Вероятно поради геополитически интереси и свързаната с тях пропаганда историческите факти около Международния ден на мъжа са малко известни за българските читатели. Потрудих се да проуча чужди източници и да обобщя наличната информация.
Да започнем от самото начало.
Денят на бащата през вековете
Векове наред Източноправославната църква е определяла втората неделя преди Рождество Христово като Неделя на праотците, за да се почете паметта на предците на Христос по плът, като се започне от Адам и се наблегне на патриарха Авраам, на когото Бог каза:
„В твоето потомство ще бъдат благословени всички народи на земята“. (Битие 12:3, 22:18).
Този празник се мести между 11 и 17 декември. Той включва предците на майката на Исус Мария и различни пророци. Известно е, че обичайният ден за празнуване на бащинството в католическа Европа датира поне от 1508 г. Обикновено се празнува на 19 март като празник на Свети Йосиф, който е наричан бащиният Nutritor Domini („Хранител на Господ“) в католицизма и „предполагаемият баща на Исус“ в южноевропейската традиция. Този празник е пренесен в Америка от испанците и португалците.
Католическата църква активно подкрепя обичая за празнуване на бащинството на деня на Св. Йосиф от последните години на 14 век или от началото на 15 век, очевидно по инициатива на францисканците. Други неназовани религии също имат такъв празник, който се чества на съответната дата, определена според свързаните с тях традиции. Най-разпространената, несвързана с религии дата сред страните по света, на която се празнува Денят на бащата, е третата неделя на месец юни. Тя е определена в щата Вашингтон, САЩ от Сонора Смарт Дод през 1910 г.
За българския народ това честване е неясно или неизвестно и без да имаме българска дата за Деня на бащата, медиите направо ни прикачат към датата 19 ноември, която е избрана през 2009 г. в Малта. Защо ли?
Как стигнахме до Малта?
През 1968 г. американският журналист Джон П. Харис написва редакционна статия в изданието Salina Journal, подчертавайки липсата на баланс в съветската система, която насърчава Международен ден на жената за работничките, без да насърчава съответния ден за работниците мъже. Той показва сериозния недостатък на комунистическата система, където при равните права на половете, жените са много по-равни от мъжете.
Подобни въпроси относно неравнопоставеността при отбелязването на Деня на жената без съответния ден на мъжете се появяват в медийни публикации от 60-те до 90-те години на миналия век. По това време са регистрирани първите опити за създаване на Международен ден на мъжете – или с други думи въпросът е как да се изкопира американския празник и да се изкараме по-демократи от създателите на демокрацията.
Впоследствие, на 7 февруари 1992 г. Томас Остър (Thomas Oster) учредява Международен ден на мъжете.
През 1995 г., само три години след създаването му, честването на празника има много слаб отзвук и Томас Остър го преустановява.
През 1999 г. инициативата се поема от Джероум Тийлъксин (Jerome Teelucksingh), който съживява събитието и успява през 2009 г. да убеди Малтийската асоциация за правата на мъжете да гласуват и да изместят празника на 19 ноември с мотива, че по този начин ще се чества рождената дата на баща му и едновременно ще се празнува и обединението на футболните клубове на Тринидад и Тобаго, което е реализирано също на 19 ноември, за да имат шанс за класиране на Световното първенство по футбол.
Kаква обаче е политическата истина зад датата 19 ноември?
След разпадането на Съветския съюз, в новата „Демократична Русия“ започват спорове и агитации направо за учредяването на Международен ден на мъжа, като се пропагандира това да бъде денят 23 февруари, който всъщност е официалният празник на Червената армия.
В крайна сметка след Русия датата 19 ноември като Международен ден на мъжа е приета също от Беларус, Украйна, Молдова и Грузия.
Противоречиво е кой човек по света би се съгласил Международния ден на мъжа да бъде определен от Русия и поради тази причина намират начин да убедят малтийското ръководство да замени избраната от тях дата с руската такава. И така вълкът е сит и агнето – цяло.
Общо 58 държави се съгласяват да приемат тази дата за Международен ден на мъжа, дали под руския натиск или заради добре укриваната истина за произхода на датата, тъй като основателят е малтиец – може само да се гадае.
Това са някои от страните, приели празника на ноемврийската дата: Антигуа и Барбуда, Азербайджан, Бахами, Бангладеш, Ботсвана, Бурунди, Гана, Иран, Танзания.
Защо българските медии искат да празнуваме на тази дата – мисля, че вече ви е ясно. Питам се обаче какво точно медиите ни подканват да празнуваме на 19 ноември? Честването на „Руския международен ден на мъжа“ или рождения ден на един малтиец, или обединението на футболните клубове на Тринидад и Тобаго?
След като вече знаете цялата история за етимологията на празника, остава всеки да си отговори на въпроса: Трябва ли ни точно този ноемврийски празник?
Мненията, изразени в тази статия, са на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
Румен Рускин е създател и автор на първите броеве на българското специализирано списание Motomania. Той е завършил специалност „Ударни инструменти“ в Естрадния отдел на Българска държавна консерватория. Интелектуалец и полиглот, Рускин работи в защита на каузата за възстановяване на историческата истина и самочувствието на българския народ.
