Това стана след като американският посланик Чарлз Къшнър публикува отворено писмо с изразяване на „дълбока загриженост“ по въпроса
Франция повика американския посланик Чарлз Къшнър заради отворено писмо, което той адресира до френския президент Еманюел Макрон. В него той обвинява френското правителство в недостатъчни усилия за борба с антисемитизма в страната.
В писмото, публикувано на 24 август в „Уолстрийт джърнъл“, Къшнър изрази „дълбока загриженост“ заради това, което определи като „липса на достатъчни действия“ от страна на френското правителство. Според него то не се справя с „драматичното нарастване на антисемитизма във Франция“ на фона на войната между Израел и „Хамас“ в Газа.
Къшнър – който е евреин и тъст на Иванка Тръмп, дъщерята на президента Доналд Тръмп – заяви следното: откакто терористичната групировка „Хамас“ извърши атаката си срещу Израел на 7 октомври 2023 г. и израелската армия започна сухопътната си офанзива срещу „Хамас“ в Газа, „Екстремисти в подкрепа на „Хамас“ и радикални активисти водят кампания на заплашване и насилие в цяла Европа“.
Посланикът призова Макрон да прилага стриктно законите за престъпленията от омраза и да преследва извършителите на антисемитски деяния „в максимална степен“. Той настоя френското правителство да се въздържа от предоставяне на каквато и да е легитимност на „Хамас“ и неговите съюзници.
Къшнър също предупреди, че планът на Макрон за официално признаване на палестинската държавност ще „окуражи екстремистите, ще подхрани насилието и ще застраши живота на евреите“ във Франция.
В изявление същия ден Министерството на външните работи на Франция отхвърли твърденията на Къшнър, като ги нарече „неприемливи“. Ведомството обяви, че той ще бъде извикан в централата му в Париж на 25 август.
„Нарастването на антисемитските прояви във Франция от 7 октомври 2023 г. насам е реалност, която осъждаме. Срещу нея френските власти демонстрират пълна мобилизация, защото тези прояви са недопустими“, се казва в изявлението.
Министерството заяви, че забележките на Къшнър нарушават международното право и задълженията по Виенската конвенция от 1961 г., която забранява намесата във вътрешните работи на държавите.
„Те също не отговарят на качеството на трансатлантическите отношения между Франция и Съединените щати и на доверието, което би трябвало да съществува между съюзниците“, добави то.
Говорителят на Държавния департамент Томи Пигот заяви, че ведомството подкрепя коментарите на Къшнър и го похвали за това, че „върши отлична работа в защита на националните ни интереси“ в ролята си на посланик.
Франция има най-голямата еврейска общност в Западна Европа – приблизително 500 000 души.
Миналия месец Макрон обяви, че страната му ще признае официално Палестина като държава на Общото събрание на ООН през септември. Той определи това като действие, което ще помогне за решаване на спешната задача за прекратяване на войната между Израел и „Хамас“ в Газа.
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху се противопостави на този ход. Той заяви, че подобно признаване ще „възнагради терора“ и крие риск от създаването на „още едно иранско пълномощничество“.
Държавният секретар Марко Рубио заяви, че американското правителство категорично отхвърля решението на Макрон. Той го определи като безразсъдно и „шамар в лицето на жертвите“ на атаката на „Хамас“ срещу Израел.
Войната в Газа избухна след като на 7 октомври 2023 г. ръководени от „Хамас“ терористи предприеха широкомащабна атака срещу южните райони на Израел. При нея загинаха около 1200 цивилни, а около 250 души бяха взети за заложници и отведени в Газа.
Броят на загиналите в Газа според контролираното от „Хамас“ министерство на здравеопазването на Газа надхвърли 61 000 души. Тази цифра включва и бойци, и цивилни.
The Associated Press допринесе за този материал.
