От създаването си през месец юли 1921 г. Китайската комунистическа партия (ККП) сее смърт и разруха сред китайското население вече 100 години
Въоръжена с марксистката идеология на “борбата” като водещ принцип, ККП полага началото на редица инициативи, насочени към дълъг списък с “вражески” групи: шпиони, земевладелци, интелектуалци, нелоялни служители, студенти с продемократични възгледи, религиозни вярващи и етнически малцинства.
С всяка следваща кампания партията обявява за своя цел да създаде „комунистически рай на земята“. Но всеки път резултатите са едни и същи: масови страдания и смърт. Междувременно шепа елитни кадри на ККП и техните семейства натрупват невероятна власт и богатство.
Продължилото повече от 70 години комунистическо управление е довело до смъртта на десетки милиони китайски граждани и разпадането на петхилядолетната китайска цивилизация.
Въпреки че през последните десетилетия Китай е напреднал икономически, ККП запазва марксистко-ленинската си природа, която целенасочено се стреми да затяга хватката върху Китай и останалия свят. И до днес милиони религиозни последователи, етнически малцинства и дисиденти все още са жестоко преследвани.
Ето някои от най-големите зверства на ККП по време на 100-годишната ѝ история.
Продължение от I част
Политиката за едно дете
През 1979 г. режимът в Пекин стартира „политиката за едно дете“, която забранява на семейните двойки да имат повече от едно дете. Това е кампания, привидно насочена към повишаване на жизнения стандарт чрез ограничаване растежа на населението. Политиката налага масови принудителни аборти, принудителни стерилизации и убийства на бебета. Според данни на китайското министерство на здравеопазването, цитирани от китайските държавни медии, от 1971 до 2013 г. са извършени 336 милиона принудителни аборта.
Ся Жунин, селянка от провинция Дзянси, която е подложена на принудителна стерилизация, пише в отворено писмо през 2013 г., че семейството ѝ е помолило операцията да бъде отменена, поради лошото ѝ здравословно състояние. Местните власти обаче заявявили, че операцията ще бъде направена, дори ако трябва да я завържат с въжета.
След операцията жената започва да уринира кръв и да получава болки в главата и корема. Впоследствие става неработоспособна.
Режимът прекратява политиката за едно дете през 2013 г., позволявайки две деца. От 31 май 2021 г. на семействата е разрешено да имат три деца.
Клането на „Тиенанмън“
Това, което започва като студентска сбирка по повод смъртта на отворения към реформи бивш китайски лидер Ху Яобан през април 1989 г., се превръща в най-големия протест, който режимът някога е виждал. Студентите се събират на площад „Тиенанмън“ в Пекин с искане ККП да овладее голямата инфлация, да ограничи корупцията сред държавните служители, да поеме отговорност за минали грешки и да подкрепи свободната преса и демократичните идеи.
До месец май студенти от цял Китай и жители на Пекин от всички сфери на живота се присъединяват към протеста. Подобни демонстрации се появяват из цялата страна.
Лидерите на ККП не се съгласяват с исканията на студентите.
Вместо това режимът заповядва на армията да потуши протеста. Вечерта на 3 юни в града прииждат танкове и обграждат площада. Десетки невъоръжени демонстранти са убити или осакатени от мачкащите хора танкове. Други загиват от куршумите от войници, стрелящи безразборно в тълпата. Предполага се, че загиналите са хиляди.
Лили Джан, която е главна медицинска сестра в болница в близост до площада, разказа пред The Epoch Times за кръвопролитията от онази нощ. Тя се събужда през нощта от звука на стрелба и на сутринта на 4 юни, след като научава за масовите убийства, се втурва към болницата.
Там тя ужасена заварва ситуация, наподобяваща на военна зона. Друга медицинска сестра ѝ обяснява през сълзи, че кръвта на ранените демонстранти „тече из болницата като река“.
Само в болницата на Джан умират 18 души.
Джан обяснява, че войниците са изпозвали куршуми с кух връх, които се разпръскват в тялото на жертвата и предизвикват допълнителни разкъсвания. Мнозина били със смъртоносни рани, с толкова обилно кръвотечение, че било невъзможно да бъдат спасени.
На вратата на болницата журналист в критично състояние от държавната медия China Sports Daily казва на двамата здравни работници, които го внасят вътре, че „не е допускал, че китайската комунистическа партия наистина ще започне престрелка“.
Последните му думи били: „Стрелба по невъоръжени студенти и редови граждани – що за управляваща партия е това?“ – спомня си Джан.
Думите на тогавашният китайски лидер Дън Сяопин, който разпорежда кървавата разправа, изречени месец преди клането през май 1989 г., са цитирани в британски правителствен източник: „Двеста мъртъвци могат да донесат 20 години мир на Китай“.
До ден днешен Пекин отказва да разкрие броя на убитите в клането или техните имена и ревностно прикрива информацията за инцидента.
(снимка: Minghui.org)
Преследването на Фалун Гонг
Десетилетие по-късно режимът решава да започне нови кървави репресии.
На 20 юли 1999 г. ККП започва масова кампания, насочена към приблизително 70 милиона до 100 милиона практикуващи Фалун Гонг. Това е духовна практика, която включва медитативни упражнения и морални учения, в чиято основа са принципите Истинност, Доброта, Търпение.
Според уебсайта на Информационен център Фалун Дафа, който публикува информация, свързана с Фалун Гонг, милиони практикуващи са уволнени от работните си места, изгонени от училище, затворени, измъчвани или убивани, само защото отказват да се откажат от вярата си.
През 2019 г. независим народен трибунал в Лондон потвърди, че режимът провежда насилствено отнемане на органи „в значителен мащаб“ и че лишените от свобода последователи на Фалун Гонг „вероятно са основният източник“.
Хъ Лифан, 45-годишен практикуващ Фалун Гонг от Циндао, град в провинция Шандун, умира след двумесечно задържане. Роднините му казват, че е имал разрези на гърдите и на гърба. На лицето му е имало изражение на болка, а по цялото му тяло рани. Данните са изнесени от Minghui.org, онлайн меди, която отразява в реално време фактите за преследването на Фалун Гонг в Китай
Потискането на религиозни и етнически малцинства
За да запази властта си, режимът на ККП прехвърля голям брой етнически хански китайци в Тибет, Синдзян и Вътрешна Монголия, където етническите групи живеят със своята собствена култури и език. Режимът обаче налага китайския мандарин като официален език в местните училища.
През 2008 г. тибетците излизат на протест, за да изразят гнева си срещу контрола на режима. В отговор властите изпращат полицията. Стотици тибетци са убити.
От 2009 г. насам над 150 тибетци са се самозапалили с надеждата, че смъртта им може да спре авторитарния контрол на ККП в Тибет.
Срещу Пекин бяха повдигнати обвинения за геноцид срещу уйгурите и други етнически малцинства в северозападни автономен район Синдзн, включително задържане на милион души в тайни лагери за „политическо превъзпитание“, които са модерен вид концентрационни лагери.
Миналата година ККП начертава нова политика, която налага преподаването само на китайски мандарин в някои училища от Вътрешна Монголия. Протестиращите родители и ученици са заплашени с арест, задържане и загуба на работа.
Режимът също така използва дигитална система за наблюдение и следене на етническите групи. В тибетските манастири са инсталирани камери, а в Синдзян се събират биометрични данни.
Статията е написана със съдействието на Ева Фу, Джак Филипс, Лео Тим и Кати Хъ.
