Бивш професор от Пекинския университет разкрива малко известни факти за психическото и душевно състояние на Си Дзинпин
Високотехнологичната и в същото време авторитарна държава на Китайската комунистическа партия (ККП) е известна аномалия в съвременния свят. Режимът се характеризира със сложна структура на властта, като много малко хора знаят за тайните сделки зад кулисите. Вследствие на това много от решенията и политиките му изглеждат странни и нетрадиционни за свободния свят, но в рамките на ККП тя поддържа своя собствена логика и стандарти.
Юан Хунбин – бивш преподавател по право в Пекинския университет, има уникална гледна точка за ККП и нейния лидер Си Дзинпин. В допълнение към дългогодишното си наблюдение на китайската политика, той е имал близки отношения със Си през 80-те години на миналия век.
Юан пряко наблюдава как маоистките идеологии, насадени на Си в неговата младост, го превръщат в най-могъщия диктатор в света.
В скорошно участие в програмата Pinnacle View на The Epoch Times Юан сподели личните си впечатления от Си, като се спря на теми, свързани с Корейската война, Културната революция и икономическите реформи на Дън Сяопин. Той също така анализира възхода и падението на различните фракции в ККП.
И накрая, Юан изрази мнението си, че войната в Тайванския проток е неизбежна заради идеалистичната визия на Си за господство на ККП.
Интервюто на Юан в Pinnacle View предлага уникална гледна точка към начина на мислене на един от най-могъщите диктатори в света, което ще бъде публикувано в три части от „Епок Таймс България“.
Си Дзинпин беше „приятел за пиене”
Си и Юан са родени през 50-те години на миналия век и са близки приятели в Пекин от 1987 г. до 1989 г., когато често си попийват заедно. Сега първият е диктатор на авторитарен режим, а вторият е в изгнание в Австралия заради преследване от този режим.
Припомняйки си общуването си със Си, професорът смята, че в младостта си Си е бил дълбоко повлиян от маоизма, но само малцина, които са били близо до него, са успели да забележат екстремистката му идеология.
Юан се запознава със Си, тъкмо когато най-твърдите поддръжници на ККП прочистват бащата на Си. Това се случва след 1987 г., когато Ху Яобан, бившият генерален секретар на ККП, е принуден да подаде оставка, тъй като Дън Сяопин, Бо Ибо и други високопоставени лица не го одобряват.
Ху Яобан е бил сравнително отворен към нови идеи, включително към тези от свободното общество, което често е очерняно от ККП като „грешния капиталистически свят“.
Бащата на Си, Си Джунсун, също е бил мишена за това, че е подкрепял Ху.
Юан намеква, че въпреки че не одобрява Си Дзинпин, той има положителна оценка за баща му Си Джунсун.
„Нека бъдем обективни тук. Г-н Си Джунсун беше човек със съвест – спомня си той. – След като Ху Яобан беше принуден да се оттегли, имаше само двама членове на Централния комитет на ККП, които отказаха да осъдят Ху: Уан Джаогуо и Си Джунсун. Си Джунсун беше подложен на редица политически и психологически преследвания. Говори се, че в най-критичния момент той вече бил развил шизофрения и не бил в състояние да работи нормално.“
Си Дзинпин, тогава 30-годишен, работи като заместник-кмет в град Сямън, провинция Фудзиен, далеч от столицата Пекин. Според Юан Си често посещавал Пекин, докато баща му бил на прицел и дисциплинарно наказан, като се стремял да изгради политически връзки с елита на ККП, тъй като се притеснявал за собствената си политическа кариера.
След като Ху Яобан е отстранен през 1987 г., Юан, който е на същата възраст като Си, работи с група млади преподаватели в Пекинския университет, за да се опита да повлияе на висшите ръководители на ККП с надеждата да продължат политическите реформи на Ху.
Сина на Ху Яобан запознава Си и Юан и двамата често пият и вечерят в ресторант извън комплекса на Пекинския университет в продължение на около осем месеца. Интересно е, че причината синът на Ху да ги запознае е, че и Юан, и Си обичат да пият и имат висока поносимост към алкохол. Това била и причината двамата да се разбират добре.
Си Дзинпин е различен човек под влияние на алкохола
По онова време Юан и Си често пиели заедно известния китайски ликьор „Маотай“ и Юан си спомня, че Си пиел повече от него.
Под влиянието на алкохола Си често изглеждал като различен човек. Юан описва Си като на пръв поглед сдържан и доста предпазлив човек, но след като употреби алкохол, той проявявал силна воля и амбиция, като често говори без да спира.
