Тази хронология проследява ранните етапи на вирусната епидемия и прикритите сведения от китайския режим. Въпреки доказателствата китайските власти омаловажават сериозността на епидемията в продължение на седмици, като същевременно ограничават важна информация за болестта COVID-19.
Когато на 23 януари се въвеждат първите мерки за сигурност, вече е прекалено късно. Заболяването се е разпространило в страната и в чужбина.
За по-малко от два месеца заразата е обявена за световна пандемия. Сега тя обхваща повече от 200 държави и региони.
2019 г.
17 ноември:
- Заразен е първият човек. Той е на 55-годишна възраст от провинция Хубей, съобщава хонконгският вестник South China Morning Post, позоваващ се на правителствени документи.
1 декември:
- Най-ранно документираният пациент – мъж на около 70 години, хоспитализиран с инсулт, е диагностициран със заболяването. Той не е имал контакт с пазара за морски дарове в Ухан. Това се случва една седмица по-рано от твърденията в официаления отчет, че първият пациент се е появил на 8 декември.
Средата на декември:
- Според проучване от 29 януари, в средата на декември се е появило първото доказателство, че вирусът се предава от човек на човек посредством близки контакти.
29 декември:
- Китайска лаборатория проследява почти целия геном на вируса чрез проби, взети от 65-годишен пациент, и предоставя данните на здравните служби на Ухан и на Китайската държавна академия на медицинските науки.
30 декември:
- Д-р Ай Фен, директор на спешното отделение на Централна болница в Ухан, споделя данни за случай на вирусна инфекция, подобен на ТОРС в груповия чат на отделението в WeChat (китайска социална платформа). По-късно е порицана от болницата за „разпространение на слухове“.
- Д-р Ли Уънлян от Ухан споделя доклада с бившите си съученици по медицина в WeChat, като ги предупреждава да вземат предпазни мерки.
- По-късно същия ден Централната болница в Ухан отправя предупреждение от Здравната комисия на Ухан, в което персоналът е посъветван да не разпространява информация за „непознатата пневмония“, или е възможно да последват наказания.
- Здравната комисия в Ухан излиза със спешно обръщение, изисквайки болниците да докладват всички „пациенти с пневмония с неустановен произход“.
31 декември:
- Здравната комисия в Ухан потвърждава за 27 случая на пневмония с неизвестен причинител, но посочва, че е предотвратима и контролируема. Тя посочва също, че не е имало заразени здравни работници и явни доказателства, че болестта може да се предава между хората. Китайските власти уведомяват Световната здравна организация за епидемията.
2020 г.
1 януари:
- Властите затварят пазара за морски дарове в Хуанан като предполагаем източник на заразата.
- Официален служител на провинциалната здравна комисия в Хубей, нарежда на дружеството по геномни изследвания да спре с тестването на вируса и да унищожи всички съществуващи проби.
- Местната полиция вика за справка осем медицински работници от Ухан, които са споделяли информация за вируса онлайн, и ги порицава за „разпространение на слухове“.
2 януари:
- Правителствената лаборатория по вирусология в Ухан се сдобива с пълния геном на вируса. Информацията за него е публично оповестена седем дни по-късно.
- Според вътрешна информация Военноморският инженерен университет на Народната освободителна армия в Ухан спира да допуска посетители, чиято телесна температура е над 38 градуса по Целзий.
3 януари:
- Местната полиция се обажда на д-р Ли и го порицава за „подстрекаване на слухове“.
- Националната здравна комисия подава иск до изследователите да предадат пробите от вируса на специални агенции по патогените или да ги унищожат.
4 януари:
- Хонконг ускорява нивото на „сериозна реакция“ спрямо заразата.
- Пекин изпраща екип от медицински експерти в Ухан.
7 януари:
- Д-р Ли прихваща вируса, докато лекува болен пациент. Той умира от вируса месец по-късно, на 7 февруари.
- Китайският лидер Си Дзинпин издава първата заповед за ограничаване. Заповедта не е публично оповестена до февруари.
