Установено е, че емоциите и неспособността ни да се справяме с тях причиняват между 60 и 80 процента от физическите заболявания
Още през 1964 г. проучване на Харвардския университет открива, че физическите неразположения на 60% до 80% от пациентите произтичат от стрес или нездравословни емоции.
Едни от първите лекари от западната медицина, които предполагат наличието на връзка между емоциите и болестите, са американците Майер Фридман и Рей Х. Розенман, специалисти по сърдечно-съдови заболявания.
Те откриват, че негативните емоции могат да причинят много общи заболявания, включително хипертония, коронарна болест на сърцето, язви и дори рак. Техните открития довеждат до нова научна област: „психосоматична медицина“ или „медицина на ума и тялото“, която се развива прогресивно през последните няколко десетилетия.
Този материал прави опит да обясни здравословните проблеми, причинени от типовете личности и техните емоционални и поведенчески характеристики, както и да установи каква роля играят тези характеристики при лечението на сериозни здравословни проблеми.
Психолозите разделят личностите на четири психотипа. Ето и свързаните с тях неразположения.
Психотип А: „Устремен/Постигащ“ – склонност към сърдечни заболявания
Хората от този психотип се характеризират със силно желание за победа, амбиция, доминиране, раздразнителност, нетърпение и враждебност.
Много проучвания са установили, че враждебността и гнева са емоции, предразполагащи към сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане и висок холестерол. Хората, които често изпитват тези емоции са склонни към тревожност, депресия и нарушения на съня.
Гневът може да доведе до прекомерно освобождаване на катехоламини (адреналин, норадреналин и допамин, изпълняващи функцията на хормони и невромедиатори) и последваща повишена сърдечно-съдова реактивност, което води до остра синусова тахикардия, хипертония, намалена коронарна перфузия и сърдечна нестабилност.
Симпатиковата нервна система на този тип хора често е в състояние на възбуда, което води до по-бърз сърдечен ритъм, повишена консумация на кислород, увеличен сърдечен дебит, по-високо кръвно налягане и по-високо съдържание на глюкоза в кръвта. Черният дроб е склонен да синтезира триглицериди, за да доставя повече енергия, което от своя страна причинява липидни нарушения.
Враждебността също се концептуализира като хроничен негативен афект и увеличава склонността на човек да изпитва дистрес.
Установено е също, че хроничните негативни афекти са свързани с риска от развитие на сериозно заболяване и преждевременна смърт и влияят върху качеството на живот на хората с хронични медицински заболявания.
Освен това, поради състезателния и амбициозен характер на психотип А, те често са в състояние на психически стрес, което води до по-високо ниво на хормона на стреса в телата им.
Освен това според проучване, публикувано в Indian Heart Journal, хората от психотип А са по-склонни да демонстрират високорисково поведение като пушене и пиене, и също така са свикнали да се справят със стреса по нездравословни начини. Това са причините, които допринасят за това защо хората от психотип А са по-склонни да развият сърдечно-съдови заболявания.
Психотип В: „Спокоен екстроверт“ – с по-малка вероятност да развие сърдечно-съдови заболявания
В противовес на психотип А, личностите от тип B са спокойни, смирени, търпеливи и не се подлагат лесно на стрес или тревожност.
Изправени пред стрес, те често казват „И какво от това?“. Техният уникален начин за намаляване или абсорбиране на стреса без отрицателно въздействие върху тяхното психическо или физическо здраве им помага много да се предпазят от синдрома, свързан със стреса.
Отношението им към стреса предпазва здравето им. Ето защо е известно също, че личността тип B има „кардиопротективни“ черти на личността.
Психотип С: „Сдържан и потиснат“ – склонност към рак
Емоционално личностите от тип С са пасивни, покорни, потиснати, прекалено загрижени за мнението на околните и не са добри в изразяването на собствените си емоции.
Този тип е предразположен към рак и е по-вероятно хората да развият проблеми с психичното здраве като тревожност и депресия.
Проучване в специализираното издание „European Journal of Personality“ споменава, че учените са проследили 1341 субекта и са анализирали причините за смъртта на починалите за период от 10 години. Установено е, че около 30% от тези с психотип А, са починали от коронарни сърдечни заболявания и около 45% от личностите, с психотип подобен на С, са починали от рак.
