ЕС обяви миналата седмица, че тяхно разследване е потвърдило подозренията, че китайското правителство дискриминира европейски доставчици на медицинско оборудване и че обмисля предприемането на нови рестрикции по отношение на търговията с Китайската народна република.
Разследването е продължило няколко месеца и „ясно е показало“, че правителството на ККП е ограничило достъпа на производители на медицинско оборудване от ЕС „по нечестен и дискриминативен начин“. ЕС обмисля следващите си стъпки. Комисията ще продължи да опитва „да поддържа конструктивен диалог с Китай, чрез който дискриминиращите мерки да бъдат елиминирани“. Но ако Пекин откаже да намери смислено и за двете страни решение, Комисията ще предприеме контркамерки, които също да затруднят достъпа на китайски компании до европейския пазар.
Марош Шефчович от Словакия – комисарят, който отговаря за търговията в новия европарламент – заяви, че Комисията „ще защити честната конкуренция“: „Ако има свободен пазар, той трябва да е двустранен“. Според китайското министерство обаче разследването е сигнал за „протекционизъм“.
Комисията издава отделен доклад с откритията на разследвалите, които показват, че китайското правителство е въвело многопластова система от законови мерки и политики в защита на местните доставчици и ущърб на чуждестранните. В Китай има индустриална програма, чиято цел е да трансформира Китай във високотехнологичен производствен хъб. Тя задължава болниците в цял Китай да избират местни, вместо чуждестранни доставчици.
Инициативата се нарича „Произведено в Китай 2025“ и според нея медицинското оборудване е сред десетте ключови индустрии. Затова на китайските болници е поставена задача за 2025 г. да закупят 70% от оборудването си от китайски фирми. До 2030 г. този процент трябва да нарасне на 95.
Най-честата практика, която китайските фирми използват, е да предлагат цени, по-ниски от тези чуждестранните компании, ориентирани към печалба. Правителствената помощ за китайските фирми им позволява да предлагат цени, с 90% по-ниски от тези на европейските компании, твърди се в доклада.
“Комисията стига до заключението, че тези мерки и практики се прилагат на цялата територия на Китайската народна република и държавата не е предложила никакви киригиращи действия в посока решаването на този проблем“, се казва в доклада.
Търговско напрежение
Резултатите от разследването на Брюксел засилва търговоското напрежение между Европа и Пекин. През 2024 г. ЕС започва разследвания, свързани с вятърните турбини, слънчевите панели и други продукти, произведени в Китай, чиято цел е да проследи дали китайските държавни компании нечестно печелят от държавните субсидии, когато действат на единния европейски пазар. В един от случаите Комисията налага мита до 45% върху електрически превозни средства от Китай, заради големите държавни субсидии, които дават на китайските производители „нечестно конкурентно предимство“.
В отговор правителството на ККП прави списък от стоки, които ЕС внася в Китай, сред които алкохол, свинско месо и млечни продукти, които може да обложи с мита.
Тези търговски неразбирателства идват, докато Китай се бори с вътрешна икономическа криза. САЩ също засилват натиска си върху вноса на китайски стоки. На 13-ти януари администрацията на Байдън въведе нови регулации, които ще ограничат износи на ИИ технологии за Китай и други държави. Президентът Доналд Тръмп, чиято клетва предстои днес, заплаши да въведе за всички китайски стоки извънредни тарифи до 60%.
