• За нас
  • Пишете ни!
неделя, 22 ноември, 2026
Няма резултати
Виж всички резултати
Epoch Times Bulgaria
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот
Epoch Times Bulgaria
Няма резултати
Виж всички резултати
Начало Европа

Европа е похарчила 800 милиарда евро за борба с енергийната криза

отНавин Атрапули
1 март , 2023
Европа е похарчила 800 милиарда евро за борба с енергийната криза

Захранващи тръби в петролните рафинерии Ruhr Oel на BP Gelsenkirchen GmbH в Гелзенкирхен, Германия, 8 март 2022 г. (Ina Fassbender/AFP via Getty Images)

България отделя 5,7% от своя БВП за подпомагане на своите енергийни потребители, нареждайки се само след Словакия, Германия, Малта и Дания

През последните 17 месеца Европа е похарчила близо 800 млрд. евро за борба с енергийната си криза, като Германия е похарчила най-много пари, за да предпази домакинствата и предприятията от енергийната инфлация.

„От началото на енергийната криза през септември 2021 г. в европейските страни са били заделени и разпределени 792 млрд. евро, за да бъдат защитени потребителите от нарастващите разходи за енергия… Настоящото увеличение на цените на едро на енергията в Европа накара правителствата да въведат мерки за защита на потребителите от прякото въздействие на нарастващите цени“, се посочва в анализ от 13 февруари на белгийския икономически мозъчен тръст Bruegel.

От общо 792 млрд. евро 681 млрд. евро се падат на Европейския съюз, 103 млрд. евро – на Обединеното кралство, а 8,1 млрд. евро – на Норвегия.

Германия е направила най-голямото разпределение в списъка, като е заделила 268,1 млрд. евро за защита на своите енергийни потребители. На второ място е Обединеното кралство, следвано от Италия с 99,3 млрд. евро, Франция с 92,1 млрд. евро и Испания с 40,2 млрд. евро.

Анализ на Института за енергийни изследвания (Institute for Energy Resource – IER) от 19 декември приписва вината за настоящата енергийна криза в Европа на лошите решения, взети от блока, като например насърчаването на възобновяемата енергия за сметка на ограничаване на производството на нефт и газ.

Разходи за борба с енергийната криза

Според анализа на Bruegel Словакия е отделила най-много средства за своите енергийни потребители – 9,3% от БВП. Следват я Германия със 7,5%, Малта със 7,1%, Дания с 6,1% и България с 5,7%. Кипър и Финландия заделят за тази цел по-малко от 1 процент от своя БВП.

Установено бе, че държавите от Европейския съюз са наложили множество мерки за борба с енергийната инфлация, включително намаляване на данъка върху енергията/данъка върху добавената стойност (ДДС), регулиране на цените на дребно, прехвърляне на средства на уязвими групи, подпомагане на бизнеса и т.н.

„Този път също така разделихме мерките на целеви спрямо нецелеви. Резултатът е, че правителствата предпочитат нецелевите мерки за изкривяване на цените, напр. намаляване на акцизите и ДДС, в сравнение с мерките за пряка подкрепа на домакинствата и фирмите. Това трябва да се промени, докато вървим напред“, заяви в туитър на 13 февруари Симоне Талиапиетра, един от авторите на доклада на Bruegel.

Изключвайки Германия от калкулациите, 217 млн. евро бяха заделени за нецеленасочени мерки за регулиране на цените, а само 33,57 млн. евро бяха заделени за целенасочени мерки за регулиране на цените.

Мярката от 792 млрд. евро за противодействие на енергийната криза се позиционира на сходно ниво с фонда за възстановяване COVID-19 на ЕС, който възлизаше на 750 млрд. евро.

Германия е критикувана за големия размер на пакета за енергийна помощ, тъй като някои изразиха опасения, че политиката на Берлин може да провали мерките за енергиен контрол в Европа като цяло.

„Европа се бори заедно в енергийната война; запазването на единството е от първостепенно значение за преодоляване на енергийния шантаж на Путин. Изглежда, че Германия разгръща фискалните си мускули, за да субсидира потреблението на газ в Германия, повишавайки цените и ощетявайки своите съседи“, заявиха от Bruegel в публикация в блога си на 30 септември.

Вътрешно създадена криза

През 2021 г., след „локдауна“ в следствие на COVID-19, търсенето на енергия в Европа „се върна с ефект на отмъщение“, се посочва в анализа на Института за енергийни изследвания от 19 декември.

Въпреки това Европа беше предприела редица мерки, които се отразиха негативно на енергийното ѝ производство, включително забрана на хидравличното разбиване на суровини, затваряне на въглищни и ядрени централи и намаляване на договорите за наем за добив на нефт и газ, като в същото време се настояваше за преход към възобновяема енергия.

Поради тези политики Европа не разполагаше с необходимите енергийни доставки, за да задоволи търсенето си, твърди Института за енергийни изследвания (IER). В резултат на това регионът беше принуден да изчерпи енергийните си резерви, а конфликтът между Русия и Украйна допълнително утежни положението му.

