България отделя 5,7% от своя БВП за подпомагане на своите енергийни потребители, нареждайки се само след Словакия, Германия, Малта и Дания
През последните 17 месеца Европа е похарчила близо 800 млрд. евро за борба с енергийната си криза, като Германия е похарчила най-много пари, за да предпази домакинствата и предприятията от енергийната инфлация.
„От началото на енергийната криза през септември 2021 г. в европейските страни са били заделени и разпределени 792 млрд. евро, за да бъдат защитени потребителите от нарастващите разходи за енергия… Настоящото увеличение на цените на едро на енергията в Европа накара правителствата да въведат мерки за защита на потребителите от прякото въздействие на нарастващите цени“, се посочва в анализ от 13 февруари на белгийския икономически мозъчен тръст Bruegel.
От общо 792 млрд. евро 681 млрд. евро се падат на Европейския съюз, 103 млрд. евро – на Обединеното кралство, а 8,1 млрд. евро – на Норвегия.
Германия е направила най-голямото разпределение в списъка, като е заделила 268,1 млрд. евро за защита на своите енергийни потребители. На второ място е Обединеното кралство, следвано от Италия с 99,3 млрд. евро, Франция с 92,1 млрд. евро и Испания с 40,2 млрд. евро.
Анализ на Института за енергийни изследвания (Institute for Energy Resource – IER) от 19 декември приписва вината за настоящата енергийна криза в Европа на лошите решения, взети от блока, като например насърчаването на възобновяемата енергия за сметка на ограничаване на производството на нефт и газ.
Разходи за борба с енергийната криза
Според анализа на Bruegel Словакия е отделила най-много средства за своите енергийни потребители – 9,3% от БВП. Следват я Германия със 7,5%, Малта със 7,1%, Дания с 6,1% и България с 5,7%. Кипър и Финландия заделят за тази цел по-малко от 1 процент от своя БВП.
Установено бе, че държавите от Европейския съюз са наложили множество мерки за борба с енергийната инфлация, включително намаляване на данъка върху енергията/данъка върху добавената стойност (ДДС), регулиране на цените на дребно, прехвърляне на средства на уязвими групи, подпомагане на бизнеса и т.н.
„Този път също така разделихме мерките на целеви спрямо нецелеви. Резултатът е, че правителствата предпочитат нецелевите мерки за изкривяване на цените, напр. намаляване на акцизите и ДДС, в сравнение с мерките за пряка подкрепа на домакинствата и фирмите. Това трябва да се промени, докато вървим напред“, заяви в туитър на 13 февруари Симоне Талиапиетра, един от авторите на доклада на Bruegel.
Изключвайки Германия от калкулациите, 217 млн. евро бяха заделени за нецеленасочени мерки за регулиране на цените, а само 33,57 млн. евро бяха заделени за целенасочени мерки за регулиране на цените.
Мярката от 792 млрд. евро за противодействие на енергийната криза се позиционира на сходно ниво с фонда за възстановяване COVID-19 на ЕС, който възлизаше на 750 млрд. евро.
Германия е критикувана за големия размер на пакета за енергийна помощ, тъй като някои изразиха опасения, че политиката на Берлин може да провали мерките за енергиен контрол в Европа като цяло.
„Европа се бори заедно в енергийната война; запазването на единството е от първостепенно значение за преодоляване на енергийния шантаж на Путин. Изглежда, че Германия разгръща фискалните си мускули, за да субсидира потреблението на газ в Германия, повишавайки цените и ощетявайки своите съседи“, заявиха от Bruegel в публикация в блога си на 30 септември.
Вътрешно създадена криза
През 2021 г., след „локдауна“ в следствие на COVID-19, търсенето на енергия в Европа „се върна с ефект на отмъщение“, се посочва в анализа на Института за енергийни изследвания от 19 декември.
Въпреки това Европа беше предприела редица мерки, които се отразиха негативно на енергийното ѝ производство, включително забрана на хидравличното разбиване на суровини, затваряне на въглищни и ядрени централи и намаляване на договорите за наем за добив на нефт и газ, като в същото време се настояваше за преход към възобновяема енергия.
Поради тези политики Европа не разполагаше с необходимите енергийни доставки, за да задоволи търсенето си, твърди Института за енергийни изследвания (IER). В резултат на това регионът беше принуден да изчерпи енергийните си резерви, а конфликтът между Русия и Украйна допълнително утежни положението му.
„Сега Европа е изправена пред недостиг на енергия, рязко покачване на цените на енергията и голяма несигурност по отношение на енергийното и икономическото си бъдеще. Въпреки това тя не се е отказала от енергийния си преход към възобновяеми енергийни източници (вятърна и слънчева енергия), въпреки зависимостта им от метеорологичните условия и липсата на стабилни енергийни мощности“, се посочва в анализа на IER.
През януари Андерс Опедал, главен изпълнителен директор на Equinor, една от най-големите газови компании в Европа, предупреди, че цените на енергията вероятно ще останат високи, тъй като правителствата се опитват да наложат неочаквани данъци на енергийните компании и да постигнат целите си за „Net Zero“ или нулев въглероден отпечатък. Очаква се тези усилия да затруднят понижаването на цените на енергията.
