Земетресението е усетено в Царево, Бургас и Варна, но според сеизмолога няма непосредствена опасност за територията на България
В интервю за Епок Таймс проф. Емил Ботев, бивш ръководител на департамента по „Сеизомология“ към Националния Институт по Геофизика, Геодезия и География разясни, че дежурни сеизмолози са получили сигнали от граждани на Бургас и Варна, които са усетили земетресението в Турция. Земетресението с магнитуд 6 по Рихтер, регистрирано в 3:08 ч. с епицентър на около 300 км югоизточно от територията на България, е усетено най-силно в Царево.
Магнитудът му, определен от Българския сеизмологичен институт, е 6,2 по Рихтер, което е долната граница на категорията силни земетресения. Проф. Ботев обясни, че България и Турция са част от Средиземноморската сеизмологична мрежа, чиито център понастоящем се намира във Франция, както и че различните сеизмологични станции определят по различен начин магнитуда на земетресенията. Горецитираният магнитуд е измерен в контекста на нормално отклонение в амплитудите на сеизмичните вълни и други показатели за измерване на енергията и силата на земетресението.
Енергията на земетресението служи за разкъсване на земните пластове в дълбочина, като при някои земетресения това води до разместване на земната кора на повърхността и образуване на нов релеф. От друга страна силата на земетресението индикира въздействието му на повърхността в контекста на въздействието върху условията на живот. Възприети са няколко категории земетресения, като тези с магнитуд от 5 до 6 са умерено силни, тези от 6 до 7 – силни, над 7 – много силни или катастрофални, тези над 8 – разрушителни, а над 9 – релефообразуващи.
Проф. Ботев сподели, че турските колеги от Истанбул предвиждат и отдавна чакат силно земетресение в Мраморноморския сегмент на Северноанадолската разломна зона, а епицентърът на настоящото земетресение е именно в тази зона, на около 70-80 км източно от Измит, като този район в Западна Турция е известен с катастрофалното земетресение от август 1999 г. с магнитуд 7,5 по Рихтер. Поради лошото строителство в района, земетресението е причинило по текущи данни най-малко 20 000 жертви.
Прочети Още:
Какво да правим при земетресение – съвети на експерт
Опасността от земетресения в България
Днешното земетресение в района на Измит е разтърсило близо до град Дюздже (Düzce), на около 210 км източно от Истанбул, като е имало и десетки вторични трусове. Районът до едноименната планина Дюздже е сателит на Северноанадолския линеамент или Северноанадолската разломна зона.
„В исторически план, в този голям разлом, разпростиращ се от Мраморно море до Армения, с линейна дължина от около 800 км, са ставали над 10 земетресения с магнитуд над 8“, обясни проф. Ботев, като допълни, че за разлика от нашата съседка, в България не сме имали разрушителни земетресения за последните близо 100 години. Най-силните земетресения в страната ни са в периода 1901 г. – 1928 г., когато са били измерени 6 земетресения с магнитуд около 7, от които най-силното е с магнитуд 7,8 по Рихтер, регистрирано през 1904 г.
Проф. Ботев сподели, че след 1928 г. в страната не са регистрирани земетресения с магнитуд по-голям от 6, като припомни за земетресението от 5,7 в Стражица, както и за земетресението през 2012 г. в района на Перник, което разтърси и София, изкарвайки столичани навън през ранните часове на нощта. В допълнение Проф. Ботев напомни, че от 2014 г. действат нови изисквания за строителството в България, съобразени с европейските норми и стандарти за антисеизмично строителство, като земетресението в Перник практически не нанася щети в столицата.
Днешното земетресение в Турция в района на Дюздже и Измит е усетено в Истанбул и Анкара, като се съобщава за разрушения на сгради и близо 50 ранени души.
Екипът на Епок Таймс ще следи темата.
- Държавна опера – Стара Загора с водещо място в специалния брой на списание ЛИК за „Сцена на вековете“
- „Любов без превод“ пренася латино ритмите на остров „Света Анастасия“
- Денят в снимки: Изстрелване на „Союз“ към МКС, парад за Деня на Бастилията във Франция и удар на ван в Чили
- Академична лекция, посветена на подводните археологически изследвания на потъналия ветроходен кораб „Урдовиза“
- ОЕСУТ обсъжда бъдещето на Борисовата градина, проектът за нов устройствен план влиза за разглеждане
