В университета в Шумен откриха научна конференция, посветена на 1160 години от покръстването и 1170 години на глаголицата
„С държавническия акт на цар Борис славянските племена, вместо да изчезнат, получиха възможност да създадат своя собствена цивилизация.“ Това заяви вицепрезидентката Илияна Йотова на откриването на научна сесия в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, посветена на 1160 години от покръстването и 1170 години на глаголицата. Сесията е част от организираните от Варненската и Великопреславска митрополия на Българската православна църква чествания на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 от създаването на глаголицата. Отбелязването на годишнината на глаголицата се провежда под патронажа на г-жа Йотова.
„Като мъдър държавник българският владетел си е давал ясна сметка какво означава за все още младата българска държава мощният обединителен заряд на християнската религия за езическите прабългари, славяни, траки и превръщането им в единен народ“, казва още вицепрезидентката. По думите ѝ княз Борис успява да извоюва независимостта на бъдещата българска църква като умело, с държавнически ходове, лавира между църквите в Рим и Константинопол.
По думите ѝ благодарение на покръстването става възможно приемането в България на оцелелите от Великоморавската мисия Кирило-Методиеви ученици, които създават писменост и книжнина на говоримия за народа език, „който окончателно ще го консолидира в едно цяло, да гарантира етническата му идентичност и да стане преграда пред всякакви асимилаторски и завоевателни претенции“. Тя отбелязва, че християнството се утвърждава в България благодарение на новите букви, на достъпа до богопознанието на роден език.
„Създадената преди 1170 години глаголица превръща старобългарския говор в основа за грамотността на целия славянски свят“, посочи вицепрезидентът. „През 855 г. във Византия се обявява новата славянска азбука – глаголицата. Това епохално събитие прекроява културната карта на Европа“, заяви Йотова. Тя посочи, че най-важната мисия на Светите братя достига своя логичен връх в Първото българско царство, където княз Борис приема радушно оцелелите славянски книжовници и създава условия за тяхната работа и развитие. По думите й с делото Кирило-Методиевите ученици Първата българска държава се превръща в център на славянската източноправославна общност, а българският език за славянството е това, което е латинският за западните народи.
„През 9-ти век от Първата българска държава ръкописите с нашите букви тръгват на Изток към Киевска Рус и на Запад към Далмация и Хърватия. Те вярно служат днес и на над 250 милиона души по света“, казва Илияна Йотова.
Вицепрезидентката представи пред участниците в научната сесия организираните от нея два международни форума за кирилицата с участието на български и чуждестранни учени. „Приемам, че мисията ми е да върна подобаващото място на българистиката в световните науки и благодаря на съмишлениците, които стават все повече – на президента Радев, на Светия синод на Българската православна църква, на Министерството на образованието и науката, на Българската академия на науките, на българските университети“, посочи Йотова. Преди това в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен тя откри изложбата „Азбука и история“. Неин автор е проф. Вася Велинова, съорганизатори са Държавният културен институт към Министерството на външните работи, Центърът за Славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и фондация „Елена и Иван Дуйчеви“. Преди това изложбата бе представена в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.
„Глаголицата е магическо писмо, върху което се ражда кирилицата. И днес учените продължават да изследват магическите знаци кръст, триъгълник, кръг, зад всеки от които е закодирано божественото и познанието“, подчерта в приветствието си Йотова.
Илияна Йотова поздрави директора д-р Росица Добрева и екипа на Шуменската библиотека „Стилиян Чилингиров“ за амбицията и енергията, с които развиват „този духовен център и дворец на културата“, за да привлича младите хора. Библиотеката е с един от най-богатите фондове в страната и сред първенците по цифровизация.
По-рано вицепрезидентката проведе среща с кмета на Шумен проф. Христо Христов и присъства на молебен, отслужен от Негово Светейшество патриарх Даниил в храм „Свети Три Светители“.
