Сегашната международна ситуация по нещо напомня ситуацията преди ВСВ, защото отново става дума за собствеността на островите в Тихия океан около Китай.
Китайската комунистическа партия (ККП) влезе в 2021 г. с нов рунд военна вълча дипломация. В същото време Народната освободителна армия (официалното име на армията на КНР) заема все по-агресивна позиция, свивайки мускули в посока Тайванската „средна линия“, Източнокитайско и Южнокитайско море и влизайки в “конфликти от сивата зона”.
През 2020 г. НОА навлиза с военните си самолети в територията на Тайван 380 пъти (повече от веднъж дневно). Тенденцията продължава и през 2021 г. Само на 26 март общо 20 самолета на НОА навлизат в територията на Тайван от югозапад, поставяйки нов рекорд за 2021 г.
На 23 март официалният акаунт на Бреговата охрана на Китай в Weibo обяви, че пет нейни кораба са влезли в триториалните води на това, което те наричат китайските острови Диаою. Островите са спорни, но се контролират от японците, които ги наричат Сенкаку.
ККП публикува такава информация за трети път тази година.
От 7 март над 220 китайски рибарски лодки се събират на рифа Уитсун (спорна територия между Китай и Филипините). ККП твърди, че те са се скрили там само временно заради лошото време, но Филипините се съмняват в това твърдение. На 21 март министърът на отбраната на Филипините изисква тези над 200 китайски плавателни съда да напуснат веднага, а министерството на външните работи издава протестна дипломатическа нота към Пекин. На 28 март президентът на Филипините Родриго Дуерте говори с посланика на КНР. На 31 март съветниците по националната сигурност на Филипините и САЩ са дискутирали присъствието на ККП в спорните води н Южнокитайско море, като и двете страни са изразили притеснения заради ситуацията.
Тези действия на ККП не са отделни, изолирани случаи. Те отразяват гледната точка на ККП за международното положение и техните амбиции.
С агресивната политика на ККП е неизбежно САЩ, Тайван, съседните държави, НАТО и съюзниците на САЩ да станат по-активни, да засилят сътрудничестото си и и да формират военни съюзи.
Засилване на международното военно сътрудничество
На 25 март САЩ и Тайван подписват меморандум за сътрудничество по опазване на бреговата линия, чрез който да координират двустранните си политики. На подписването присъстват действащият помощник-секретар на Департамента на САЩ по източноазиатските и тихоокеански въпроси Сун Ким, както и директорът на отдела за международно сътрудничество на Бреговата охрана на САЩ Ан Кастилионе-Каталдо.
След подписването на споразумението във Вашингтон Сяо Би-Ким, де факто посланичка на Тайван в САЩ заяви в изявление: „Нашата надежда е, че с новата работна група по брегова охрана двете страни ще засилят сътрудничеството си и заедно ще допринесат за по-свободен и открит тихоокеански регион.”
На 23 март японският „Окинава Таймс“ пише, че японските сухоземни сили за самоотбрана планират спешни учения на островите Сенкаку от септември до ноември. Това ще бъде най-мащабното военно учение в историята на японските сили за самоотбрана. Последното военно обучение в Япония е преди 28 години. Статията отбелязва и сериозността на действията на Китай около островите, както и на сигурността на района.
След встъпването в длъжност на администрацията на Байдън, Държавният секретар и министъра на отбраната на САЩ посетиха Япония и Северна Корея. На 2 април съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан се срещна със своите японски и южнокорейски колеги, за да дискутират въпросите на сигурността.
В средата на април японският министър-председател на Япония ще посети САЩ. Той ще бъде първият чуждестранен лидер, с когото Байдън ще се срещне лице в лице. Японският вестник „Nikkei Asia“ излезе с новината, че двете страни ще излязат с общо изявление, с което да потвърдят колко важна е стабилността на Тайванската „средна линия“.
Ако САЩ искат да трансформират двата двустранни съюза между САЩ и Япония и САЩ и Южна Корея в тристранен, трудностите ще са доста големи. Първо, между Япония и Южна Корея има непреодолими различия (например търговският спор от 2019 г., когато Япония наложи санкции на Южна Корея; второ, ККП настойчиво ухажва Южна Корея. Например общото изявление разговорите “2+2” между САЩ и Южна Корея от 18 март изобщо не споменава ККП, което означава, че Сеул не желае да избере страна; това е в ярък контраст с Япония.
Австралия и Индия се присъединяват за четиристранна среща
Срещата „четирилог“ (Quad) по сигурността между САЩ, Япония, Индия и Австралия на 12 март преминава от ниво министри на ниво министър-председатели, и военното сътрудничество става очевидно.