Защо личностите от тип С са предразположени към рак? Една от възможните причини е, че този тип хора са в силно депресирано и стресово състояние за продължителни времеви периоди. По това време тялото мобилизира хормоните на стреса, най-представителният от които е глюкокортикоидът, секретиран от надбъбречните жлези. Този хормон потиска функцията на имунните клетки и инхибира естествените лечебни и противоракови механизми на имунната система.
Статия, публикувана в списанието Brain, Behavior, Immunity („Мозък, поведение, имунитет“), обобщава 20 години изследвания върху депресията и достига до подобно заключение като горното, а именно, че хората, които често се чувстват депресирани, имат цялостно намалена функция на противораковия и антивирусния имунитет на организма и това води до по-голяма чувствителност към рак и към инфекции.
Друго проучване съобщава, че 40% от раковите заболявания са свързани с интровертност и депресия. Хроничните разстройства на настроението могат да доведат до туморна заболеваемост, която е над три пъти по-висока от тази при средностатистическия човек.
Психотип D: „Тъжен и разстроен“- склонност към хронична болка
Личностите от психотип D се характеризират емоционално със страх от отхвърляне, болка, самота и тъга. Този тип е предразположен към хронични болки, астма, а също и към сърдечно-съдови заболявания.
Как се генерират емоциите?
Изразяването на различни емоционални състояния изисква когнитивна обработка в мозъка. Тревожността и паниката са свързани с неспособността за обработка на емоциите. Само чрез разбиране на механизма на емоционалната обработка можем ефективно да контролираме емоциите.
От психологическа гледна точка емоцията има процес
Преди да се появят емоциите, всеки от нас има свой собствен уникален житейски опит, представи, концепции и вярвания, които сме придобили след раждането и произтичащи от образователната среда, семейното положение, социалната и културна среда. Така че имаме различни нужди, мотивация и желания, свързани с бъдещето.
Когато външни стимули, включително смяна на работа, промяна в семейството, социални вълнения, водят до различни разбирания, това ще доведе до различни начини на реакция, включително различни прояви на емоции и поведения.
Емоцията също има материална структурна основа
Когато чуем някой да казва нещо неприятно, което е съобщение от външната среда или външен стимул, мозъкът го анализира чрез мозъчната кора и се предава на центъра за емоционален контрол: амигдалата. Това ще доведе до умствени, физически и поведенчески реакции, включително ускорен пулс, потни длани, плач, мръщене, прегръдки, удряне и др.
Амигдалата е бадемовиден клъстер от ядра, разположен дълбоко в центъра на темпоралните дялове на главния мозък като част от лимбичната система. Той заема основна роля, с ранно проявление, като интегративен център за емоции, емоционално поведение и мотивация.
Той получава информация от различни източници като зрителни образи, мирис, звук и т.н., извиква минали преживявания и бързо дава оценки като харесване или нехаресване, като насочва към последващо поведение, към това човек да се прояви като щастлив или ядосан и т.н.
Например, когато помирише къри, човек си спомня ориза с къри, който баща му е приготвял като дете. Появява се споменът за вкуса, който го е накарал да харесва къри, като човекът след това решава да яде ориз с къри.
Гневът и враждебността също са свързани с амигдалата. Има една метафора, че когато сме контролирани от нашите емоции, изглежда, че сме отвлечени и контролирани от амигдалата.
Д-р Карим Касам от Департамента по социални науки и науки за вземане на решения към Университета Карнеги Мелън, Питсбърг, демонстрира способността да идентифицира специфични емоции, изпитани от индивид, с много по-голяма точност въз основа на сканиране с ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и съответните засечени модели на активиране на мозъчните функции. Тези резултати предполагат структура за невронни представяния на емоциите и формират теориите за емоционалната обработка.
Впоследствие, в друго неврогенетично изследване на Duke, публикувано в PLOS biology през 2016 г., учените успяват да декодират различните видове емоции на човек, напр. съгласие, забавление, изненада, страх, гняв, тъга или неутрално чрез ЯРМ сканиране на мозъка.
