МОСВ изиска извънредни проби за нефтопродукти, тежки метали и пестициди на българските води в Черно море, както и експертизата от научни институции за въздействието на петролния разлив върху водите и екосистемите в страната
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) следи ситуацията, предизвикана от петролния разлив край Керченския проток, намиращ се на близо 700 км от нос „Шабла“. Министър Петър Димитров посочи, че Басейнова дирекция „Черноморски район“ (БДЧР) изпълнява регулярен мониторинг на морските води от началото на войната в Украйна и след инцидента в Нова Каховка до момента, включително за нефт и нефтопродукти.
Вчера експерти на БДЧР и Регионална лаборатория – Варна към Изпълнителната агенция по околна среда извършиха извънредна проверка и пробовземане от морските води с цел проследяване на актуалното състояние след петролния разлив в протока. В пробовземането участваха още директорът на БДЧР Явор Димитров и проф. Мирослав Цветков, началник на Научния сектор във Висшето военноморско училище (ВВМУ) „Н. Й. Вапцаров“ във Варна.
„След инцидента в Керченския пролив ще извършваме извънреден мониторинг на същите показатели и на същите пунктове, в които мониторираме морските води регулярно. Проследяването към момента не показва превишение на нормите за този сезон“, обясни Явор Димитров. Показателите включват нефтопродукти, тежки метали и пестициди, както и разтворен кислород, PH, соленост, температура на водата. Пробонабиране се прави в района на Дуранкулак – в близост до рибарското пристанище и къмпинг „Космос“, както и в района на Шабла и Калиакра.
Проф. д-р Мирослав Цветков посочи, че по последни данни от сателита, който облетя района на инцидента в сряда, се наблюдава нефтен разлив върху морската повърхност, но поради специфичното движение на теченията, няма опасност за България. Части от петролното замърсяване, които попаднат във вътрешността на Черно море, вероятно ще останат в циркулационни вихри. Няма риск значимо петролно замърсяване да достигне западната част на Черно море и да застраши българските териториални води и българското крайбрежие. „Разливът не се насочва към нашата изключителна икономическа зона и най-вероятно ще си остане там или докато потъне, или докато не вземат мерки да го ограничат и съберат. Още първите модели на програмата „Коперник“ показаха, че нефтеният разлив ще се насочи в благоприятна за нас посока“, подчерта проф. Цветков.
Центърът за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ предостави на МОСВ данни за извършените симулации за прогнозиране на движението и разпространението на наблюдавания разлив до 25 декември 2024 г. включително, чрез използване на прогнозни данни за морските течения на Коперник. Анализът показва, че морските течния в повърхностния слой в акваторията на инцидентите устойчиво ще задържат нефтените замърсявания в акваторията на Керченския залив. Не се очаква Българското Черноморие да бъде засегнато. В Припомняме, че акваторията на инцидента е облетяна от сателита Sentinel-1, като в резултат от анализа на сателитните данни се наблюдава нефтен разлив с дължина около 7,5 км пред пристанището на град Волна, което се намира на приблизително на 656 км от българския бряг. В сряда доц. Николай Вълчев, специалист по хидродинамика от БАН, потвърди за МОСВ, че: „Сателитните изображения, анализирани от Центъра за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, не предполагат въвличане на замърсители в струята на основното черноморско течение, която се разпространява на Запад на около 60 км от входа на протока. При така създалата се ситуация не се очаква нефтеното замърсяване да достигне българските брегове“.
Становището на Лабораторията по морска екология при БАН
С цел максимално проследяване на ситуацията МОСВ се обърна към Лабораторията по морска екология при Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) – БАН за научно обосновано становище относно въздействието върху морски организми и екосистеми от разливи от петролни продукти и нефт.
В разработката с автори д-р Димитър Беров и доц. д-р Венцислав Карамфилов, постъпила в министерството, са проследени промените във вида, концентрациите и свойствата на нефтените продукти при настъпване на нефтени разливи, които имат основно значение за оценка на потенциалните негативни ефекти върху живи организми и екосистеми.
Авторите посочват черноморските местообитания и начина, по който могат да бъдат засегнати от въздействието на нефтени разливи. Направени са кратки заключения за очакваните въздействия в района на Керченския пролив. Това е район с концентрирано присъствие на морски бозайници, които мигрират през пролива от Азовско в Черно море. Районът попада под директното въздействие на изхвърлените на брега нефтени продукти, така че местообитанията в този район ще бъдат повлияни от разливите на нефтопродукти. В съседство на пролива са разположени и големи влажни зони, лагуни и сладководни езера, които по всяка вероятност са местообитания на птици. Размерът и степента на въздействие върху крайбрежните екосистеми и видове могат да бъдат установени единствено на място при специализирани проучвания и наблюдения, е посочено в заключенията.
Учените от ИБЕИ – БАН заключиха също, че предвид голямата отдалеченост на Керченския пролив от Българското Черноморие (около 700 км до нос Шабла, 780 км до Маслен нос), продължителното време, необходимо за придвижване на разливи на такова разстояние, и естествените процеси на разграждане, разреждане и утаяване на нефтените продукти в морето, преки негативни и директни въздействия от разлива на нефтени продукти върху крайбрежни екосистеми и местообитания по българското крайбрежие не се очакват.
Разливът край Керченския проток
В резултат на силна морска буря на 15 декември в Керченския проток е настъпила катастрофа на два танкера „Волгонефт 212“ и „Волгонефт 239“ (всеки с вместимост около 4200 тона петролни продукти), единият от които вече е потънал. Танкерите са руски и до момента руската страна не е съобщила какво количество петролни продукти е попаднало в морето, но може да се предполага на база на вместимостта на танкерите, че става дума за разлив на няколко хиляди тона.
Руски медии посочват, че максималният експлоатационен срок на танкерите (не повече от 40 години) отдавна е изтекъл. Освен това те не са пригодени за превоз на товари през зимата при бурно време. Капитанът на кораба „Волгонефт-212“ Леонид Волегов е задържан в болница в Анапа, съобщава вестник „Коммерсантъ“. В момента той е заподозрян по наказателно дело за нарушаване на правилата за безопасност на движението и експлоатацията на морския транспорт, което е причинило смъртта на човек по непредпазливост.
Дължината на замърсената с мазут брегова линия в Кубан се е увеличила от 35 на 49 км, съобщи в сряда пред медията „Интерфакс“ заместник-началникът на Главното управление на руското Министерство на извънредните ситуации Андрей Потахов.
„Според резултатите от мониторинга, който се извършва в денонощен режим, са установени нови зони на изхвърляне на нефтопродукти по бреговата линия. Работната зона е увеличена до 49 км, което обхваща бреговете на Темрюкски район и град Анапа“, каза той.
По думите на Потахов в момента е организирано патрулиране на бреговата линия с дължина 70 км.
