Проф. д.н. Ирена Маркова: Застрахователният бизнес все повече ще утвърждава своя имидж в необятната материя на космическата икономика
Увлечени от земното си ежедневие, наситено със земни грижи и земни радости, обикновено не хвърляме поглед отвъд сферата, в която съществуваме. Притеглени силно от земята, рядко осъзнаваме, че тя е само прашинка в необозримото.
Редица смели учени и предприемачи обаче дръзват да насочат изследванията и делата си извън планетата ни. Един от тях е проф. д.н. Ирена Маркова, автор на монографията „Космическо застраховане (предизвикателства, практики и решения)“.
Проф. д.н. Ирена Маркова е преподавател в УНСС (Университет за ноционално и световно стопанство) и УЗФ (Университет по застраховане и финанси) с интереси и публикации в областта на икономиката, организацията и управлението на застраховането и на риск мениджмънта. Тя има богат управленски опит в застрахователната практика. Понастоящем е независим член на Управителния съвет ЗД „Инстинкт“ АД. Била е декан в Университета по застраховане и финанси. Член е на редакционния съвет на International Journal of Education and Social Science. Участва с доклади в национални и международни научни конференции в Швейцария, Франция, Италия, Македония, Украйна и други.
През м. октомври 2025 г. получава международна награда в областта на хуманитарните и социалните науки в категория „Икономика“ за цялостен принос в научните изследвания в застраховането и риск мениджмънта от Centre for Women Development и Venus International Foundation, със седалище Ченай, Индия.
Проф. д.н. Ирена Маркова
Проф. Маркова, Вашата монография „Космическо застраховане предизвикателства, практики и решения)“ е първата книга за космическо застраховане в България. Как се роди идеята Ви за нея?
В уводните думи при представянето на книгата споделих, че публикуването й е логично продължение на изследванията ми през последните няколко години в една нова, завладяваща и вдъхновяваща интердисциплинарна област на научното познание – космическото застраховане.
Това всъщност е хабилитационният ми труд, с който участвах в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор“, обявен от УЗФ. Монографията излиза с логото на Издателството на ВУЗФ „Свети Григорий Богослов“. Електронното издание на монографията е на разположение на читателите на интернет страницата на Университета от м. април, а малко по-късно, през м. юни 2025 г. излезе от печат и книжното издание. Рецензенти на книгата са проф. д.ик.н. Нено Павлов и проф. д-р Станислав Димитров.
Признателна съм на колегите от катедра „Финанси и застраховане“ и на редакционната колегия за възможността да публикувам монографията. Благодаря на студентите от УЗФ, които участваха в анкетното проучване с коректни, обективни и прецизни отговори.
Книгата беше официално представена на 4 октомври т.г. Как я прие широката общественост?
Въпреки специфичната тематика, идеята беше да се популяризират пред широка аудитория редица актуални и значими за обществото въпроси и проблеми. Особено съм удовлетворена, че книгата беше представена именно в преподавателската читалня в реновираната библиотека на УНСС. Събитието беше част от осъществяването на мисията „да пренесем четенето в бъдещето“ в VIII издание на университетската седмица на книгата. На поканата за представянето се отзоваха студенти, колеги от академичните среди, експерти от застрахователната практика и други гости.
Модератор на събитието беше доц. д-р Катя Михайлова, член на катедра „Икономическа социология“ и член на ФС на Общоикономически факултет при УНСС.
Признателна съм на всички участници в събитието за проявения интерес и благодаря на специалните гости за изказванията и за аргументираните предложения относно бъдеща научноизследователска работа.
Какви конкретни предложения направиха участниците в дискусията?
Г-н Пламен Данаилов, зам.-председател на КФН (Комисия за финансов надзор) и ръководещ управление „Застрахователен надзор“ подчерта значимостта на изследваната проблематика и изрази увереност, че космическото застраховане има бъдеще у нас, въпреки, че все още няма достатъчно развитие в застрахователната практика в страната.
Интерес към книгата и поставената в нея тема за космическата икономика прояви и д-р Соломон Паси, основател и президент на Атлантическия клуб в България. Той отправи предложение за създаване на магистратура в тази област, част от която се явява и космическото застраховане.
