Коментар
Когато през 2018 г. Доналд Тръмп – тогавашният президент на САЩ – предупреди политическото ръководство на Германия за опасностите от енергийните им политики за бъдещето на страната, той беше презрително осмян и подигран от арогантни и самодоволни представители на най-големите икономики в Европейския съюз. Сега никой не се смее.
Германската икономика, четвъртата по големина в света, е в застой. Няма растеж. Производството е потиснато, търговията е слаба, инфлацията е висока, а работните места са малко. Сега Германия е „болният човек“ на Европа, за което до голяма степен е виновна погрешната енергийна политика.
Германия наскоро отбеляза третото си поредно тримесечие на рецесия, характеризиращо се с отрицателен растеж на брутния вътрешен продукт (БВП). Централната банка не очаква по-добри резултати до края на годината. Наскоро Германия отчете най-високия си ръст на инфлация от четвърт век насам. Германската инфлация, която е сред най-високите в Европа, остана упорито повишена – 6,2% през юли в сравнение с 5,3% за еврозоната като цяло. При това въпреки факта, че германското производство е изправено пред „най-резкия си спад от май 2020 г. насам“ – тоест, когато целият свят беше блокиран.
Това, което президентът Доналд Тръмп е визирал през 2018г., е нарастващата зависимост на Германия от руския газ, която от своя страна е резултат от „зелените“ енергийни политики, прилагани през предходното десетилетие. Тези недалновидни и самозабравящи се политики ефективно унищожиха високоефективния и евтин вътрешен капацитет на Германия за производство на енергия, получена от въглища и ядрена енергия на световно ниво. Преди това безумно десетилетие, германските въглищни централи бяха сред най-модерните и ефективни в света. Нисковъглеродната ядрена енергия осигуряваше значителна част от енергийните нужди на Германия. Но всичко това беше изоставено в кичозното преследване на утопична визия за зелена енергия с нулеви въглеродни емисии.
По този начин вносът на руски газ става от съществено значение за германската икономика. През 2021 г. Германия внася над 1,7 трилиона кубични тона газ от Русия, което представлява почти половината от общото ѝ потребление на газ през тази година. В резултат на руско-украинската война, режима на санкции, наложен на Русия от Съединените щати и Запада, и саботажа на газопроводите „Северен поток“, Германия беше принудена да намери алтернативни източници на спешни запаси от гориво, за да запази осветлението си и гражданите си от замръзване.
В резултат на това цените на електроенергията в Германия сега са едни от най-високите на планетата. Единствените страни в света, които плащат повече за киловатчас, са Дания и Италия. Заедно с Германия, енергийните доставки на Италия бяха най-силно засегнати от прекъсването на доставките на руски газ. Като цяло тези европейски страни, които разчитаха най-много на руския газ, плащат повече за електроенергия от други държави и в резултат на това страдат от по-лоша инфлация.
Навремето въглищата са били от съществено значение за германската енергетика, а оттам и за икономиката като цяло. Но изправена пред силен натиск от страна на зелените политици и привържениците на предстоящия климатичен апокалипсис, Германия започна да реализира план за пълно премахване на въглищата и другите изкопаеми горива от енергийния си комплекс. Това се случва въпреки факта, че потреблението на въглища в Германия е сравнително незначително като част от общото потребление в световен мащаб – според Международната агенция по енергетика Китай, Индия и Югоизточна Азия потребяват три четвърти от световното потребление на въглища – и че въглищата се преработват с много по-малък ефект върху околната среда.
През 2022 г. Германия промени курса си по отношение на въглищата, тъй като геополитическата криза наложи „енергийната сигурност да надделее над климатичните цели“.
Изведените от експлоатация електроцентрали бяха възобновени, а плановете за консервиране на други бяха отложени. През 2022 г. Германия е консумирала над 8 млрд. тона въглища, което е с 19% повече в сравнение с 2021 г. Въпреки увеличението и поради ефективността на германското производство, въглеродните емисии към края на 2022 г. все пак бяха на най-ниското си ниво от 30 години насам.
Позицията на германското правителство е, че това увеличено използване на въглища е било „крайна мярка и краткосрочен резервен вариант за осигуряване на енергийните доставки“ в условията на извънредна ситуация. Въпреки суровата реалност на място, лидерите на страната заявяват, че остават ангажирани с премахването на въглищата до 2030 г. като част от дългосрочната си цел за постигане на „нетни нулеви емисии“.
Дори и без въглища, Германия разполагаше с реални алтернативи за енергийна независимост, а оттам и за енергийна сигурност.
Ядрената енергия можеше да спаси Германия
В пиковия момент Германия разполагаше с 36 ядрени реактора, които можеха да произвеждат 26 375 Mwe (мегавата електроенергия) нисковъглеродна енергия годишно. Под политическия натиск на антиядрените фракции към 2011 г. останаха само 17 реактора. Но дори и тогава една четвърт от потреблението на електроенергия в Германия е от ядрена енергия. В резултат на безмилостната съпротива на Зелената партия, подкрепена от активисти за опазване на околната среда, а след това и на насаждането на страх от ядрената енергетика, което надделя след аварията на ядрения реактор в японската АЕЦ „Фукушима“ през 2011 г., всички останали реактори в Германия, с изключение на няколко, бяха незабавно затворени.
Въпреки мигащата червена лампичка, предупреждаваща за навлизането на Русия в Украйна и непосредствената заплаха за прекратяване на доставките на газ за Германия от Русия, германското правителство продължи да затваря останалите шест реактора – три в последния ден на 2021 г., т.е. по-малко от два месеца преди нахлуването на Русия, и три през април 2023 г., след като действията на Русия бяха свършен факт и последствията за енергийната икономика на Германия бяха видими за всички.
Сигналът на добродетелта е захвърлен в бездната
По данни на ClimateWatch само три държави – Китай, Индия и САЩ – произвеждат 42,6% от световните емисии на парникови газове (ПГ). От друга страна, Германия произвежда 1,75 % от световните емисии на парникови газове. При 25-процентно намаление на германските емисии, което би било пагубно за германския БВП, делът им би спаднал до 1,3 % от световните емисии на парникови газове.
И така, с други думи, лидерите на Германия са готови да фалират икономиката си, да обеднят народа си и да потопят страната в мрак заради една закръгляща грешка. Докато германското ръководство сигнализира за пътя си към гибелта, Китай и други страни без угризения заявяват намеренията си да увеличат емисиите на парникови газове, докато икономиките им растат.
Решението, предложено от германските лидери, е гражданите на страната да потребяват по-малко, а фабриките да произвеждат по-малко или да преместят производството в чужбина. Но защо германският народ трябва да страда заради идиотизма на своите лидери? Защо германската индустрия трябва да бъде пожертвана в полза на други икономики за сметка на собствената?
Изглежда, че на отчаяните граждани на Германия им е писнало от това бедствие. Политическите промени са на път да се случат. Популистката консервативна партия „Алтернатива за Германия“ току-що се превърна във втората най-силна партия в Германия, като в национален мащаб получава 20 % подкрепа, а в някои региони – повече от една трета. Един от основните козове на партията е, че тя е „агресивен противник на правителствената политика в областта на енергетиката и климата“.
Може би все пак не е твърде късно за Германия.
Мненията, изразени в тази статия, са мнения на автора и не отразяват непременно възгледите на The Epoch Times.
Майкъл Уилкерсън е консултант по стратегически въпроси, инвеститор и автор. Г-н Уилкерсън е основател на Stormwall Advisors и Stormwall.com. Последната му книга е „Защо Америка има значение: The Case for a New Exceptionalism“ (2022 г.)
