|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество” (вестник „Знаме“, година I, брой 23 от 27 юли 1875 г.)
Културното наследство, което ни оставя Христо Ботев, е огромно и всички изписани до сега думи за величието на неговата неповторима личност са малко. Със своята гениалност, българският писател и революционер ни завещава безценни произведения с пример за висша отдаденост и непримирим дух.
Без съмнение Ботев е основополагаща фигура в историята на българската литература. Най-въздействащите му творби са стихотворенията, които са част от неговото безстрашно революционно дело. Освен брилянтната поезия Ботев има малко позната за широката публика публицистика, която по онова време намира своето място на страниците на вестниците „Знаме”, „Свобода”,„Будилник”.
Безспорно ботевите творби са оценени от изследователите като най-високите образци на българската поезия, публицистика и журналистика. Ще се опитаме вкратце да ви запознаем с не голямото по обем творчество на поета и публицист Христо Ботев, но за сметка на това гениално и неподражаемо – изпълнено със страст и жар като самия творец.
Началото
Голям връх в българската поезия от XIX в. безспорно е творчеството на Христо Ботев. Роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в пределите на Османска империя и намерил смъртта си на 1 юни 1876 г. във Врачанска планина, 28-годишният поет ни завещава скромен обем от двадесетина стихотворения, които и до ден днешен ни карат да потръпваме от вълнение и почит.
Първите публикации на Ботев са в цариградския вестник „Гайда” (1867) с редактор П. Р. Славейков, където е поместена и първата му печатна творба – безсмъртното стихотворение „Майце си”. Себеотрицанието в името на по-висша кауза и майчината почит превръщат стихотворението в ярък пример за безмилостен нравствен максимализъм.
Много по-обемно е публицистичното творчество на Ботев. То достига до широк кръг съвременници, като първо е достояние на множество емигранти, благодарение на това, че е издавано във вестници в съседна Румъния. По различни канали то достига и до съмишленици по българските земи. След две години обучение в Одеса, кратко учителстване в Задуневска (Бесарабия) и кратък престой в Калофер младият революционер напуска родината си, за да се присъедини към българските емигранти в Румъния.
Именно там Ботев твори, учи и подготвя издаването на вестник. Десет години по-късно се появява единствената му авторска книга – впечатляващата стихосбирка „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова” (1875). Малко по-късно Любен Каравелов помества във вестник „Свобода” някои от стихотворенията на Христо Ботев: „Към брат си”, „Делба”, „Елегия” и др. През 1871 г. на 10 юни излиза първият брой на вестник „Дума на българските емигранти” под негова редакция.
Животът по това време е бурен и непредвидим и младият поет влиза в затвора по подозрение във взаимоотношения с руски революционери. Творческата душа на Ботев не намира покой и след излизането му от затвора през 1872 г., съвместно с Любен Каравелов, възстановява вестник „Свобода”, преименуван по-късно в „Независимост”. В изданието Ботев публикува голяма част от своите стихове и фейлетони. Творческо-издателската дейност на Ботев преминава през различни сътрудничества. Нему се налага дори да гладува и да живее в нищета, като целта е да закупи собствена печатница.
През 1875 г. Ботев прекратява издаването на най-дълго излизалия негов вестник „Знаме”. В изданието младият творец успява да разгърне таланта си и да изложи най-пълно своите възгледи по всички въпроси, вълнуващи неговата неспокойна, млада душа. Непосредствено преди да премине с четата си Дунава, Ботев започва да издава вестник „Нова България”, където публикува своето емблематично стихотворение „Обесването на Васил Левски”. Малко преди да загине той започва да пише повест със заглавие „Змей”, която не вижда бял свят.
Заветът на Христо Ботев
Ботевото наследство е безценно. Да не го забравяме нито за миг и нека бъде наша пътеводна светлина в духовно-етичен, патриотичен и литературен дух. Както младият революционер и писател е черпил знания от Георги Раковски и Любен Каравелов, така и ние, негови наследници, да следваме светлия му пример. Радикален и категоричен – призивът за свобода е водещият му мотив, а любовта към родината, братята и сестрите – българи е висок, над всичко. Произведения, от които писма, стихове, публицистика – като „Народът вчера, днес и утре”, „Политическа зима”, „Майце си”, „Обесването на Васил Левски” – трябва да не спират да бъдат четени и препрочитани, да ни възхищават, приземяват, възмущават, но никога да не останем празни и безразлични към думи като човек, род и родина… както е бил творецът!
„Аз съм готов за целта да употребя сичките страшни средства, освен подлостта и лъжата, защото преди сичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти…” (писмо от Христо Ботев до Иван Драсов, български национал–революционер, общественик, парламентарист и кмет на Ловеч, 26.06.1875)