Доц. д-р Константин Танев, зам.-декан по качеството и международното сътрудничество на Юридическия факултет в УНСС, очерта необходимостта от организиране на Кръгла маса в Университета през 2026 г., на която да се обсъдят въпроси, свързани с космическата индустрия и застрахователния бизнес, в контекста на развитието на иновациите, технологичния напредък и космическата икономика.
Г-жа Мариана Георгиева, изпълнителен директор на „Глобал Сървисиз България“ АД и партньор в меморандум за сътрудничество с УНСС, направи предложение за обвързване на теорията с практиката чрез организиране на срещи-дискусии и лекции в застрахователните дружества, специализирани в авиационното застраховане, каквото е Vienna Insurance Group например.
Според Вашите проучвания какви са размерите на инвестициите в космическата индустрия в наши дни?
Последните 10-15 години се характеризират като период на революционни промени в развитието на космическата индустрия. Космическото производство, услуги и технологии в сектора се развиват все по-интензивно в световен мащаб. Върху развитието на космическата дейност влияние оказват фактори, като: еволюционните промени, свързани с Индустрия 4.0 и с Индустрия 5.0, които водят до непрекъснат икономически (индустриален) растеж; постоянните иновации и постижения в космическата наука, които водят до бърз напредък в космическата икономика, респ. в космическата индустрия; въвеждането на иновациите (в тесен и в широк смисъл на думата) от застрахователните компании, специализирани в застраховането на космически рискове, които водят до стимулиране и насърчаване на предприемачеството в космическата индустрия. Новите участници от частния сектор на космическата индустрия New Space изцяло променят облика на сектора в универсален мащаб.
Според данните за 7-годишен период на наблюдение се констатира постоянно нарастване на инвестициите в отрасъла. От 355 млрд. долара за 2019 г. очакванията по прогнозни данни са световната космическа индустрия да достигне 461 млрд. долара през настоящата 2025 г.
Каква е мисията на космическата индустрия? Какви са най-важните й насоки?
Космическата индустрия е един от най-новите отрасли на световната икономика. Само за период от около 60 години – от своето начало да наши дни – секторът бележи скокообразен растеж.
Днес тя се определя като една от най-бързо развиващите се индустрии в световната икономика, ориентирана към подобряване на качеството на живот на хората на Земята. Тя включва широк спектър от сектори и подсектори в своята отраслова структура. Освен дейности като изстрелването на товари, хора и сателити в околоземна орбита, в отрасъла се произвеждат технологии за наблюдателни уреди и сензори, конструират се ракети и космическа техника. В тази връзка „най-ценният ресурс“ на космическата индустрия е събирането и обработката на данни, получавани от сателити в околоземна орбита. Натрупването и използването на информация в реално време и предлагането на навигационни услуги води до оптимизация на дейностите в редица други отрасли на икономиката и опазването на природните ресурси на Земята.
На фона на постоянните успехи в сектора се наблюдава значително снижаване на разходите и увеличаване на печалбите. Като един от най-големите пробиви в космическата индустрия днес се определя възможността за използване на ускорители на ракети за многократна употреба по примера на компаниите SpaceX и Blue Origin.
Какви са основните космически рискове в бизнес компаниите? Какви са възможните опасности и заплахи?
Идентифицирането и опознаването на космическите рискове е свързано със систематизирането на причините и последиците от тяхното проявление.
Причините за проявление на космически рискове могат да бъдат с разнороден характер и да засягат всяка една от фазите (етапите) в процеса на осъществяване на космически дейности и мисии, например: фаза на производство и транспортиране; предстартова фаза и фаза на стартиране; фаза на полет в ниска орбита около Земята; фаза на полет в средна орбита; фаза на полет в космическо пространство, където се проявяват космическата радиация, слънчевият вятър, въздействието на метеорити.
Последиците от проявлението на космически рискове могат да понесат стопанските субекти, трети лица и природната среда.
В книгата е направен опит за диференциране на многообразието от космически рискове в четири основни групи, споредкритерия, причината за проявление, респективно произхода на опасността, а именно, космически рискове с природен, техногенен, антропогенен и обществен характер. Това се прави с цел да се подпомогнатъндеррайтерите (специалисти, които оценяват и управляват рискове в областта на застраховането или кредитирането, бел.ред.), актюерите (статистически и финансови специалисти, използващи математика и статистика, за да оценяват и управляват рискове, главно в застраховането и пенсионните фондове, бел.ред.) и риск мениджърите в оценката на риска и в прогнозите за развитието на щетите от застрахователни случаи.
