|
Getting your Trinity Audio player ready...
|
Бивш професор от Пекинския университет разкрива малко известни факти за психическото и душевно състояние на Си Дзинпин
Живеещият в Австралия Юан Хунбин, бивш преподавател по право в Пекинския университет, има уникална гледна точка спрямо Китайската комунистическа партия (ККП) и нейния лидер Си Дзинпин. В неотдавнашно ексклузивно интервю за програмата Pinnacle View на американското издание The Epoch Times г-н Юан заяви, че според него войната в Тайванския проток е неизбежна заради идеалистичната цел на г-н Си за глобално господство на ККП.
От началото на руско-украинската война отношенията между Китай и Тайван се превърнаха в световен политически и икономически фокус, а политическите анализатори и специалисти са разделени по въпроса дали ККП ще стартира инвазия в Тайван и кога ще започне тя. Професор Юан Хунбин, който е добре запознат с манталитета на ККП и е имал пряк контакт със Си Дзинпин, сподели своето виждане. Той смята, че да се разбере начина на мислене и аргументация на г-н Си е от решаващо значение в дискусиите около потенциалната война на Китай с Тайван.
Г-н Юан, който е израснал в една и съща епоха със Си Дзинпин, смята, че идеологията на г-н Си е оформена от комунистическия фундаментализъм на Мао Дзедун още от тийнейджърските му години по време на Културната революция, а Си смята обединението на Тайван с военна сила за своя основна цел. Така Си Дзинпин най-вероятно ще нахлуе в Тайван, когато разполага с икономическата и военната мощ за това.
Неразбиране от страна на Запада на психологията на диктаторите
Г-н Юан заяви, че според него теорията на генерала от армията на САЩ Марк Мили за война между Китай и Тайван през 2027 г. представлява общо неразбиране в международната общност. Това е така, защото повечето от преценките и анализите се основават на сравнението на военната мощ, без да се изучават и анализират психологията и волята, характерни за един диктатор.
Г-н Юан каза: „Те са склонни да анализират проблемите от гледна точка на нормален, рационален човек. Така стигат до всякакви заключения, които не отразяват манталитета на диктатора.“
Г-н Юан обясни, че две характеристики обикновено поразяват мисленето и поведението на диктатора: едната е крайната субективност в разсъжденията му, а другата – ирационалността в решенията му.
Като примери той посочи неочакваната стъпка на Хитлер да открие две бойни линии през Втората световна война и неочакваното участие на Мао Дзедун в Корейската война. Решенията на двамата диктатори за война надхвърлят преценката на международната общност по това време. Например Хитлер започва инвазия в Съветския съюз, докато все още води война на Западния фронт, което в крайна сметка води до поражението на нацистка Германия във Втората световна война. А в началото на Корейската война известният американски генерал Макартър също прави погрешна преценка спрямо Китай.
Г-н Юан посочи: „Американският генерал Макартър смяташе, че е невъзможно ККП да изпрати войски в Корея, тъй като ККП не разполагаше с модерни военновъздушни сили и флот и имаше изключително зле оборудвана армия. Поради това тя не можеше да води модерна война със Съединените щати. Въпреки това Мао Дзедун действително изпраща милиони китайски войски в Корея, за да се бият.“
Г-н Юан цитира още една шокираща реч на Мао Дзедун на конференция с международни комунистически лидери през 1957 г. В речта си Мао Дзедун заявява, че е готов да води ядрена война със Съветския съюз срещу Съединените щати, дори това да струва живота на половината от 600-милионното население на Китай тогава и на половината от всички 2,7 милиарда души по света. Мао Дзедун заявява, че това ще си струва заради победата на комунистите.
Г-н Юан припомни разговора си със Си през 80-те години на миналия век, в който Си Дзинпин е изразил същото мнение като Мао Дзедун относно големия брой китайски войници, убити в битката при езерото Чанджин по време на Корейската война.
Той посочи: „Си Дзинпин вярва, че въпреки загубата на толкова много хора, [Китай] е победил Съединените щати и ги е прогонил от Северна Корея, което е огромна стратегическа победа, заслужаваща жертвите.“
Той сподели, че решенията на г-н Си в областта на вътрешните и външните работи през последните около десет години са като мини-реплика на решенията на Мао Дзедун. Всяко решение, което Си е вземал, е било ирационално и дори саморазрушително в някои ситуации.
Професорът посочи: „През последното десетилетие на неговото (на Си Дзинпин) управление той взе много разрушителни решения в областта на вътрешната политика. Тригодишното крайно блокиране на COVID беше един от примерите. Той взе решения, които бяха глупави и разрушителни“.
Друг пример, откакто Си дойде на власт, е крайнолявата политика на ККП за подкрепа на държавните предприятия и разправа с частния бизнес.
Г-н Юан смята, че разбирането на мотивите на Си Дзинпин при вземането на тези решения ще бъде от решаващо значение за прогнозиране на следващите му стъпки като лидер на ККП.