Как трябва да се отнасяме към отрицателните емоции?
Тъй като отрицателните емоции са вид отрицателна субстанция, ако имаме отрицателни емоции и не сме в състояние да ги третираме по здравословен начин или да ги трансформираме в положителни вещества, тези отрицателни субстанции остават в тялото ни и причиняват вреда, т.е. болест.
Всъщност, както споменахме по-горе, потискането на себе си и натрупването на стрес може да навреди на тялото. Много проучвания са открили също, че хората, които потискат негативните си емоции като гняв, са по-податливи на развитие на рак или влошаване на съществуващия рак.
Начинът да контролирате истински емоциите не е да ги потискате пасивно, а да ги идентифицирате и активно да ги променяте.
- Откриване на отрицателни емоции: Първата стъпка е да забележите, че се притеснявате от отрицателни емоции;
- Да сте любопитни: Запитайте се защо изпитвате отрицателни емоции и открийте истинските причини за вашия гняв, негодувание, нетърпение, ревност и други емоции;
- Здравословно боравене с емоциите:
- Променяне на нашето внимание: Не преувеличавайте нещата, като ги преглеждате многократно в ума си – това ще изтощи положителната ни енергия. Излезте навън, разходете се, спортувайте или слушайте релаксираща музика.
- Рационалност: променете ситуацията и първопричината за вашите емоции. Например, вместо да се сърдите на някого, помислете за ситуацията от друг ъгъл, поставете се на негово място и се опитайте да приемете поведението на другите. Опитайте се да усъвършенствате способността си за прошка. И накрая, ако многократно използваме положително мислене спрямо отрицателни емоции, ние развиваме основната техника за трансформиране на тези отрицателни емоции в положителни вещества.
Ролята на медитацията в контрола на емоциите
До края на 1970 г. повече от 1000 академични статии са обсъждали полезните ефекти на медитацията върху човешкото тяло. Научно доказано е, че медитацията помага за облекчаване на болката, намаляване на депресията, пристрастяването и много други негативни състояния, подобрява концентрацията, подобрява имунната функция, понижава кръвното налягане и потиска тревожността и безсънието.
Учени от Университета на Минесота и Университета на Торонто в Канада публикуват проучване в списание Motivation and Emotion („Мотивация и Емоция“). В началото на изследването на субектите са показани неприятни и приятни снимки и е установено, че те имат значително увеличение на техните галванични реакции на кожата, което предполага, че изпитват емоции.
След това субектите са разделени на три групи. Първата група участва в седемседмична медитация с положителни мисли (т.е. респондентите активно осъзнават, че медитират); втората група участва в седемседмична медитация с релаксация (т.е. без да мислят за нищо), а третата група изобщо не медитира. След седем седмици отново на участниците в изследването отново са показани същите снимки. Установено е, че медитиращите изпитват значително намаляване на емоционалните колебания, докато гледат неприятните снимки.
След експеримента хората, които са медитирали с положителни мисли, са по-малко склонни към голяма радост или тъга и са по-способни, срещайки се със стимули, да поддържат спокоен ум, в сравнение с другите групи.
Университетът Емори също провежда проучване, в което субектите са разделени на две групи – едната група медитира с обикновени положителни мисли, а другата медитира с внимание и състрадание. След сравнение е установено, че тези, които добавят състрадание към медитацията, имат значително по-ниски показатели за депресия, както имат положително повишаване активирането на амигдалата – тъканта, която генерира и регулира емоциите.
Амигдалата има двупосочен ефект върху регулирането на настроението. Когато човек страда от депресия, тревожни разстройства или посттравматично стресово разстройство, амигдалата е увредена. Въпреки това, когато емоционалният контрол на човек се издигне до определено ниво, амигдалата се активира по положителен начин, което позволява по-нататъшен емоционален контрол.
Д-р Юхон Донг е лекар с докторска степен по инфекциозни болести в Китай. Тя е главен научен директор и съосновател на швейцарска биотехнологична компания и бивш старши медицински научен експерт за разработване на антивирусни лекарства в Novartis Pharma в Швейцария.