„Сега Европа е изправена пред недостиг на енергия, рязко покачване на цените на енергията и голяма несигурност по отношение на енергийното и икономическото си бъдеще. Въпреки това тя не се е отказала от енергийния си преход към възобновяеми енергийни източници (вятърна и слънчева енергия), въпреки зависимостта им от метеорологичните условия и липсата на стабилни енергийни мощности“, се посочва в анализа на IER.

През януари Андерс Опедал, главен изпълнителен директор на Equinor, една от най-големите газови компании в Европа, предупреди, че цените на енергията вероятно ще останат високи, тъй като правителствата се опитват да наложат неочаквани данъци на енергийните компании и да постигнат целите си за „Net Zero“ или нулев въглероден отпечатък. Очаква се тези усилия да затруднят понижаването на цените на енергията.

Споделете тази статия
Tags: ЕС и БрюкселСветовна икономика и финанси

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Последвайте ни във Фейсбук

НАЙ-ТЪРСЕНИ ДНЕС

Жаклин Толева. Снимка: личен архив.

„Няма враг, има събожник“ – Жаклин Толева за духовното наследство на Ваклуш Толев

0
0
изображение генерирано с ИИ

Как преборих алкохолната зависимост: над 9 години без капка и обещание „В ада не се връщам!“

0
0
Прогноза за времето за събота, 21 ноември

Времето в събота, 21 ноември: по-хладно, с дъжд на запад, на юг и в планините

0
0
Още по-голям коледен фестивал пред НДК в София тази година

Още по-голям коледен фестивал пред НДК в София тази година

0
0
kak se pravi kiselo zele s morska sol

Изпитана рецепта за кисело зеле в бидон

0
0
Хроничният стрес в детството може да оформи мозъка – и как това може да се промени

Хроничният стрес при децата: какви следи може да остави и как да помогнат родителите

0
0
Изображение генерирано с ИИ

Сочен ябълков сладкиш с орехи и прасковено сладко

0
0

Свързани Публикации

ЕС и Великобритания договориха младежки обмен и по-лесна търговия с храни

ЕС и Великобритания договориха младежки обмен и по-лесна търговия с храни

0
0
Сърбия получи нов временен държавен глава – Александър Чупич от „Студентска листа“

Сърбия получи нов временен държавен глава – Александър Чупич от „Студентска листа“

0
0
Лондон очерта надеждите си за срещата на върха между Великобритания и ЕС

Лондон очерта надеждите си за срещата на върха между Великобритания и ЕС

0
0
Датският парламент одобри споразумението на Тръмп за Гренландия

Датският парламент одобри споразумението на Тръмп за Гренландия

0
0
Европейската комисия предложи нов заем от 45 млрд. евро за Украйна

Европейската комисия предложи нов заем от 45 млрд. евро за Украйна

0
0
Табела на Комисията за защита на потребителите

Глоби, дела в съда и сигнал за неравни надценки: КЗП се зае с 14 фирми

0
0
ККП е обвинена в над 50 случая на транснационални репресии срещу Фалун Гонг в Австралия

ККП е обвинена в над 50 случая на транснационални репресии срещу Фалун Гонг в Австралия

0
0
Контейнерни кранове в пристанището на Монтевидео

От споразумение към действия: първи бизнес форум между ЕС и Меркосур

0
0
Войната с Иран лиши световния пазар от 2,8 млрд. барела петрол

Войната с Иран лиши световния пазар от 2,8 млрд. барела петрол

0
0
Съдебната палата в София

Следователите избират последния изборен член на новия Висш съдебен съвет

0
0
Следваща публикация
Розов цвят (снимка: Емил Рашковски/Епок Таймс България)

Българското розово масло – опасен токсичен продукт?

Epoch Times лого
Facebook X-twitter Goodreads-g Youtube Instagram Telegram
  • Последни новини

35 страни, 21 езика

  • English
  • 中文
  • Español
  • עברית
  • 日本語
  • 한국어
  • Bahasa Indonesia
  • Français
  • Deutsch
  • Italiano
  • Português
  • Svenska
  • Nederlands
  • Русский
  • Українська
  • Română
  • Česky
  • Slovenščina
  • Polski
  • Türkçe
  • فارسی
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
  • България
  • Свят
  • Китай
    • COVID-19 и Ваксинация
  • Култура и изкуство
  • Наука и технологии
  • Начин на живот
  • Мнения
  • За нас
  • Авторски права
  • Условия за ползване
  • Пишете ни!
  • Поверителност на информацията
Copyright © 2024 Epochtimes.bg | Всички права запазени Epochtimes.bg не носи отговорност за съдържанието на външни сайтове | Divinitum – дигитален маркетинг партньор.
Няма резултати
Виж всички резултати
  • България
  • Европа
  • САЩ
  • Русия
  • Китай
  • Свят
  • Култура
  • Наука
  • Дух и съзнание
  • Начин на живот

© 2019 Epoch Times България.