носии. Някои от тях се срещат като украсата по идолите от Бронзовата епоха, а други са от много по-стари времена, като например Каменната епоха.

Проф. Стоян Джуджев също допринася много за откриването на истината за нашите корени, показвайки колко древна е нашата народна музика: Фригийският глас е намерил много широко разпространение в българската народна музика. Това обстоятелство иде да ни подскаже, че Тракия и Мизия са били люлка на едно изкуство, което не така лесно е могло да изчезне от лицето на земята и което се е предавало от поколение на поколение в продължение на много векове и дори хилядолетия. Едни от най-красивите български мелодии са сложени върху фригийски звукови редици. А тоя факт не може да се обясни като една игра на случайността. Трябва да се допусне, че нашият народ е наследил една значителна част от музикалната култура на древните народи, които преди него са живели върху тая земя.

Вече има и голям тракийски речник. Той е представен в книгата „Древните корени на българския език – тракийски речник“. Представени са около 650 думи, като е посочено откъде е взета всяка от тях, какво е тълкуването на специалистите, кои са сродните думи от други езици и т.н. Книгата е от полза не само за тези, които се вълнуват от истината за корените на народа ни, но и за тези, които искат да разберат как е звучала речта на далечните ни предци.