Както е известно, реакцията на много западни лидери към победата на новия министър-председател на Италия Джорджа Мелони на неотдавнашните национални избори варираше от откровено налудничава до студена и дистанцирана.
Преди един месец 45-годишната Мелони стана първата жена премиер в историята на страната (бел. ред.).
Министър-председателят на Франция Елизабет Борн обеща да следи отблизо Мелони, за да се увери, че тя спазва човешките права в Италия, защото „в Европа носим определен набор от ценности“, които включват „уважение един към друг“.
Като се има предвид близостта на средиземноморския остров Лампедуза до африканския континент, Италия е на предната линия на вълната от нелегална миграция, която започна през 2015 г. и която никога не е спирала напълно.
Според BBC News от началото на тази година 70 000 мигранти са пристигнали с лодки на бреговете на страната, като Европейския съюз не е направил нищо, за да помогне, както и неговите държави членки.
Според споразумение от 2019 г., когато нелегални имигранти акостират на италианско пристанище, всяка държава членка трябва да подсигури балансирано разпределение, така че всяка да приеме по 3500 души.
Имам братовчеди, които живеят в италианския град Вентимилия, близо до френската граница на Ривиерата. Те ми разказаха, че всички нелегални мигранти, които успеят да преминат границата, просто биват връщани обратно във Вентимилия от френската полиция, като Италия е оставена да се справя с тях.
Френското лицемерие по този въпрос не познава граници. Неотдавна Мелони реши, че на всичко това трябва да се сложи край, и забрани на кораба Ocean Viking, на борда на който имаше 230 нелегални африкански мигранти (включително 57 деца), да акостира в италиански пристанища. Поради това решение корабът трябваше да акостира във френското пристанище в Тулуза.
Френският президент Еманюел Макрон и неговият министър на вътрешните работи Джералд Дарманин описаха решението на Мелони наред с други неща като „егоистично“, „неприемливо“, „злоупотреба с доверието“ и „нарушение на международните норми“. Те също така добавиха, че ще има „сериозни последици“ за двустранните отношения.
Италианският депутат Джорджо Муле обаче твърди, че Франция е приела общо 37 нелегални мигранти тази година от договорените 3500. Така че французите може би са тези, които нарушават всякакви норми и по този начин се отказват от отговорност за проблем, който засяга цяла Европа.
Лицемерието не свършва дотук
Оказва се, че Ocean Viking е плавателен съд, който е нает от френската неправителствена организация SOS Mediterrannée, заедно с организацията за медицинска хуманитарна помощ Medicins Sans Frontiers, за да събира на борда си мигранти, които извършват опасното пресичане на Средиземно море от Африка.
Френският принос към кризата с незаконната имиграция обаче е още по-дълбок. Както самата Мелони изтъкна в неотдавнашно телевизионно интервю, френските финансови интереси в бедните африкански страни (и бивши френски колонии) като Буркина Фасо означават, че много от хората в тези държави са експлоатирани, държани в отчайваща бедност и затова решават да предприемат опасното пътуване до Европа, което впоследствие задълбочава кризата с незаконната имиграция в Европа.
По време на телевизионното интервю Джорджа Мелони държи снимка на малко дете, работещо в една от златните мини на Буркина Фасо. Разбира се, детският труд е незаконен, но това не спира съществуването му. Децата миньори в Буркина Фасо, които според доклад на ООН от 2016 г. са една трета от всички миньори в страната, получават нищожно заплащане, докато стоят клекнали до земята и загребват с голи ръце събраните в съдове камъни и пръст с надеждата да намерят там злато за малко пари.
Мелони критикува „експлоатацията“ на африканските страни от Франция на живо по телевизията
Мелони обяснява: „Това е дете, което работи в златна мина в Буркина Фасо. Буркина Фасо е една от най-бедните страни в света. Франция печата пари за Буркина Фасо като за колония, която има злато.“
„В замяна на това те изискват 50% от всичко, което Буркина Фасо изнася, да постъпва във френската хазна. Златото, което това дете намира, в повечето случаи се озовава в хазната на френската държава“, продължава тя.
След това Мелони заключава многозначително: „Така че решението не е да вземем африканците и да ги докараме в Европа. Решението е да освободим африканците от определени европейци, които ги експлоатират, и да позволим на тези хора да живеят от това, което имат“.
Мелони за пореден път изказа нещата такива, каквито са, посочвайки толкова ярко и откровено лицемерието на онези, които се преструват, че ги е грижа за бедните хора и за потока от нелегални, икономически мигранти в Европа, като вместо това правят трафикантите на хора богати и представят всеки, който се противопоставя на нелегалната имиграция, за расист.
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.