Европейският съюз поддаде на натиска от Китай и смекчи свой доклад за усилията на Китай да отхвърли вината за пандемията от коронавирус. Официални институции в Пекин са заплашвали, че ще блокират износа на медицински материали към Европа, ако докладът се появи в първоначалния си вид.
Разкритията идват в момент, когато китайската дипломация в цял свят води агресивна дезинформационна кампания — описана като дипломация в стил „воини вълци“ (наречена така в чест на един китайски националистичен сериал), чиято цел е да държи под контрол информацията за произхода на вируса.
Китайските пратеници са особено агресивни в Twitter. Те използват платформата, за да нападат, сплашват и принудят да замълчат западни журналисти, парламентаристи и представители на различни анализаторски организации – всъщност всеки, който се осмели да противоречи на официалната версия на Китай за хода на събитията около пандемията с коронавируса.
Според информационната агенция „Ройтерс“ през последната година над 60 китайски дипломати и дипломатически представителства са си направили профили в Twitter или Facebook, макар и двете платформи да са забранени в Китай, и са ги използвали, за да нападат критични към Пекин гласове по целия свят. На 21 април информационната агенция Politico Europe със седалище в Брюксел съобщи, че е получила предварително копие на ЕС доклад за китайски и руски дезинформационни дейности, свързани с коронавируса. Докладът, който ЕС е искал да публикува още същия ден, съдържа абзац със следното съдържание: „Китай води световна дезинформационна кампания, за да отхвърли всякаква вина за избухването на пандемията и да подобри международния си имидж. Наблюдавaт се както открити, така и скрити тактики.“
Китайски функционери бързо са се свързали с представители на Европейския съюз в Пекин, за да се опитат да предотвратят доклада, пише американският вестник „Ню Йорк Таймс“, които също са получили оригиналната версия.
Външната служба на ЕС публикува на 24 април доклада „Дезинформация относно COVID-19”, но тонът към Китай е силно смекчен. „Ню Йорк Таймс“ пише:
„В първоначалния доклад се цитират усилията на Пекин да се ограничи споменаването на произхода на вируса, като за разпространяването на болестта до известна степен се обвиняват и САЩ. В доклада се казва още, че Пекин критикува Франция, че реагира на епидемията забавено, както и че френски политици са обвинени несправедливо за расистки обиди спрямо директора на Световната здравна организация…
След острата реакция на Китай да спре документа Европейският съюз решава да отстъпи крачка назад. Малко преди публикуването му висши служители се намесват, за да смекчат критиките…
Изречението за „глобалната дезинформационна кампания“ на Китай е зачеркнато, както и споменаването на конфликта между Китай и Франция. Други изречения пък са смекчени…“
Под натиска на китайски функционери, за да предотврати публикуването на първия доклад, се намесва лично Естер Осорио – комуникационен съветник на ръководителя на Външната служба на ЕС Жозеп Борел.
„Г-жа Осорио, асистентка на г-н Борел, е помолила анализаторите да преработят доклада, така че фокусът да не бъде толкова пряко върху Китай и Русия, за да се избегнат упреците за несправедливи предубеждения – тези изводи могат да се направят от един мейл и няколко интервюта. Тя моли анализаторите да направят разлика между дезинформационен натиск и агресивен натиск за налагане на определен наратив, защото „виждаме силна ответна реакция от КТ“ – съкращение за Китай“, пише още „Ню Йорк Таймс“.
ЕС се надява, че това ще доведе до по-добро отношение към европейските предприятия в Китай. Но на 25 април South China Morning Post разкриват, че Китай е заплашил със спиране на медицинските доставки за Европа, ако не се премахне от доклада откъсът за Китай.
Индийският геополитически анализатор Брама Чилейни обобщава дългосрочните действия от поведението на ЕС: „ЕС налага автоцензура върху собствения си доклад след натиск от Китай. Те сами намаляват силата на доклада си, като премахват от него бележки/знаци за китайската „дезинформационна кампания“, свързана с пандемията. ЕС остава слаба брънка във веригата на демократичните държави срещу мускулестата сила на китайския авторитаризъм.“
Междувременно китайски дипломати по цял свят, водени от външния министър на Китай Уан Йи, нападат правителства и отделни личности, които според тях са обидили Китай. Някои анализатори казват, че това отразява нарастващото влияние на Китай в международните отношения. „Китай иска останалите държави да знаят кой е шефът“, пише наблюдателката на Китай Бетъни Алън-Ибрахаймиън.