Юан дава пример, че след като си пийвал, Си често се хвалел, че е в състояние да измине няколко мили, носейки над 200 килограма тежест само от едната страна на рамото си. Когато Юан отхвърлял твърденията на Си като „глупави“, това истински разгневявало Си.
Юан си спомня: „Той беше много ядосан и това беше видът на човека, който беше. Щом се напиеше, ставаше съвсем друг човек. Възгледите му можеха да бъдат изключително субективни, а поведението му ставаше доста агресивно.“
Размишлявайки върху характера на Си, Юан смята, че Си е бил силно повлиян от съдбата на семейството си. От 1959 г., когато Си е на по-малко от 10 години, баща му е замесен в политическа чистка, извършена от Мао Дзедун, и цялото семейство е подложено на стрес, което може да е допринесло за навика на Си да крие действителните си възгледи и мнения от другите.
Той смята, че Си обикновено е криел истинските си мисли и че емоционалните изблици след пиене са били истинският Си.
Фундаменталистки маоистки възгледи
Юан си спомня за две случки по време на общуването си със Си, от които е придобил представа за дълбоко вкорененото маоистко мислене на Си.
Първият инцидент е пиянският разговор на Си за странната идея „да оставим 4 милиарда китайци да управляват света“. От този разговор Юан разбира, че мисленето на Си може да се характеризира като фундаменталистки маоизъм.
В този ден Юан обсъжда със Си общия консенсус сред китайските интелектуалци, че пренаселеността на Китай ще забави икономическото развитие на страната и че те се притесняват, че икономическият растеж няма да може да се справи с нарастващото население. Пияният Си обаче категорично отхвърля забележката на Юан.
Юан си спомня разговора между двамата и споделя: „Тогава Си Дзинпин ми каза, че не съм прав, и ме сочеше с пръст, защото беше пил много. Аз попитах какво не е наред. Той каза, че населението в Китай не е твърде много, а всъщност е твърде малко. Попитах го защо има такава странна идея? Той каза, че ни трябват 4 милиарда китайци, за да управляваме света. Това наистина ми направи впечатление. Той каза, че за да постигнем глобалната цел на комунизма, ни трябват хора, които да управляват света. Така че населението на Китай не е твърде много, а вместо това всъщност е твърде малко“.
Друга случка, която наистина впечатлила Юан, е спорът между Си и Бай Енпей, провинциален служител на ККП, който по-късно получава условна смъртна присъда. Двамата мъже влизат в пиянски спор и дори стигат до физическа саморазправа за това дали Мао трябва да бъде държан отговорен за масовите жертви по време на сраженията в Корейската война.
Бай смятал, че ККП не е подготвила топли дрехи за 150 000 войници, изпратени в Корея, и в резултат на това повече от две трети от войниците са измръзнали до смърт, за което Мао трябва да носи отговорност. Коментарите на Бай разгневили Си.
Юан си спомня: „Обикновено спокойният и предпазлив Си Дзинпин изведнъж се разгневи и изкрещя на Бай Енпей, обвинявайки го, че е обидил героизма на китайските военни по време на Корейската война.“
Юан продължи да разказва: „Си Дзинпин вярва, че макар да сме загубили толкова много хора, сме победили Съединените щати и сме ги прогонили от Северна Корея, което е огромна стратегическа победа, и че жертвата е била неизбежна и необходима. Така че той вярва, че военното ръководство е проявило героизъм по онова време.“
Двамата Си и Бай, които били пияни, започнали да се карат и в крайна сметка това прераснало във физическа саморазправа. Юан безуспешно се опитал да я прекъсне, тъй като и двамата мъже били толкова увлечени в боя, а Си бил висок цели 180 см.
През 2015 г., три години след встъпването на Си в длъжност, Бай, който вече се бил оттеглил от поста партиен началник на провинция Юнан, получава условна смъртна присъда за корупция, което го превръща в първия висш служител на ККП, получил такава тежка присъда при управлението на Си.
Юан има съмнения, че това може да е свързано със силната неприязън на Си към Бай след кавгата им по повод Корейската война преди години.
Според публикация на китайскоезичния BBC News през октомври 2020 г. Си е обявил Корейската война като „велика победа“ и „манифест за надигането на китайския народ в Далечния изток“, докато е отбелязвал 70-годишнината от борбата на китайската „Народна доброволческа армия“ срещу САЩ и съюзническите сили.
През 2021 г., в чест на 100-годишнината от основаването на ККП, високобюджетният китайски патриотичен военен филм „Битката при езерото Чанджин“ е разпространен в национален мащаб след половин десетилетие на производство. Подобни пропагандни жестове на ККП може да отразяват личните възгледи на Си за историята на партията и неговите ултранационалистически амбиции.