През ноември 2020 г. Австралия за първи път след 13-годишно отсъствие участва в общи военни учения на четирите нации. На 5 април Quad взеха участие в организираното от Франция в Бенгалския залив тридневно (5-7 април) общо военноморско учение „La Pérouse“. В сравнение с предишни години акцентът тази година е официалното участие на Индия. Много индийски медии писаха, че общото военно учение има за цел да се противопостави на „едностранните нападателни действия на ККП в региона“, с които иска да увеличи влиянието си в тихоокеанския регион. След учението външните министри на Индия и Австралия имаха обща среща с френския външен министър.
С развитието на четиристранното военно сътрудичество, двустранното военно партньорство между четирите държави също бележи значителен напредък. На 31 март например Австралия обявява, че ще започне тясно сътрудничество със САЩ по строежа на собствени управляеми ракети, за да засили отбранителния си капацитет. В подкаста на Националната сигурност топдипломатът на САЩ в Канбера също каза, че САЩ и Австралия дискутират различни възможности за ракция при евентуално избухване на война в Тайванската „средна линия“. Той спомена и „огромното уважение“ към твърдата позиция на Австралия спрямо икономическото ѝ изнудване от Китай през 2020 г. (заради твърдата решимост на Австралия да бъде проведено независимо разследване за произхода на коронавируса – бел.ред.)
Индия е ключовият играч за това дали разговорите между САЩ, Япония, Индия и Австралия ще се развият в тихоокеанска версия на НАТО. Без участието на Индия това е малко вероятно.
Членове на НАТО засилват военното си присъствие в района на Тихия и Индийския океан
На пресконференция в щабквартирата на НАТО на 23 март генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и гостът му, държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен, споменаха ККП като огромно глобално предизвикателство. Всъщност за първи път Китай е споменат още на 4 декември 2019 г. в Декларацията от Лондон, непосредствено след края на срещата на върха на НАТО в британската столица.
Въпреки че що се отнася до сегашната ситуация, НАТО като цяло едва ли ще се конфротира пряко с ККП във военно отношение, това не изключва подготовката на някои членове на НАТО да засилят военното си присъствие в Тихоокеанския регион.
Например на 31 март военното министерство на Канада съобщи, че нейният кораб „Калгари“ е прекосил Южнокитайско море на път от Бруней за Виетнам.
През февруари френският министър на отбраната каза, че два военни краба са патрулирали в Южнокитайско море. Френската атомна подводница е била съпровождана от кораба помощник „BSAM Seine“. Френският министър на въоръжените сили Флоранс Парли пусна следния tweet: “Целта на тази мисия? Да обогати познанията ни за този регион и да потвърди, че международното право е единственото валидно правило, независимо в кое море плаваме.“
На 3 март германски държавни служители потвърдиха пред „Ройтерс“, че през август за Азия ще тръгне една германска фрегата и на връщане тя няма намерение да се съобразява с границата от 12 мили до брега, която Китай и другите държави в района претендират да са териториални води по този стратегически воден път.
Великобритания също планира да изпрати своя самолетоносач „HMS Queen Elizabeth“ в района през тази година.
Накратко, около ККП се разгръща военен кръг: и решаващите фактори това да се случи са вълчата военна дипломация и експанзионистичната политика на ККП.
Тази огромна мрежа от военно сътрудничество (статията не дискутира всичко, например политиката на САЩ в Централна Азия не е спомената, а има пряк възпиращ ефект върху ККП) наистина сериозно ограничава военната мощ на партията.
“Китай е авторитарна държава, която не споделя нашите ценности. Те скоро ще имат най-голямата икономика в света”, каза Столтенберг пред Комитета по външните работи на Европейския парламент на 15 март. “Но заедно ние представляваме 50 [процента] от световния БВП и 50 от военния пазар на света. Така че ако се тревожите от възхода на Китай, от военната и икономическа мощ на Китай, тогава е още по-важно да бъдем заедно, Европа и Северна Америка в НАТО.”
Но едно нещо трябва да се отбележи специално: измамната природа на ККП и нейната злина и лудост са без прецедент в историята. Бившият държавен секретар на САЩ Майк Помпео каза, че заплахата от ККП надминава тази от СССР. Съветският съюз например седна на масата за преговори и подписа серия от споразумения за контрол на оръжията. По време на Студената война САЩ и СССР формираха железен закон – че нито една от двете държави няма да се ангажира директно във военни действия, защото това би могло да доведе до атомна война. Но ККП никога не е постигала споразумение със САЩ относно въоръжаването, като дори отказва участие в тристранни преговори за контрол на оръжията между Китай, САЩ и Русия. ККП съзнателно развива своята военна сила, особено стратегическата си военна сила.
Всяка оценка за опасностите, идващи от ККП, не може да е прекалено песимистична.
Макар понастоящем и в близко бъдеще военната сила на ККП да е далеч след САЩ, нейната лудост и злина са смъртоносно оръжие, с което за света ще бъде наистина трудно да се справи.
Гледната точка, изразена в тази статия, е мнение на автора и не съвпада непременно с гледната точка на „Епок Таймс“.