Други анализатори аргументират, че китайската упоритост да се отричат факти отразява колко крехка е комунистическата партия на Китай и че китайският президент Си Дзинпин използва национализма, за да не загуби контрола върху партията, насред нарастващия вътрешнополитически гняв заради погрешния му подход към коронакризата.
„Заради заразата всички правителства се притесняват дали ще оцелеят, но за едно авторитарно еднопартийно правителство тези страхове са особено важни“ – отбелязва Кевин Либин, коментатор и съиздател на канадския National Post.
Но има и случаи, когато китайската тактика за натиск се проваля – както в случая с германския вестник „Билд“.
На 15 април най-тиражният вестник в Германия публикува статия със заглавие „Колко ни дължи Китай досега“, според която Китай трябва да изплати на Германия репарации в размер на 150 милиарда евро. Статията съдържа подробна разбивка на причинените икономически щети, сред които са 50 милиарда евро за малките предприятия и 24 милиарда от провален туризъм.
Китайското посолство в Берлин отговори с обвинения към вестника в расизъм. В писмото си говорителят на посолството Тао Лили пише: „Статията Ви не просто пренебрегва сериозни факти и времеви периоди, но и най-елементарните журналистически проверки и етични норми. Сметките, изложени от Вас, внушават национализъм, предразсъдъци, враждебност към чужденците и по-конкретно към Китай. Пренебрегнато е както традиционното приятелство между Германия и Китай, така и разбирането какво е сериозна журналистика. В тази връзка се питам откъде идва във Вашата редакция тази неприязън към народа и държавата ни?“
Вместо да се стресне и да поддаде на натиска, главният редактор на „Билд“ Юлиан Райхелт отговаря със свое писмо: „Вие вредите на целия свят“. То излиза на немски и английски език и е адресирано до президент Си Дзинпин. Райхелт пише:
„Вие управлявате чрез наблюдение. И без това наблюдение не бихте бил президент. Можете да наблюдавате всичко – всеки от своите граждани, но не наблюдавате рискови животински пазари, разнасящи зарази. Затваряте всеки критичен вестник или интернет страница, но не и будките, където се продава супа от прилепи. Не просто следите безконтролно народа си, но и му вредите – а с това и на целия свят.
Следенето води до несвобода. Който не е свободен, не може да твори. А който не умее да твори, не може да измисля нови неща. Затова и ръководената от Вас страна е крадец номер едно на интелектуална собственост. Китай става по-богат благодарение на чужди изобретения, вместо да разчита на свои. И причината е, че не оставяте младите китайци да мислят свободно. Най-големият Ви експортен хит, който никой не желаеше, но все пак се разпространи по света, е коронавирусът…
Създадохте един непрозрачен Китай, който стана известен първо като най-полицейската държава, а сега и като разпространител на смъртоносна зараза. Такова е политическото Ви наследство.
Посолството Ви в Германия ми пише, че не съм достоен за „традиционното приятелство между двата ни народа“. Предполагам, че под голямо „приятелство“ имате предвид, че щедро изпращате на света предпазни маски. Но за мен това не е приятелство, а смешен империализъм. Искате Китай да стане по-силен благодарение на заразата, която сам изпрати по света. Но аз не вярвам да можете да засилите властта си чрез това. Вярвам, че рано или късно коронавирусът ще сложи край на политическото Ви управление.“
Подобна е реакцията и на директора на германското издателство „Аксел Шпрингер“ Матиас Дьопфнер. Председателят на борда на издателство „Аксел Шпрингер“ иска от правителството на Германия ясно позициониране и поставя на дневен ред въпрос, свързан със държавните стратегически партньорства.
(Волфганг Кум/архив/dpa)
„Когато преодолеем кризата с коронавируса, европейците трябва да вземат решение относно стратегическите си партньорства: САЩ или Китай?”, пише Дьопфнер в своя статия във Welt am Sonntag – медия на издателството.
„Икономическите съюзи с Китай може и да се струват безопасни на много европейци днес, но те неизменно водят до политически зависимости. На карта са поставени свободата на Европа и дългогодишното трансатлантическо партньорство.”
Още примери за усилията на китайски дипломати да бъдат заглушени критиките към китайското правителсво в чужбина очаквайте в следваща статия.
В статията е използвана основно информация от едноименния доклад на Сьорен Керн, публикуван първо от Gatestone Institute.
