Тази година първи февруари съвпада с настъпването на Китайската нова година. Тя ще премине под занака на Тигъра – символ на смелост и благородство. Случайно или не, именно тази година българският Ден за памет пред жертвите на комунизма се оказа исторически: за първи път пред Мемориала в София застана президентът Румен Радев. Той отиде там преди официалното откриване на събитието, организирано от Инициатива „Памет за бъдеще“ на журналиста и общественик Горан Благоев, но жестът сам по себе си означава много – въпреки поканите в петте години на първия си мандат българският президент никога не е посещавал мемориала официално.
На тържествения молебен от 11 часа също за първи път присъстваха заедно представители на противоположни политически фракции. Управляващите от „Продължаваме промяната“ бяха представени от председателя на Народното събрание Никола Минчев, сам потомък на жертва на „Народния“ съд: именно на 1 февруари 1945 г. е убит прадядото на Минчев, Сирко Станчев – блестящ военен, предприемач, личен адютант на Цар Борис Трети. След преврата на 19 май 1934 г., като близък на двореца е интерниран от правителството на Кимон Георгиев (инициатор и на преврата от девети септември 1944 г. – бел.авт.) в град Даръ-дере (днес Златоград), където има кръстена улица на негово име. През 1938 г. е избран за народен представител от Златоград първо в XXIV-тото, а после и в XXV-тото обикновено народно събрание. През 1943 г. подписва обръщението на четиридесет и двама народни представители против изселването на българските евреи, инициирано от подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев.
В кратка реч пред събралото се множество Никола Минчев каза, че винаги се е чудил „какво е било в сърцето на д-р Александър Станишев“, последния убит в жестоката екзекуция до изровена от бомбардировките яма в Орландовци, извън Централните софийски гробища. И че е могъл да си го представи ясно едва когато самият той е създал семейство, макар и да е чувал преди това разказите на дядо си, останал сирак след „Народния съд“. И призова „да помним, за да не се повтаря никога“.
Думата бе дадена и на Ибрахим Рунтов, български гражданин от турски произход, пострадал от комунистическите репресии. Той нарече комунистите „червени гладиатори“, разказа за конфискувани от българските турци къщи, които после те са били принудени да си купят втори път, както и че „ДПС е партия, създадена от ДС с единствената цел българските турци да не се влеят в редиците на СДС“. Той призова младите хора да не подкрепят преиуменувалата се на БСП БКП и да не се поддават на заблудата, че в България е имало фашизъм: „Това са били достойни мъже, умирали за родината си“. Краткото си слово г-н Рунтов завърши с призив „този паметник и тези жертви никога да не бъдат забравени“.
На финала в декларация, която един от свещениците определи като „излишно политизиране на молебена“, Горан Благоев призова да се променят останалите от времето на комунизма имена на населени места и улици (сред тях най-ярки примери са Благоевград, Сандански и Гоцеделчевското село Хаджидимово – бел.авт.), а съвтските паметници да бъдат демонтирани и изложени в музей. Той спомена също конфликта между Русия и Украйна, както и че България много ясно да заяви цивилизационния си избор като член на НАТО и Европейския съюз. Кошница с цветя пред мемориала бе поднесена и от посолството на Украйна в България.
Сред присъстващите на молебена бяха също Десислава Атанасова и Даниел Митов от ГЕРБ, както и бившият президент на република България Росен Плевнелиев, Румен Христов от СДС. Даниел Митов коментира, че въпреки историческото събиране на опозиция и управляващи пред мемориала не е оптимист за развитието на политическата ситуация в България. „Вижте ги с какво се занимават: уволняват хора, вместо да се погрижат за скачащите цени.“ На въпрос от „Епок Таймс“ дали смяната на ръководството на „Булгаргаз“ не е именно заради изкуствено завишените цени г-н Митов отговори с прогноза, че цените на газа няма да паднат.
(Още същият ден правителството обяви понижаване цената на газа със 17.5% – бел.авт.)