Кои са обектите на космическата застраховка?
Космическата индустрия се характеризира с изключително голям обхват космически обекти, субекти и дейности. Застрахователните компании днес все повече обновяват и адаптират застрахователните програми към спецификата на стопанските единици в сектора. Гъвкавата застрахователна защита позволява на застрахователния бизнес да съдейства за устойчивото развитие на космическите компании чрез изпълнение на основната си функция – възмездяване на загуби от проявлението на застрахователни събития. В този смисъл обектина космическите застраховки могат да бъдат: ракетно-космическата техника, технологии, стартови комплекси и космически обекти на етап „подготовка за изстрелване“ и на етап „изстрелване“ на космически кораби; ракетно-космическа техника, технологии, процеси, съоръжения и апаратура за управление на спътниците, както и други средства на техническата инфраструктура на Земята; космически кораби, ракети носители, сателити и други технически обекти в околоземна орбита; животът и здравето на астронавтите и на служителите, намиращи се на полигона за изстрелване на космическия обект; отговорността на операторите на космически дейности срещу замърсяване на околната среда; отговорността на операторите на космически дейности за изпълнение на договорна отговорност към други субекти в космическата индустрия.
Кои са лидерите на международния пазар на космическото застраховане?
Водещи застрахователни компании на международния застрахователен и презастрахователен пазар, специализирани в космическото застраховане са AXA XL, Allianz Global Corporate & Specialty (AGCS), AIG (American International Group), Munich Re, Swiss Re, Lloyd’s of London, Marsh & McLennan Companies, Willis Towers Watson, Lockton Companies Chubb Limited, Tokio Marine HCC, QBE Insurance Group, Hiscox, Beazley Group, Starr Companies, Sompo International, MAPFRE Global Risks, Aspen Insurance, SCOR SE, Brit Insurance.
Каква е връзката между космическите рискове и замърсяването на околната среда?
Бих искала да изкажа своята благодарност на колегите от Юридическия факултет на УНСС за поканата ми за участие в Кръгла маса през 2023 г., с които заедно за първи път популяризирахме проблематиката, свързана със застраховането на космически рискове в контекста на опазването на околната среда. Впоследствие беше публикувана и студията ми в сп. „Бизнес и право“ на УНСС.
Става въпрос за въздействието на производствената дейност върху околната среда, което води и до изменение на климата. Космическата индустрия не прави изключение в това отношение. Космическите рискове с антропогенен характер могат да доведат до замърсяване на компонентите на околната среда с вредни емисии при превишаване на законоустановените норми, както и до замърсяване на околоземното космическо пространство с т. нар. космически боклук. На практика космическите отпадъци обхващат всички фрагменти от космически обекти, които са неизползваеми. Използването на опасни материали (ядрени и токсични) в космическата индустрия, могат да се окажат пряка опасност за качеството на живот на хората и биоразнообразието на планетата. Според експерти металните частици при изгарянето на сателити в атмосферата в бъдеще могат да имат катастрофичен ефект върху магнитното поле на земята.
Учените са на мнение, че металният фин прах в атмосферата оказва влияние върху озоновия слой, като особено вредно въздействие оказва изгарянето на алуминий от спътници.
Във възможностите на космическата индустрия е да въвежда иновации, свързани с опазването на околната среда. Основна цел на ЕКА (Европейска космическа агенция) например е да подпомага работата на космическите и застрахователните компании чрез осигуряване на безопасна експлоатация на отделни спътници и големи съзвездия посредством разработване и демонстриране на автоматизирана система за избягване на сблъсъци. В тази насока регулаторните промени могат да доведат до смекчаването на космическите отломки и управлението на трафика, което е от значение за застрахователните компании. Ако новите разпоредби принудят сателитните оператори да извеждат от орбита не функциониращи спътници, за да избегнат сблъсъци, това би могло да подобри рисковата ситуация в орбитата около планетата. Това е в интерес и на застрахователните, и на космическите компании.
До какви изводи стигнахте в резултат на Вашето изследване за развитието на двата сектора от икономиката в България – космическо застраховане и космическа индустрия?
