Освен простудите, грипа или други заболявания, имунната ни система може да бъде активирана в състояние на висока готовност от стрес, травма и непреработени емоции
Когато повечето хора мислят за имунната система, си представят как лежат болни в леглото със сезонен вирус. Имунната система обаче не се задейства само от външни вредители.
Емоциите ни играят ключова роля в начина, по който функционира имунната ни система. В някои случаи те определят дали тази координирана защитна система ще атакува собствените ни клетки, което води до автоимунни симптоми.
Изследванията показват, че хроничният стрес, травмите и непреработените емоции могат да предизвикат автоимунни заболявания чрез свръхстимулиране на имунната система. Добрата новина е, че съществуват научно доказани стъпки, които хората могат да предприемат за подкрепа на емоционалното си благополучие и подобряване на автоимунните симптоми.
Защо стресът има значение
Стресът се проявява по много начини. Макар да може да бъде полезен в кратки периоди, ефектът му върху здравето зависи главно от това как го обработваме и колко дълго продължава.
Д-р Уил Коул е лекар по функционална медицина, който интегрира връзката ум-тяло при лечението на автоимунни пациенти. Той е наблюдавал от първа ръка как стресът може да предизвика автоимунитет.
„От моя клиничен опит мога да кажа, че история на емоционална травма или хроничен стрес е изключително често срещана при хора с автоимунни проблеми. Пациентите често описват продължителни периоди на емоционално потискане, хронично претоварване или стремеж да угaждат на другите преди обострения. Големи жизнени промени, нерешена скръб и конфликти в отношенията също корелират по забележим начин с нарушена имунна регулация“, казва Коул пред The Epoch Times.
Когато работим без успехи твърде дълго или ни сполети трагедия, тялото ни включва биологична аларма. Сърцето ни бие по-бързо, дишането се учестява и храносмилането се спира.
Надбъбречните жлези отделят хормоните на стреса адреналин, норадреналин и кортизол в кръвообращението чрез сложна обратна връзка между мозъка, нервната система и ендокринните органи. Кортизолът – най-познатият хормон на стреса – е полезен краткосрочно.
Когато обаче емоционалните стресори са хронични и потиснати, алармената ни система трудно се изключва. Постоянното отделяне на хормони на стреса като тлеещ огън може да предизвика токсичност в тялото и имунната система. Това води до повишена пропускливост на чревната бариера, дисфункция на имунната система, възпаление и автоимунитет.
Какво показват изследванията
Постоянната активация на стресовия отговор се отразява тежко на цялостното здраве. Множество изследвания установяват връзки между емоционалния стрес и нарушенията на имунната система, въпреки че учените все още изясняват точните механизми.
Проучвания установяват връзки между емоционалния, хроничния и травматичния стрес и възпалението, забаверето заздравяване на рани, чревните проблеми, нарушенията на имунната система и автоимунните заболявания.
Едно дългосрочно изследване свързва травмата, като малтретиране в детството, с повишен риск от възпаление при възрастни дори 20 години по-късно.
Предварително проучване установява, че хора с хронични възпалителни ревматизми (ХВР) по-често са имали тежко емоционално потискане, травматични събития от ранния живот и психологически и соматични оплаквания преди автоимунната диагноза в сравнение с тези без ХВР.
По същия начин мащабно проучване, публикувано в JAMA, сравнява над 106 000 души с разстройства, свързани със стрес (изключвайки тези с предишна история на автоимунно заболяване), с над 1 милион контролни случаи и над 126 000 братя и сестри за период от 30 години. Изследователите установяват, че мъжете и жените, преживели травматични или други стресови събития (особено в млада възраст) и развили разстройства, свързани със стрес, имат по-висок риск от автоимунно заболяване.
Наскоро две големи проучвания, изследващи неблагоприятни детски преживявания (НДП), психично неблагополучие и автоимунни заболявания при възрастни жени, установяват връзка между НДП и по-висока разпространеност на специфични автоимунни заболявания – заболявания на щитовидната жлеза, болест на Шьогрен, ревматоиден артрит, системна лупус, полимиалгия ревматика и псориазис.