Поддържане на идеалите на Мао
Г-н Юан обясни, че след Културната революция ККП е преминала през десетгодишна борба между управленските кадри с твърда комунистическа позиция и реформаторите. Тоталитарните хардлайнери, водени от Дън Сяопин, настояват да се придържат към принципите на маоисткия комунизъм, като елитът на ККП контролира икономическия живот на Китай.
В същото време след Културната революция група съвестни реформатори в ККП е ръководена от Ху Яобан, бивш генерален секретар на ККП, който по-късно е прочистен от властта. Тази фракция не само се опитва да поправи някои от грешките на Културната революция, но също така се опитва да проведе цялостна политическа реформа и преосмисляне на ККП.
Г-н Юан посочи: „Ху Яобан всъщност насърчава либерализацията на мисленето в Китай от 1978 г. до 1987 г. Тя включваше премахването на най-големия концентрационен лагер в историята на човечеството, Народната комуна, а първите стъпки към икономическата реформа бяха осъществени заедно с либерализацията на мисълта и идеите.“
Политиките, провеждани от реформаторската фракция, в крайна сметка се оказват „тънка червена линия“ за хардлайнерите, водени от Дън Сяопин и Бо Ибо. Въпреки че някои от твърдите поддържници на комунистическата линия са били преследвани по време на Културната революция, те в основата си искат да защитават тиранията на ККП, тъй като собствената им власт и интереси идват от тираничното управление на ККП, установено от Мао Дзедун.
Г-н Юан каза: „Конфликтите в ККП доведоха до сблъсък между двете мисловни течения и този сблъсък започна с чистката на Ху Яобан през 1987 г. В крайна сметка той доведе до това, че хардлайнерите заповядаха на военните да избият хиляди хора през 1989 г. (клането на площад „Тянанмън“), оправдавайки се със „стабилизирането на страната за следващите десетилетия“. Това напълно прекъсна напредъка, постигнат по времето на Ху Яобан.“
Оттогава насам така наречените „реформи и отваряне“ в Китай всъщност са деформиран икономически стремеж при управлението на Дън Сяопин, който оставя непокътнати политическите активи на ККП. Това доведе до днешната мощна икономика и богати елити на ККП.
Г-н Юан смята, че Си Дзинпин е типична фигура, израснала по време на Културната революция. Въпреки че самият Си е бил потиснат по време на Културната революция, съзнанието му е промито от комунистическия фундаментализъм на Мао и той не познава нищо друго освен екстремистката политическа философия на Мао по време на Културната революция.
Г-н Юан обясни: „Си Дзинпин отхвърля не само либерализацията на мисълта на Ху Яобан, но и капитализма на Дън Сяопин за елита на ККП. Това е основната причина, поради която сега той води Китай към мрачните години на маоисткия фундаментализъм“.
Екстремистката идеология оформя волята на Си да завладее Тайван
Г-н Юан, бивш приятел по чашка на Си Дзинпин, е имал преки наблюдения върху личния характер и идеологията на Си поради близкото им общуване.
Той сподели: „Мисля, че Си Дзинпин като личност имаше някои добри качества, като например, че беше доста лоялен и прям с хората, и че няма наклонност да се възползва от другите и т.н.“
Според г-н Юан, за разлика от други служители на ККП, отличителна черта на характера на Си Дзинпин са крайните му комунистически идеали.
Той обясни още: „Каква беше неговата идеология? Идеологията му беше комунистическото чувство, което Мао Дзедун му втълпи по време на Културната революция. Останах с впечатлението, че тази опасна идеология е дълбоко запечатана в душата му и той изглеждаше решен да постигне по някакъв начин тази идеалистична цел. Това беше важна характеристика на неговата личност.“
Г-н Юан смята, че всички действия на Си, водени от неговата комунистическа идеология, са като огледален образ на Мао Дзедун. В бъдеще Си Дзинпин ще използва цялата си политическа и военна мощ, за да постигне глобалните си амбиции, и изглежда е решен да започне война срещу Тайван.
Г-н Юан посочи: „Във вътрешнополитически план той със сигурност ще върне Китай към епохата на Мао. В международен план той ще консолидира икономическата мощ на Китай, придобита от корупционния капитализъм на Дън Сяопин и Дзян Дзъмин, и ще превърне тази мощ в политически и военен потенциал за глобална експанзия на тоталитаризма.“
По-нататък професорът сподели: „Затова започването на война срещу Тайван може да се разглежда почти като негова съдба, която не само налага война срещу свободен Тайван и света, но и въвлича целия китайски народ в неговия извратен тоталитарен милитаристичен заговор.“
В края на интервюто си за Pinnacle View г-н Юан каза: „И така, какъв ще бъде краят на този режим? Вярвам, че денят, в който [Си] започне война срещу Тайван, ще бъде и началото на краха на диктатурата на Си Дзинпин и на краха на злия режим на ККП. Може да се каже също, че това ще е последният дуел на века между комунизма и останалия свят.“