В контекста на широкообхватна тематика се анализират възможностите за развитие на космическото застраховане, успоредно с прогреса на космическата индустрия.Синергията в развитието на двата сектора определя необходимостта от усъвършенстване на правната уредба за застрахователната дейност и нейното адаптиране към особеностите на космическата индустрия. От друга страна, подобряването на нормативната уредба и регулациите в космическия сектор са предпоставки за растеж на космическата икономика и за финансова стабилност на космическите компании. И не на последно място по важност, засилването на международното сътрудничеството в мирното усвояване на Космоса следва да доведе до повишаване на отговорността, свързана с опазване на околната среда и околоземното космическо пространство.
Считам, че ефективното функциониране на стартъпите в космическия сектор у нас и „прохождането“ на българските застрахователи в космическото застраховане може да се подпомогне в близко бъдеще от приемането на Закона за космоса и от създаването на Българска космическа агенция, като част от Европейската космическа агенция. Това са две определящи предпоставки и необходими условия за развитието на националния космически сектор в рамките на европейската космическа индустрия, като се има предвид и фактът, че България е космическа нация и лидер в производството на храни, предназначени за астронавти.
Каква е Вашата визия за развитието на космическата икономика и респективно на космическото застраховане?
Последните няколко реда от книгата подчертават надеждата ми, че с настоящото изследване сме „открехнали“ вратата за навлизане в необятната материя на космическата икономика. Област, в която все повече ще утвърждава своя имидж застрахователният бизнес. Място, в което все повече ще се развива космическата дейност. Симбиоза, в която все повече ще търсят своето поле за изява и напредък космическите застрахователи и космическите компании.
Какви видове застраховки се предлагат на международния пазар за удовлетворяване застрахователните потребности и интереси на космическите компании, а и на обществото?
Застрахователният клас „космическо застраховане“ включва широка палитра от застрахователни продукти, които позволяват да се обхване цялата верига на стойността в космическата индустрия.
Застраховането на космически рискове предлага голямо разнообразие от видове застраховане, свързани с имущественото застраховане, личното застраховане и застраховането на отговорности. Освен по линия на основната функция на застраховането застрахователният бизнес все повече разширява обхвата на предлаганите услуги и по линия на сервизната и превантивната дейност. Гъвкавостта на застрахователната защита проличава особено в иновациите по отношение на продуктите, каквито са застраховки, свързани с космически туризъм.
Основните застрахователни продукти, предназначени за космическата индустрия са: застраховка преди изстрелване; застраховка за изстрелвания; застраховка за експлоатация в орбита; застраховка за повторно нализане в атмосферата; застраховка на сателити; застраховане на отговорност към трети лица; застраховка „Пътнически космически полети и туризъм“ и други.
Имате ли други публикаци в областта на застраховането на космически рискове и бихте ли продължили изследователския си интерес в тази насока?
С участието ми в националния проект „Икономиката на България – 2030“ с ръководител проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, продължих изследователската си работа в тази тематика. Като резултат от тримесечно научно изследване в Университета VUB – Brussels, Белгия, е и моята Scopus публикация. Статията е публикувана в сп. „Бизнес мениджмънт“ на Стопанска академия – Свищов, която е и партньор по проекта.
През м. октомври т.г. се проведе и Националната научно-практическа конференция „Актуални проблеми на застраховането и осигуряването – 2025“ в Стопанската академия. В публикувания Сборник с доклади на Академично издателство „Ценов“ участвам с пленарен доклад на тема „Космическото застраховане в корпоративня риск мениджмънт на космическите компании“.
Разбира се, има още редица неизследвани проблеми и въпроси по темата. В монографията съм откроила няколко направления за бъдещи научни изследвания, които считам за значими. Надявам се и други изследователи да проявят интерес към тях, като особено разчитам млади учени да се ориентират към необятната материя на космическото застраховане.
Писането на книга е сложен процес и е важно да се подчертае, че нашите успехи са плод на колективни усилия, на работа в екипи и сътрудничество. Изказвам благодарност за институционалната подкрепа през годините на Фондация „проф. д-р В. Гаврийски“, КФН, АБЗ, БРИМА, АЗББ, ЗД Инстинкт АД и на колегите от застрахователната практика, с които сме работили заедно.