9 януари:
- Су Дзиенгуо, главен експерт в екипа за бързо реагиране, споделя пред китайските държавни медии, че два дни по-рано, изследователи са разкодирали генетичната структура на вируса и са убедени, че това е нов коронавирус.
11 януари:
- Китайските здравни власти споделят геномната последователност на вируса със СЗО.
11-16 януари:
- В Ухан са проведени две важни конференции на ККП. На 11 януари здравни служители в Ухан докладват спад в броя на заразените. До края на този период не са докладвани нови случаи.
13 януари:
- Тайланд потвърждава за първия заразен там – китайски турист, пътуващ от Ухан – познат като първия случай извън Китай.
14 януари:
- СЗО твърди, че китайските власти нямат ясни доказателства за предаване на вируса от човек на човек. Отбелязват също така, че е възможно „ограничено предаване на вируса от човек на човек, потенциално сред членовете на едно семейство“.
15 януари:
- Първият потвърден случай в Съединените щати – мъж от щата Вашингтон, върнал се от Ухан.
- Китайските власти твърдят, че рискът от заразяване чрез контакт с друг човек е нисък.
16 януари:
- Япония съобщава за първия си случай – китайски гражданин от Ухан – ставайки втората държава извън Китай, потвърдила вирусната инфекция. Мъжът е дал положителна проба между 10 и 15 януари.
18 януари:
- Местната власт провежда голям ежегоден банкет със споделяне на храна в уханската община Байбутин за 40 000 семейства, въпреки молбата на комисията да бъде отменен.
- Пекин изпраща втора група от здравни експерти в Ухан.
20 януари:
- Известният китайски лекар Чжун Наншан, който е част от екипа за бързо реагиране, потвърждава, че болестта може да се предава от човек на човек. Той предупреждава, че един пациент е заразил 14 медицински служители.
- До края на месеца над 3000 здравни служители са заразени в провинция Хубей, разкрива китайски служител на 6 март.
- Южна Корея потвърждава първия си случай на заразен – 35-годишна жена от Китай, пътуваща от Ухан.
- Китайският лидер Си Дзинпин дава първите си публични коментари относно болестта пред китайските държавни медии, като призовава властите да предприемат бързи действия в овладяването на огнището на зараза.
21 януари:
- Съединените щати (първата държава извън Азия) потвърждават първия случай на заразен на своя територия. Мъж от Сиатъл е дал положителна проба на 20 януари.
23 януари:
- Ухан е поставен в изолация. До този момент около 5 млн. души са напуснали града, без да бъдат изследвани за вируса. Проучване от март месец посочва, че преди да влязат в сила ограниченията за пътуване от 23 януари, 86% от всички заразявания не са били документирани.
24 януари:
- Блокирани са още тринадесет града в провинция Хубей (със столица Ухан).
- Управниците в Хубей отправят предложение за построяването на временна болница в рамките на дни.
- Започват тържествата за Китайската нова година. Стотици милиони китайски граждани пътуват из страната, за да отпразнуват събитието със семействата си.
27 януари:
- Управниците в провинция Хубей съобщават, че ще отпуснат 100 000 болнични легла за пациенти.
- Кметът на Ухан Чжоу Сянуан признава, че разкритията около епидемията не са навременно оповестени, но опитва да прехвърли вината върху централното правителство, като посочва, че е било нужно разрешение от по-висша инстанция, преди да изнесе информацията.
- Пекин удължава новогодишната ваканция до 2 февруари и затваря училищата за неопределено време.
28 януари:
- Секретарят на САЩ по здравеопазването и човешките услуги Алекс Азар споделя, че Пекин е отказал предложението за изпращане на екип от здравни експерти в Китай. На 7 февруари той посочва, че Съединените щати са отправяли това предложение повече от месец.
30 януари:
- СЗО обявява епидемията от заразата за глобална пандемия.
След 30 януари:
- Страните по света започват да налагат затваряне на границите и ограничаване на пътуванията.
Докладът е написан със съдействието на Кати Хъ.
Тази статия е публикувана в специалното издание на „Епок Таймс“ – “ККП вирус“.