История на сексуално насилие, физическо пренебрегване и емоционално пренебрегване са особено силно свързани с по-висока разпространеност на автоимунни заболявания. Една четвърт от тези връзки се дължат на психичното неблагополучие.
Други изследвания, разглеждащи връзките между конкретни негативни емоции и имунната система, допълват картината. Проучванията показват, че гневът може да предизвика активиране на имунната система, депресията може да промени имунните отговори, а семейните конфликти могат да засилят възпалението.
Коул отбелязва, че изследванията постоянно потвърждават неразделността на ума и тялото.
„Емоционалният стрес пряко влияе върху имунната сигнализация, възпалението и способността за възстановяване. Връзката ум-тяло виждам като централен компонент на автоимунното лечение – не като допълнение – защото адресирането на емоционалното здраве често е преломният момент в възстановяването на пациента.“
Коул отбелязва, че пациентите му изпитват измерими промени в автоимунните симптоми след работа с психологическите и емоционалните стресори – по-ниски маркери за възпаление, по-малка умора и по-добро храносмилание. Обостренията им намаляват по честота и интензивност, а те по-добре се отзовават на останалата част от лечебния протокол.
Какво да правим: Силата на простите действия
Ето няколко малки стъпки, които можете да започнете да прилагате още днес за подобряване на емоционалното си благополучие и предотвратяване на ефектите от потиснат или продължителен стрес върху имунната система.
Разходете се
Ходенето е форма на билатерална стимулация, която насърчава комуникацията между лявото и дясното мозъчно полукълбо. То може да ви помогне да преработите травматични спомени и трудни емоции чрез стимулиране на мозъка и нервната система. Дори 15-минутна разходка може да намали стреса и негативните емоции, да понижи нивата на кортизол и да укрепи имунната система.
Пишете за преживяванията си
Изследванията показват, че писането за емоции и травматични преживявания помага за подобряване на дългосрочните здравни резултати. Този подход се препоръчва широко от терапевти и медицински специалисти.
Редовното водене на дневник подобрява настроението и емоционалната осведоменост, намалява нивата на стрес и подобрява имунната функция. Можете да изписвате мислите си в свободен стил, да рисувате, ако харесвате арт терапията, или просто да записвате мислите, преживяванията и чувствата си от деня или от миналото за няколко минути всеки ден.
Практикувайте осъзнатост и слушайте тялото си
Много психотерапевти, соматични практици и медицински специалисти подчертават важността на осъзнатостта за повишаване на осведомеността за емоциите и тялото ни, както и за успокояване на нервната система. Практиката на осъзнатост може бързо да ни премести от стресово състояние към състояние на покой.
Практиките за осъзнатост включват прости дихателни упражнения, самонаблюдение на телесни усещания и мисли (сканиране на тялото), медитативни практики или дори сядане където и да сте и описване на нещата около вас за повторно центриране на съзнанието.
Съсредоточете се върху изграждането на ресурси и чувство за сигурност
Започнете с малки стъпки, които ви носят радост, комфорт или чувство за безопасност. Ако обичате добра книга и топло кафе, опитайте да си намерите малко време в деня за четене и почивка, дори само за пет минути.
Радостта и игривостта са важни компоненти на регулирането на нервната система, особено при справяне с травма и хроничен стрес. Когато създавате пространство за наслада и почивка, вече не харчите цялата си енергия – активно освобождавате стрес и стимулирате полезни ендорфини. Така заглушавате алармената система и даваите възможност на стреса да отстъпи.
Разбирането, че емоционалният ни живот играе значителна роля във физическото ни здраве, трябва да ни окуражи, а не да ни уплаши. Чрез признаването на връзката ум-тяло можем да започнем да лекуваме болести, които може да изглеждат загадъчни, и накрая да отговорим на призивите за помощ на тялото ни. Можем да въведем нови лечебни практики и да приоритизираме емоционалното благополучие като основна част от цялостното ни здраве.
Виктория Щайнмец допринесе за настоящия материал.
